Решение № 4707 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 62/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител гл. юрк. К. Райкова, против решение 1365/24 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 216/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. С. М., против заповед 8121К-8945/27 май 2024 г., на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 232 ЗМВР, чл. 7, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 8121з - 310/17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и протокол рег. 3286р-27216/20 май 2024 г. е прекратено служебното правоотношение на старши комисар В. С. М. зам. директор на Главна дирекция Национална полиция МВР, поради отказ на служителя да заеме друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР, на която е възстановен с влязло в сила решение 4978/19 април 2024 г. на ВАС, V отделение, с което е оставено в сила решение 250/24 юли 2023 г., постановено по адм. д. 172/2023г. на Административен съд Кърджали, предвид че предишната му длъжност не е вакантна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, но е нарушен материалния закон. С разпоредбата на чл. 232 ЗМВР (Изм. ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп., бр. 60 от 2020 г.) законодателят е приел, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от същия закон. Цитираната правна норма съдържа действия, които държавният служител следва да предприеме в определен срок и с които да обективира волята си да бъде възстановен. В тази част разпоредбата на чл. 232 ЗМВР е изпълнена от страна на жалбоподателя, като след постановяване на решение 4978/19 април 2024 г. на ВАС, V отделение, с което е оставено в сила решение 250/24 юли 2023 г., постановено по адм. д. 172/2023г. на Административен съд Кърджали, в определения двуседмичен срок същият е депозирал молба УРИ 812100-8018/25 април 2024 г. до министъра на вътрешните работи, в която е изразил волята си да бъде възстановен на заеманата, преди прекратяване на служебното му правоотношение, длъжност зам. директор на Главна дирекция Национална полиция МВР, със специфичното наименование старши комисар. Спорът по делото се свежда досежно прилагането на изречение второ, предложение първо, в хипотезата му, когато предишната длъжност не е вакантна. В тази част следва да бъде тълкувано в смисъл, че предложената на жалбоподателя длъжност следва да бъде друга такава, в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР - съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация. Следва да бъде със същия ранг, професионален опит, изискване на образование и други специфични изисквания, които са свързани с длъжностите в системата на МВР. В случая, между предложените 14 ръководни длъжности, отразени в протокол рег. 3286р-27216/20 май 2024 г. и заеманата длъжност от жалбоподателя - зам. директор на Главна дирекция Национална полиция МВР, не са от съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР. С Наредба 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. и доп., бр. 87 от 21.10.2014 г., в сила от 21.10.2014 г., изм., бр. 104 от 16.12.2014 г., в сила от 16.12.2014 г., изм. и доп., бр. 29 от 21.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г., бр. 29 от 7.04.2017 г., в сила от 7.04.2017 г., бр. 47 от 22.05.2020 г., в сила от 22.05.2020 г., изм., бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 30.10.2020 г., изм. и доп., бр. 6 от 20.01.2023 г.) се определят условията и редът за преназначаване, както и редът за временно преназначаване на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР. В чл. 7, ал. 6 от същия подзаконов акт изрично е посочено, че в случаите по ал. 1, т. 5 при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на държавния служител се предлага и се преназначава на равностойна длъжност. Нито една от предложените длъжности на жалбоподателя не е равностойна на заеманата от него преди прекратяването на служебното му правоотношение. Недопустимо е М. да бъде назначен на неравностойна длъжност, такава която не се доближава до тази, която е заемал. Началник на сектор, началник на РУ със специфично наименование главен инспектор и заместник-началник I степен на ГКПП, началник II степен на ГПКК, началник на III степен на ГКПП, началник на група, началник на участък със специфично наименование старши инспектор са абсолютно неподходящи и неравностойни на заеманата от М. преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност, поради това при възстановяването му следва да му бъде предложена и същата работна позиция. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е изпълнил разпоредбата на чл. 232 ЗМВР и чл. 7, ал. 6 от Наредба 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и не е възстановил със служителя служебното правоотношение във вида, който е съществувал преди прекратяване на служебното му правоотношение през 2023 г., както и да е съобразена с професионалната квалификация на служителя, придобитите от него професионален опит и образование. От приетите по делото доказателства се установява, че към 25 април 2024 г. вакантните по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Наредбата длъжности в структурните звена на МВР с наименование на длъжността комисар са били 6, а със специфично наименование старши комисар е била 1 длъжност, всички с изискване за образователна степен магистър , а именно: заместник-директор на ОДМВР Пловдив, началник на отдел Икономическа полиция в СДВР, заместник-директор на Институт по психология МВР, заместник-директор на ГДПБЗН (старши комисар), началник на отдел Център за изследвания и експертизи при ГДПБЗН, заместник-директор на РДГП Елхово ГД Гранична полиция и началник на отдел Престъпления, свързани с незаконно задържане в интернет в ГДБОП. Към 20 май 2024 г. вакантните длъжности са били 6, от които една със специфично наименование старши комисар , а останалите комисар , както следва: заместник-директор на ОДМВР - Пловдив, началник на отдел Икономическа полиция в СДВР , заместник-директор на Институт по психология МВР, заместник-директор на ГДПБЗН (ст. комисар), заместник-директор на РДГП Елхово ГД Гранична полиция и заместник-директор на дирекция в ГД Жандармерия, специални операции и борба с тероризма . Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че за органа по назначаването е била налице възможност за възстановяване на М. на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл.143, ал.1 ЗМВР, тъй като към относимия момент е имало вакантна длъжност заместник главен директор на Главна дирекция в МВР - висша ръководна длъжност /в ГДПБЗН/, както и други длъжности, максимално близки от заеманата от М. предходна длъжност. Вместо това на същия са предложени 14 длъжности, които макар и да са ръководни, не са били от същия вид и не са били от съответната йерархия или най малкото близко до тази, заемана от М. преди прекратяването на служебното му правоотношение. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател, че М. е отказал заеме предложените му подходящи ръководни длъжности, са несъстоятелни. Изложеното по-горе налага изводът, че при издаване на обжалваната заповед е нарушен материалният закон. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1800 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 19 февруари 2025 г. и списък на разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав