Решение № 2301 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2019 г.

Решение № 2301 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса против решение № 4730 от 8.07.2019 г., постановено по адм. д. № 5108/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 39 състав, в частта му, с която писмена покана изх. № 29-02-44 от 2.04.2018 г. е отменена по т. 2 за сумата 5350 лв., относно ИЗ № 1670/352/2017 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на решението и потвърждаване на административния акт в посочената му част. Ответникът – МБАЛ "Вита" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Галева, в отговор от 7.10.2019 г. и в съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В т. 2 от протокол № РД-18-1643-1 от 29.11.2017 г., с характер на констативен, в т. 2 от протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1643-2 от 29.11.2017 г. и в т. 2 от писмена покана изх. № 29-02-44 от 2.04.2018 г., е посочено, че здравноосигуреното лице И. Т. В. е хоспитализирано по КП № 217 Б "Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници". От т. 20 от договор № 22-2480 от 9.05.2017 г., сключен между страните по спора, лист 195 от делото, е видно, че КП № 217 Б, която е посочена в цитираните писмени доказателства няма, а описаните в тях медицински дейности отговарят на КП № 217. 3. Следователно в административния акт и в предхождащите го протоколи неправилно е посочена клиничната пътека. От медицинската документация и заключението на вещото лице д-р Виденов се установява, че здравноосигуреното лице И. Т. В. е било хоспитализирано по КП № 217. 3. Същият експерт сочи, че пациентът е приет с диагноза: "Счупване на радиуса в дисталната му част на двете ръце. Неразместена фрактура в ишу-пубисната зона вдясно". Оперирани са две тръбести кости, радиусите на двете ръце, а тазовите кости са лекувани консервативно. От чл. 20 от договор № 22-2480 от 9.05.2017 г., лист 195 от делото, се установява, че другите сходни клинични пътеки са съответно КП № 217. 1 "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" и КП № 217. 2 "Оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрената и колянната става". При хоспитализацията пациентът не е имал индикации за лечение на долния крайник, респ. колянна става. Нито в писмена покана изх. № 29-02-44 от 2.04.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, нито в цитираните протоколи от 29.11.2017 г. е посочено по коя клинична пътека е следвало да бъде хоспитализиран пациентът, а е прието, че са оперирани две тръбести кости (радиус и таз), os ischia е лекувана консервативно, с което не са изпълнени индикациите за хоспитализация от алгоритъма на КП № 217 Б, раздел "Индикации за хоспитализация и лечение, а именно... фрактури на повече от две тръбести кости независимо от възрастта на пациента. Тези изводи не отчитат ясно, че са засегнати две тръбести кости – на двете ръце. Освен това в оперираните две тръбести кости е включен и таз. Следователно грешката, че тазовите кости не могат да бъдат отнесени към тръбестите кости, която теза се поддържа в касационната жалба, е заложена в административния акт и предхождащите го протоколи. Касаторът сочи, че в част ІІ "Индикации за хоспитализация" към алгоритъма на КП № 217 Б "Оперативни процедури при множествени счупвания" от Приложение № 16 на НРД за медицинските дейности за 2017 г., като предпоставка за хоспитализация, съществуват различни хипотези, като една от тях е "фрактури в областта на тазовия пръстен и/или ацетабулума и горните и/или долните крайници независимо от възрастта на пациента", т. е. налице е вариант, при който не е необходимо да са налични фрактури едновременно на горните и на долните крайници. Жалбоподателят по първоинстанционното дело е твърдял, че тази хипотеза е относима към КП № 217. 3. В административния акт, както бе посочено по-горе, липсват мотиви по коя клинична пътека е трябвало да бъде хоспитализиран пациентът, след като хоспитализирането му по КП № 217. 3 е прието за неправилно. Тези мотиви са били съществени, тъй като обуславят отговорността на МБАЛ "Вита" ЕООД за неспазени индикации за хоспитализация. Вещото лице, което заявява, че при оперирани две тръбести кости следва да се премине към друга клинична пътека, по-евтина, също не дава отговор на този въпрос. Касаторът не релевира, като отменително основание, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочените по-горе в тези мотиви недостатъци в съдържанието на оспорената писмена покана, изразяващи се в непълнота на фактическите основания и неточности в съдържанието й, в резултат на които не е станало ясно по коя клинична пътека е следвало да бъде хоспитализирано здравноосигуреното лице и в тази връзка защо хоспитализирането му по КП № 217. 3 е неправилно, представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало върху правото на защита на лечебното заведение. Налице е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводът на първоинстанционния съд, че в случая са оперирани три тръбести кости, като некореспондиращ с медицинската експертиза. С мотивите си относно приложението на чл. 76а и на чл. 76б ЗЗО, съдът не е съобразил, че в случая е влошил процесуалното положение на жалбоподателя, тъй като първата норма е по-благоприятна за лечебното заведение, а по делото няма данни за издадено наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкции. Стигайки до извода за незаконосъобразност на писмената покана, в процесната й част и отменяйки я, първоинстанционният съд е постановил като краен резултат правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Ответникът претендира присъждане на разноски по настоящото дело, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което това негово искане не се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,