Решение № 12203 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ВАЛ-04 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. .Асеновград, [улица], представлявано от управителя Г. Петров, чрез процесуалния си представител адв. В. Ройнов, против решение 608/29 март 2023 г., постановено по адм. д. 363/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ВАЛ-04 ЕООД, [ЕИК], против заповед А-2564/17 декември 2021 г. на кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 192, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ в полза на собствениците на поземлен имот с идентификатор 00702.506.99 по КК на гр .Асеновград: М. Пожарлиева, Ч. Пожарлиева, М. Пожарлиева, Д. Пожарлиев, Ф. Николова, В. Пожарлиева, Р. Пожарлиев, Д. Колев, К. Пожарлиева - Алесси, Г. Маркова, Д. Марков и Н. Марков, е учредено право на преминаване със срок до реализиране на улица с о.т. 42 - о.т. 43 през чужд поземлен имот в качеството му на служещ, с идентификатор 00702.506.175 по КК на гр .Асеновград, целият с площ от 1261 кв.м, собственост на жалбоподателя до собствения им поземлен имот в качеството му на господстващ поземлен имот с идентификатор 00702.506.99 по КК на гр. Асеновград, целият с площ от 2325 кв.м като преминаването да се извършва съгласно приложена и неразделна част към заповедта скица-проект на право на преминаване до ПИ с идентификатор 00702.506.99 по КК на гр. Асеновград и по-конкретно през ивица, разположена в североизточната част на служещия ПИ, обхващаща площ от 168.91 кв.м, с ширина 3,5 м и дължина 47,90 м /южна част/ и 48,63 м /северна част/, намираща се по цялата дължина на страничната регулационна граница на ПИ с идентификатор 00702.506.175 с ПИ с идентификатор 00702.506.176 по КК на гр. Асеновград. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспорваният акт е постановен от материално и териториално компетентен орган - кмета на Община Асеновград, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Същият е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 192, ал. 2 ЗУТ, за да бъде принудително учредено, по предвидения административен ред, право на преминаване през чужд поземлен имот, поради което съдът е извел извода, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и правилно е приложен материалният закон. Правилно в решението е констатирано, че чл. 190 ЗУТ и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законови сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Правилни са разсъжденията относно тълкуването на двата законови текста. Чл. 190 ЗУТ предвижда прокарване тепърва на временен път при наличие на хипотезите от съответните алинеи на текста, каквито хипотези не са налице и текстът е неприложим по този казус. Чл. 192 ЗУТ урежда право на преминаване през чужд имот с договор с нотариална заверка, при съгласие на собствениците, а при лисата му, след преценка на административния орган и при условията, визирани във втората алинея, със заповед на кмета на общината. В случая безспорно е налице поземлен имот с площ и граници, индивидуализиран съгласно приетата към датата на издаване на процесната заповед кадастрална карта като самостоятелна кадастрално териториална единица. От заключението по СТЕ е видно, че регулацията за УПИ V-226. 228. 230, 235, кв.5 по РП на гр. .Асеновград, в който е включен поземления имот - собственост на заинтересованите страни, не е приложена. Фактът, че господстващия имот е включен в УПИ по силата на заварения от ЗУТ териториално устройствен план не определя приложимостта единствено на чл.190 от ЗУТ, както правилно е приел съда. Съгласно чл. 192, ал. 2 ЗУТ, когато между собствениците на поземлените имоти не може да се постигне съгласие и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно ал. 4 от същия член, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1 от разпоредбата. От изложеното следва, че приложимият закон обвързва учредяването на право на преминаване единствено с правата и по волята на собственика, както по отношение на ползващият се имот от сервитута, така и по отношение на служещия имот. При липсата на добра воля, последната се замества със заповедта по ал. 2. Сезиран с искане за учредяване право на преминаване, административният орган сам преценява икономически целесъобразния вариант. В случая кметът е назначил комисия от служители, които след проверка на място и наличната в Общината документация да дадат мотивирано становище. Установено е по безспорен начин, че ПИ с идентификатор 00702.506.99 по КК на гр. Асеновград попада в УПИ V-226, 227, 228, 230, 235, стопанска дейност кв. 5 по регулационния план на гр. Асеновград ПЗ Север. Същият е урегулиран поземлен имот, има лице към улица с о.т. 42 о.т. 43, която не е реализирана, като е предложено да се даде временно до реализиране на улица с о.т. 42 о.т. 43 право на преминаване през ПИ с идентификатор 00702.506.175 по КК на гр. Асеновград. Това становище на Комисията кметът на Община Асеновград е възприел и е издал заповедта, предмет на настоящото производство. При постановяването на оспорения административен акт е установено, че друго техническо решение за преминаване би било явно икономически нецелесъобразно. Търсенето на друго техническо решение за осъществяване на процесното право на преминаване е било поставено като задача на вещото лице в първоинстанционното съдебно производство. Според заключението му има възможности за достъп до ПИ с идентификатор 00702.506.99 през ПИ с идентификатори 506.102 и 506.104 или през имоти с идентификатори 506.189, 506.105, 506.188 и 506.187. За тези два варианта ВЛ е посочило, че преминаването е през незастроени имоти, както е и в предложения от административния орган, но не е обследвано от експерта дали имотите, през които се минава в посочените от него варианти са частна или публична общинска собственост и какви разрешения за строеж са издадени за същите. При разпита си експертът е пояснил, че предложените от него варианти са допълнителни, а не че преминаване през ПИ с идентификатор 00702.506.175 не може да се осъществи. Освен това, вещото лице е посочило и, че ако се приеме, че наличните на място в имота на жалбоподателя постройки нямат законов статут, трасето определено в заповедта на кмета на община Асеновград е най-целесъобразният вариант. При това положение, съдът правилно и приел, че действително не е налице друго икономически целесъобразно техническо решение освен предвиденото с обжалваната заповед. Правилно е установено по делото, че така определеното от общината в обжалваната заповед право на преминаване е най целесъобразно и икономически обосновано, предвид, че: това е най късият от възможните варианти в сравнение с другите два, които посочва вещото лице, като евентуално възможни; засяга се само един имот на един собственик, за разлика от другите варианти, които не само, че засягат по-голяма площ, но и засягат повече от един имоти; предложеният в заповедта вариант не засяга трайното предназначение и постройки в имота на касатора, нито влошава застроителния му режим, за разлика от другите два варианта, за които тези обстоятелства не се доказват. Доводите на касатора, че имотът на заинтересуваните страни е стар, не е новообразуван или реституиран, както и че същият е съществувал като такъв и е бил включен в пределите на общ УПИ, за да да бъдат поставени собствениците му в невъзможност да имат достъп до него от улица, алея или път са ирелевантни за настоящия казус. По делото въпроса за достъпа е изследван, като е доказано, че такъв към момента на издаване на заповедта, вкл и по-късно до приключване на активната фаза по събиране на доказателствата, няма. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът необосновано е приел, че не е нарушена нормата на чл. 192, ал. 4 ЗУТ при издаване на оспорваната заповед. Съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест и в тази връзка, ако касаторът твърди, че постройките му са законни е следвало да представи съответните строителни книжа. В негова тежест е да докаже този факт, при условие, че още в административната преписка има доказателства - Писмо 94-М-545 /2/ от 22 ноември 2017 г., адресирано до управителя на дружеството - жалбоподател с искане да представи строителни книжа, по повод незаконните постройки в имота му, както и с оглед, че това е факт от който жалбоподателят би черпил права, в негова тежест е да докаже, че постройките му са законни. Това, че постройките са без книжа е видно, както от писмените доказателства, събрани по адм. д. 363/2022 г. на Административен съд Пловдив, така и от данните по присъединеното към него адм. дело 1549/2018г. по описа на Административен съд Пловдив. Относно възражението, че съдът не е обсъдил несъответствието в оспорената заповед на номера на квартала в който се намират имотът на жалбоподателя и на заинтересованите страните, като навсякъде в оспорената заповед е посочено кв. 4, а от всички доказателства по делото се установява, че УПИ V-226,228,230,235 - стопанска дейност е в кв. 5 по РП на гр. Асеновград, ПЗСевер, настоящият съдебен състав счита, че се касае за несъществена техническа грешка, която не е повлияла на волеизявлението на органа, разбираемостта за заповедта, както и на законосъобразността на същата и правилността на настоящото обжалвано съдебно решение От преписката е видно, за кои имоти става дума и че се касае за ЯФГ, тъй като имотът, както служещия, така и този в полза на който се учредява правото на преминаване в заповедта са описани и индивидуализирани точно и правилно с настоящите си идентификатори по КК и КР. Следва да се отбележи, че това не е порок във формата, нито липса на мотиви, така че аргументите изложени в жалбата, че не можели да се попълват мотивите на даден административен акт са неотносими. В заповедта се съдържат правните и фактически доводи на органа, като същите се подкрепят и от материалите по административната преписка. Не е налице твърденият порок във формата. Не на последно място правилно първоинстанционният съд е приел и, че правото на преминаване през чужд имот е възмездно, съгласно чл.192, ал. 6 ЗУТ, което е спазено, като това право предварително е оценено по реда на чл. 210 ЗУТ, оценката му е преминала съдебен контрол - размерът й е определен с влязъл в законна сила съдебен акт и съответно обезщетението е внесено по сметка на жалбоподателя. С това са изпълнени всички предпоставки по закон за издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ от компетентния орган. При тази фактическа обстановка Административен съд Пловдив правилно е счел, че са изпълнени изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, включително и по отношение на това, че с така учреденото право на преминаване не се препятства установеният начин на трайно ползване на имотите. Текстът предвижда право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците на поземлените имоти не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Не е достатъчно само да има друга техническа възможност, необходимо е и това решение да е икономически целесъобразно. Оспорената заповед е изцяло подкрепена от наличните по делото доказателства и е в съответствие с нормативните изисквания. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Ч. Пожарлиева и М. Пожарлиева следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 1250 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.