Решение № 2598 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2012 г.

Решение № 2598 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Балканкар - Плевен" АД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Индустриална зона, ЕИК по Булстат: 114003517, представлявано от Илия Димов Радков, срещу Решение № 142 от 27.03.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 1106 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 04001101039/8.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 507/10.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 40675 лв. за данъчни периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г. по фактури, издадени от "Имидж 86" ЕООД и "Инсист 2008" ЕООД, както и лихви от 17889,35 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че РА е нищожен като издаден в условията на нарушена компетентност, а Съдът неправилно не е констатирал тази нищожност. Според подателя на жалбата събраните по делото доказателства оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на строителни услуги. Касаторът настоява, че представените в тази връзка документи са убедителни и установяват реални стопански операции. Релевира оплакване за противоречие изводите на Съда със събраните по делото доказателства. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което оспореният РА да се отмени. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Николаев поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - гр. Велико Търново е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че на касатора е отказано спорното право в размер на 30075 лв. по следните фактури с предмет разрушаване на сгради по договор и плащане по договор, издадени от "Имидж 86" ЕООД: № 154/29.10.2008 г., № 208/25.11.2008 г., № 218/28.11.2008 г. Съдът е установил, че фактурите са издадени във връзка с договор за разрушаване на сгради от 1.09.2008 г., сключен между жалбоподателя като възложител и доставчика като изпълнител. Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. От доставчика в хода на ревизионното производство са представени фактури, протокол за приемане на извършена работа от 11.12.2008 г., документи за осчетоводяване на фактурите, финансови отчети, платежни ведомости, командировъчни заповеди, амортизационен план. Ревизиращият орган е приел, че фактурите не документират реално извършени стопански операции, поради което за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит. Съдът е установил, че на касатора е отказано спорното право в размер на 10600 лв. по следните фактури с предмет извозване на строителни отпадъци, издадени от "Инсист 2008" ЕООД: № 43/2.10.2008 г., № 49/6.10.2008 г., № 55 от 7.10.2008 г., № 61/10.10.2008 г., № 65/15.10.2008 г., № 71/17.10.2008 г., № 77/22.10.2008 г., № 83/24.10.2008 г., № 87/27.10.2008 г., № 130 от 21.11.2008 г. Съдът е установил, че фактурите са издадени във връзка с договор за извозване на строителни отпадъци от 1.10.2008 г., сключен между жалбоподателя като възложител и доставчика като изпълнител. Съдът е установил, че този договор е бил сключен във връзка с разрушаване на сгради, за което е сключен договор между жалбоподателя и "Имидж 86" ЕООД. Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. От доставчика в хода на ревизионното производство са представени фактури и протокол за установяване на извършена работа от 11.12.2008 г., а впоследствие - и договор за наем на товарен автомобил, касова бележка за наема, граждански договор с водача на автомобила, сметка за изплатени суми, заповед за командировка и пътни листове за изминатия маршрут. И по тази констатация органът по приходите е приел, че фактурите не документират реално извършени стопански операции, поради което жалбоподателят няма право на данъчен кредит по тях. С касираното решение Съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало реално изпълнени доставки по договора от 1.09.2009 г. за разрушаване на сгради и по договора за извозване на строителни отпадъци от 1.10.2008 г. Поради това е споделил извода на ревизиращия орган, че получателят по доставките на услуги няма право на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че жалбоподателят и настоящ касатор не се е справил с доказателствената тежест да установи спорното право. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценката, упражнена относно компетентността на ревизиращия орган е правилна, а изводите на Съда за валидност на административния акт са законосъобразни и се споделят от касационния съд. Касационната жалба е частично основателна. По фактурите от "Имидж 86" ЕООД. По делото не е било спорно и е установено от изслушаната по делото СТЕ, че сградите, обект на договора от 1.09.2009 г., са реално премахнати. Издадените фактури са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС, а съгласно ССЕ фактурите са правилно осчетоводени. В конкретния случай е безспорно установено, че са налице извършени услуги, за което е платена парична престация от получателя на стоката. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на услуга срещу определена цена. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките правни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки, осчетоводени записи за извършени разходи на доставчика във връзка с извършване на услугата и др. По първата група доказателства са оборени констатациите за това, че доставчикът не притежава материална обезпеченост, което следва от заключението на СТЕ, установила при доставчика заприходени машини и оборудване, необходими за разрушаването. Няма спор, че се касае за паянтови постройки, чието разрушаване не изисква специална квалификация, нито специално оборудване. Установен е и кадрови потенциал на доставчика, като са представени командировъчни заповеди на работници на трудово правоотношение с дружеството, както и извлечение за изплатени възнаграждения. Така следва да се приеме за доказано, че извършените дейности по разрушаване на сгради са могли да бъдат извършени от доставчика. Към втората група доказателства Съдът съобрази, че още в хода на ревизионното производство е представен приемателен протокол за извършеното разрушаване на сгради, който пряко сочи изпълнението на договорената услуга. В протокола изрично е цитиран именно договорът за разрушаване на сгради от 01.09.2008 г., сключен между страните. Този извод не се променя от факта, че протоколът е едностранен, тъй като материализира недвусмисленото волеизявление на възложителя, че приема работата за изпълнена съгласно уговореното. Въпросният протокол като частен документ може да бъде оспорен само относно автентичността му, но не е открито производство по оспорване на неговата автентичност, а производство по оспорване съдържанието на частните документи е недопустимо, тъй като това е въпрос по същество на правния спор. Въпреки това в съдебното решение има мотиви за това, че с оспорен частен документ не се доказва изпълнението на доставката. Тази вътрешна противоречивост на решението сочи необоснованост на съдебните изводи. Трябва да се отбележи, че в действителност проведените СТЕ и ССЕ потвърждават твърденията на касатора. Вещото лице по СТЕ е категорично, че въпросните сгради не са монолитни, а паянтови, и могат да бъдат разрушени с наличния при доставчика инструментариум. Съдът съобрази обстоятелството, че документите, използвани от вещото лице за изготвяне на заключението, са представени от доставчиците още в хода на ревизионното производство. Поради това същите, независимо че са частни документи, имат достоверни дати, срещу които в решението на Д"ОУИ" не е предявено нито оспорване, нито възражение относно датите. Нещо повече - протоколът, установяващ събаряне на сгради, е бил приложен към декларацията на жалбоподателя по ЗМДТ (л. 77 от делото), представена заедно с приложенията от третото неучастващо лице община Плевен. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Спазена е икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател на услугите. В случая движението на парични ценности е предприето на правно основание - като заплащане договорената цена на услугите. Безспорно е установено от ССЕ заплащането по спорните фактури, за което са издадени фискални бонове. Разгледани в съвкупност, коментираните дотук доказателства обосновават извод за действително извършена доставка на услуга. В тази част на спора съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му и отмяна на РА в частта за отказан данъчен кредит в размер на 30075 лв. ведно със съответните лихви. По фактурите от "Инсист 2008" ЕООД. Не се споделя доводът на ответника, че за този доставчик не са доказани разходи във връзка с направеното извозване, тъй като със самия договор тези разходите са уговорени за сметка на възложителя. Въпреки това жалбоподателят, който носи доказателствената тежест да установи положителния факт на реално извършена доставка, не е ангажирал убедителни доказателства, с оглед на които същата да се приеме за реално осъществена. Относно преките доказателства касационният съд съобрази първо, че е представен протокол на комисия към възложителя за приемане на извършената работа. Протоколът, както и този по първата констатация, не е оспорен, обаче в него за разлика от първия не се сочи конкретен, индивидуализиран с дата договор, въз основа на който е съставен. Поради това същият като решаващо доказателство (както се изтъкна по-горе) не създава сигурно убеждение за твърдяния от жалбоподателя факт, каквато е целта на пълното насрещно доказване. За разлика от протокола по първата констатация, за разглеждания протокол не е установена достоверна дата. Останалите документи: пътни листове, заповед за командироване, граждански договор с лицето, извозвало строителните отпадъци и ведомост за възнаграждения, са оспорени относно тяхната автентичност своевременно - в първото с. з. по делото. Същите представляват частни документи, чиято обвързваща Съда доказателствена сила е оборима. Оборването на доказателствената сила на документа се извършва, като страната, на която същият се противопоставя, оспори неговата истинност и докаже, че документът е неистински. В случаите като настоящия, когато документът е диспозитивен, да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че същият е неавтентичен (подправен) - т. е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Това е единственият път за защита срещу формалната доказателствена сила на документа, а по-горе се посочи, че частните документи притежават само такава доказателствена сила. Когато се оспорва автентичността на документ, независимо дали е официален или частен, проверката обикновено се извършва с помощта на графологична експертиза. В случая такава не е поискана, не са ангажирани и свидетелски показания. Въз основа на проверката оспорването се отхвърля или се уважава. Ако уважи оспорването, Съдът изключва неистинския документ от доказателствата, като становището си по истинността на документа той може да изрази и с решението по делото. Така е процедирал Административен съд - гр. Велико Търново и касационната инстанция намира действията му в тази част на спора за законосъобразни. На вещото лице по СТЕ не е възлагани задачи във връзка с предмета на договора за извозване на строителни отпадъци. Освен това при разпита му в с. з. на 12.03.2012 г. в. л. е заявила, че не е изследвала натоварването и извозването на строителните отпадъци. По-горе се изясни значението на разплащането между доставчика и жалбоподателя като получател на услугите. В случая ССЕ не е установила заплащане по спорните фактури. Ето защо следва да се приеме, че РА е законосъобразен в тази част и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена. Решението следва да се остави в сила в частта за отказан данъчен кредит в размер на 10600 лв. ведно със съответните лихви. Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни Съдът намира за основателни, поради което същите следва да се уважат. Разноските на жалбоподателя, състоящи се от внесените държавни такси за въззивно и касационно обжалване, възнаграждение за адвокатска защита и депозити за СТЕ и ССЕ, се установи да възлизат на 2525 лв. Съобразно уважената част от жалбата в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1866,98 лв. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 1504,37 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 392,01 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът