Решение № 1183 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2013 г.

Решение № 1183 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Фофана Бен Мамаду, гражданин на Кот дТИвоар, с адрес гр. София бул. "Монтевидео" № 21 А против решение № 2162 от 01.04.2013 г. постановено по адм. дело № 1524/2013 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Излага доводи най-вече за нарушение на Закона за убежището и бежанците. Моли се отмяната на съдебното решение със законните последици. Касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, вместо него адв. Кирилова, която моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на Административен съд - София-град, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ответникът - Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, настоящият съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Фофана Бен Мамаду против решение № 93/24.01.2013 г. на Председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно. За да отхвърли жалбата на Фофана Бен Мамаду срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. В обжалваното решение съдът е развил съображения за това, че по отношение на Фофана Бен Мамаду не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът много подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Кот дТИвоар към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Фофана Бен Мамаду на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд. Аргументирано е заключението на съда за постановяване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, след обсъждане на обстоятелствата от бежанската история, посочени от жалбоподателя в хода на административното производство и след преценка на ситуацията в страната на произход, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на обжалваното решение. Правилно административния съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Фофана Бен Мамаду факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. От материалите по делото е видно, че Фофана Бен Мамаду е напуснал Кот дТИвоар през 2012 г. легално с паспорт и виза за Русия, където останал около седмица, след което със самолет е пристигнал в Република България, пак легално с паспорт и българска виза, получена в Русия. Останал в хотел в Слънчев бряг една седмица, свързал се с трафикант, уговорката с когото била да му осигури виза, с която да стигне до Франция, но бил задържан на 29.08.2012 г. на ГКПП Калотина при опит да напусне страната ни с фалшива виза. Именно поради факта, че чужденецът е напуснал държавата си по произход легално с паспорт и виза за Русия, неоснователно е твърдението му, че е заплашван от новата власт в Кот дТИвоар. Ако действително е било така, то той не би получил виза. Също така правилно съдът е посочил наличието на противоречие в бежанската история на жалбоподателя дадена пред него и в проведените интервюта. Не е без значение и фактът, че в интервю от 03.10.2012 г. Фофана Бен Мамаду е заявил, че иска да отиде във Франция, където имал приятели. Също така като причина за напускане на Кот дТИвоар в същото интервю е посочил кризата в страната му. Споменал е и политически причини, но в следващия момент е заявил, че не е членувал в политически партии, не е арестуван, нито осъждан, родителите му били заплашвани, по-конкретно баща му - да се откаже от политическа дейност. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Фофана Бен Мамаду за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от приложената по делото официална справка (писмо) относно актуалното положение в Кот дТИвоар, като на тази база съдът обосновано е приел, че за Кот дТИвоар към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква " д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Като цяло съдебното решение е основано на доказателствата и на относимите нормативни актове - ЗУБ, Наръчник на ВКБООН за процедури и критерии за определяне статут на бежанец, Директива 2004/83/ЕО, които са тълкувани и приложени правилно. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,