Решение № 10109 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. Х. от [населено място], област Разград подадена чрез пълномощника адвокат Д. Борисов срещу решение 381/14.05.2024 год. постановено по адм. дело 75/2024 год. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на И. Х. Х. против отказ да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ обективиран в писмо рег. 330000-8330 от 05.03.2024 год. издадено от ВПД началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Разград. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон представляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. В подадената касационна жалба са наведени аргументи за неправилност на изводите на съда, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на § 16 от ПЗР на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на чл. 51, ал. 5 от същия закон. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът ВПД Началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Разград чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Маринова в писмен отговор и писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Разград е образувано по жалба на И. Х. Х. от [населено място], област Разград, чрез адв. Д. Борисов срещу отказ на ВПД началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Разград за издаване на СУМПС на И. Х. обективиран в писмо рег. 330000-8330 от 05.03.2024 год. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по подадена от И. Х. Х., чрез адв. Д. Борисов, молба за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. 330000-43124 от 04.12.2023 год. на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Разград. Към молбата са приложени копие от свидетелство за основно образование серия О-17, 068-023, рег. 042-05/15.06.2017 год. издадено от Основно училище "Св. Паисий Хилендарски" [населено място], община Самуил; удостоверение от БЧК серия А, 1064999 за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС; удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС и вносна бележка за платена такса за издаване на СУМПС. Видно от представеното свидетелство за основно образование серия О-17, 068-023 от 15.06.2017 год. заявителят И. Х. Х. е завършил VII клас през учебната 2016/2017 год. По повод на молбата за издаване на СУМПС е извършена проверка от органите на МВР, при която е установено, че И. Х. не се намира на постоянния си адрес и по данни от съседи е в Република Франция за неопределено време. Последното му регистрирано напускане на Република България е на 31.07.2023 год. С писмо рег. 330000-8330 от 05.03.2024 год. административният орган е отказал издаване на СУМПС приемайки, че заявителят Х. не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 2 и ал. 5 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че актът е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установените факти съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не попада в обхвата на изключението предвидено в разпоредбата на § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП. Също така жалбоподателят Х. не е представил декларация относно обичайното си пребиваване като според първостепенния съд той не твърди и не доказва, че обичайното му местопребиваване е в Република България. По така изложените съображения административният съд е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай като основание за постановения отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС е посочено неизпълнение на изискванията на чл. 151, ал. 2 и ал. 5 от ЗДвП. Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС, към който момент са в сила измененията в ЗДвП обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2017 год. в сила от 26.09.2017 год. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2022 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. По делото липсват данни, доказателства и дори твърдения, че жалбоподателят отговаря на посоченото условие за завършен десети клас. Изключение от предвиденото в цитираната норма изискване е предвидено с разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, съгласно която лицата завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (ЗПН) (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; отм., бр. 79 от 2015 г., считано от 01.08.2016 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за народната просвета (отм.) придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. Според чл. 23, ал. 4 от с.з. свидетелство за основно образование се получава след завършен осми клас. Законът за народната просвета е отменен с § 6, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование - ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г. Съгласно § 24, ал. 1 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование(ЗПУО) учениците, които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в I и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г. постъпват в I, в V и в VIII клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021 г. постъпват в VIII клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Ал. 2 гласи, че през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХI и ХII клас се разпределя само в годишен брой часове. Според ал. 3 на § 24 учениците по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VII клас. Както правилно е приел първоинстанционният съд анализът на цитираните разпоредби води до извод, че учениците, които през учебната 2016-2017 год. са в седми клас завършват обучението си и придобиват основно образование по реда на § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, а не по реда на отменения Закон за народната просвета. Специалната разпоредба на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП обаче изисква завършено основно образование по реда на Закона за народната просвета (отм.), а не по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. Видно от приложеното по делото копие от свидетелство за завършено основно образование след завършен седми клас през учебната 2016/2017 год. серия О-17, 068-023, рег. 042-05/15.06.2017 год. издадено от Основно училище "Св. Паисий Хилендарски" [населено място], община Самуил, област Разград /л. 14 от първоинстанционното дело/, И. Х. Х. е завършил основното си образование през учебната 2016 2017 год., тоест по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. Предвид изложеното касаторът не попада в обхвата на изключението по § 16 от ПЗРЗИДЗДвП, тъй като е придобил основното си образование по реда § 24, ал. 3 ПЗР на ЗПУО, а не по този на Закона за народната просвета /отм./, каквото е изискването на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП. Другото основание за отказа на административния орган за издаване на СУМПС е неизпълнение от заявителя И. Х. на изискването за обичайно пребиваване на лицето в Република България уредено в чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Дефиниция на понятието "обичайно пребиваване в Република България" е дадена в § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, която го определя като мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. Съгласно разпоредбите на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба І-157 установяването на обичайното пребиваване става въз основа на декларация на лицето, каквато в случая не е подадена от заявителя Х.. При извършената проверка е установено, че заявителят не пребивава достатъчно дълго в страната в рамките на относимия период, за да се приеме, че има обичайно пребиваване на територията на Република България през последните 12 месеца преди подаването на заявлението за издаване на СУМПС. Жалбоподателят не е представил, включително и пред настоящата касационна инстанция, доказателства за наличието на лични или трудови връзки на българска територия, които да обосновават различен извод. С оглед посочено не може да се приеме и че е налице и другата хипотеза на обичайно пребиваване в РБългария, при която е налице последователно пребиваване на различни места в две или повече държави членки и редовно връщане на лицето на мястото, където са личните му връзки. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че лицето не е доказало, че има обичайно пребиваване в Република България, поради което по отношение на него към датата на депозиране на заявлението за издаване на СУМПС не са били налице условията на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. При тези съображения административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че отказът да бъде издадено СУМПС е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Оспореното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация ВПД Началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Разград искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Разград - юридическото лице, в чиято структура е органът ответник по касация, сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение