Решение № 562 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г.

Решение № 562 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Молителят Ц. Г. Г. иска отмяна на решение № 235 от 24.04.2009 г., постановено по гр. д. № 5393/07 г. по описа на III гр. о. на ВКС на основание чл. 303, т. 1 от ГПК, като счита, че е налице ново обстоятелство - това, че посоченото решение е постановено от съдия Б. Б., който е участвал и в решаването на гр. д. № 144/2001 г. на ВКС, II гр. о. Ответникът по молбата Г. Т., чрез законния си представител А. Д. Б. оспорва допустимостта на молбата, защото е подадена на 3.11.2009 г., а решението, чиято отмяна се иска е постановено на 24.04.2009 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок, а по същество я счита неоснователна, тъй като не се касае за ново обстоятелство, което да е от значение за изхода от делото. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против, която е постановено неизгодно решение влязло в сила на 24.04.2009 г. Съдът я приема за допустима до колкото не може да се установи в кой момент молителят е узнал, че при постановяването на двете решения е участвал един и същ съдия. Разгледана по същество, молбата е. неоснователна. Молителят твърди наличие на ново обстоятелство - участието на един и същ съдия при решаването на две дела, по които е бил страна, което според него е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е необходимо кумулативно да е налице ново обстоятелство, или ново писмено доказателство, което страната не е могла да узнае и то да е от значение за изхода от спора. Наведеното от молителя основание за отмяна не сочи на наличие и на нито една от двете предпоставки. Това на кой съдия е разпределено делото и кой е участвал в състава не е от значение за изхода от спора. Само по себе си посоченото обстоятелство не е и ново до колкото то е било явно за страната и е съществувало в момента на разглеждане на делото. Страната е разполагала с възможност да иска отвод, ако е считала, че някой от състава вече е изразил становище по спора и би бил ангажиран с него при постановяване на решението. Двете решения са постановени по различни спорове, между различни страни и не е имало основание за самоотвод. Следва да се отбележи обаче, че след постановяване на решението, не може да се иска отмяната му поради наличие на предпоставки за отвод, тъй като законодателят не е предвидил подобно основание за отмяна. Основанията по чл. 303 от ГПК са изчерпателно изброени и извън посочените, влязло в сила решение не може да бъде отменено. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение,