Решение № 3306 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2012 г.

Решение № 3306 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янка Иванова Горанова, чрез адв. Ренета Станчева срещу решение № 5679/12.12.2011 г. по адм. дело № 8418/2011 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде отменено. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Янка Горанова срещу решение № 254 от 16.08.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена нейната принадлежност към органите на Държавна сигурност. За да постанови този резултат съдът е приел, че на базата на представените по делото документи безспорно е доказано обстоятелството, че Горанова, се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Също така е приел, че решението на Комисията съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което е счел за неоснователни доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на чл. 59 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Не може да се приеме възражението на касатора, че длъжността, която е изпълнявала, не й придава качеството на лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Длъжността, която е заемала жалбоподателката в периода от 8.08.2011 г. до 10.05.2007 г. - "началник на отдел" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, според който публични длъжности по смисъла на закона са: т. 26 - главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на изпълнителната власт. Правилен е изводът на съда, че съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон се установява въз основа на изброени документи, съдържащи се в информационните фондове, за които документи обаче няма законово изискване да бъдат налице кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и протокол за унищожаване на архивни материали, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона, същите носят информация и отговарят на определението за документ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е и сторила. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд правилно е преценил, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответно на целта, заложена в специалния закон. Касационният състав намира за законосъобразен и изводът на решаващия съд за липса на порок във формата на административния акт. Противно на твърденията на оспорващия, решението на Комисията съдържа изискуемите по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА реквизити. Ето защо, като е приел, че административният орган законосъобразно е установил и обявил принадлежността на Янка Иванова Горанова към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,