Решение № 7482 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 248/2017 г.

Решение № 7482 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 248/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. К. А. от гр. Р., чрез адв. Желева срещу решение № 420 от 21.11.2016 г. по адм. д. № 259/2016 г. на Административен съд - Д.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на О. К. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно, постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена срещу решение, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II-1139 в кв. 301 на гр. К., който е общинска собственост, но не е обект "от първостепенно значение", поради което решението подлежи на касационен контрол по смисъла на приложимата редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ / изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., / Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу изричен отказ за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 32/26. 02. 2010 г. по протокол № 35/26.02.2010 г. на Общински съвет - К. за УПИ II-1139 в кв. 301 на гр. К., обективиран в писмо № АБ-06-638/5. 05. 2016 г. на кмета на Община -К.. Прието е, че отказа е постановен след отмяна на предходен такъв, материализиран в писмо изх. № АБ-06-638/27.07.2015 г. на кмета на Община - К.. със съдебно решение № 74/18.03.2016 г. по адм. д. № 500/2015 г. на АС-Д.. Отказа е постановен по заявление вх. № АБ-06-1513/19.12.2011 г. на А. А. за допускане изменение на действащия ПУП-ПРЗ по отношение на УПИ II-1139 на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗУТ и след отрицателно становище на ЕСУТ при Община -К. по протокол № 4/26.04.2016 г. След обсъждане на приетата по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че по отношение на УПИ II-1139 са допуснати съществени закононарушения по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, но това не е достатъчно основание за допускане на исканото изменение, тъй като специалните предпоставки, предвидени в разпоредбите на чл. 62а, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ не са налице - предвижданата промяна не е свързана с изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, а населението на гр. К. е над 10 000 жители. При тези правни установявания процесния отказ е приет за законосъобразен. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и е правилно като краен резултат, но при следните мотиви: Исканото от Атанасов изменение на действащия ПУП-ПР по заявление вх. № АБ-06-1513/19. 12. 2011 г. се позована на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗУТ- допусната явна фактическа грешка в ПУП, която е от значение за предвижданията на плана и одобряване на ПУП при съществени закононарушения. Видно от наличната по административната преписка документация и заключението на съдебно-техническата експертиза, ПУП, чието изменение се иска е одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. по протокол № 35/26.02.2010 г. на Общински съвет - К., като предвижданията по ПР за УПИ II-1139 в кв. 301 на гр. К. съвпадат напълно с тези по предходния регулационен план от 1999 г. Именно по този план от 1999 г., изменен с ПУП от 2010 г. е предвиден УПИ ХVIII-за озеленяване, съставляващ средната част на ПИ 1139, както и задънената улица ок 1011-ок 1013, заемаща южната част от ПИ 1139. Идентично е положението и с разположението на сградите в УПИ II-1139, което съвпада изцяло с това по предходния план от 1999 г., а отстоянието между тези сгради и сградата /музей/ в УПИ I макар и несъответстващо на нормативните изисквания е заварено и то от предходния план /от 1999 г./. От това следва, че за УПИ II-1139 няма одобрено ново регулационно и застроително решение с ПУП-ПРЗ от 2010 г., което обстоятелство изключва наличието на основанията за изменение на плана по т. 4 и т. 5 на ал. 2, чл. 134 ЗУТ. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на нарушение изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, тъй като нормата е относима само по отношение на първа регулация или ПУП с неприложена регулация, какъвто не е настоящия случай - регулацията на УПИ II-1139 е приложена по плана от 1999 г. По същите съображения е неоснователно и позоваването на чл. 17 от ЗУТ. Възражението за неспазване изискванията за осигуряване на паркоместа също е неоснователно. Освен липсата на ново регулационно решение за УПИ II-1139 по плана от 2010 г., задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗУТ за осигуряване на гаражи и паркоместа е относимо за ново строителство, а не за налично в имота. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата срещу процесния отказ, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от порок по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,