Решение № 104 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2016 г.

Решение № 104 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 106 от 23.12.2015 г., постановено по административно дело № 169/2015 г., Административен съд - К. е: 1) отменил решение № 2153-08-24/24.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - К., с което е отхвърлена жалбата на С. С. Д. срещу разпореждане № 16 от 22.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - К.; 2) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - К. да заплати на С. С. Д. от гр. К. разноски по делото в размер на 700 лева. Така постановеното решение е обжалвано от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - К. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище от пълномощника юрисконсулт Янев, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - К. В случай, че съдебното решение бъде потвърдено, моли при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК да се намали размера на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция като прекомерно високо и несъответстващо на фактическата и правна сложност на спора. Ответницата по касация С. С. Д. от гр. К. чрез надлежно упълномощената адвокат Кръпова в писмена молба навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се потвърди, както и да й се присъдят направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Със заявление вх. № МП-222/07.01.2015 г. С. С. Д. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заявлението е отбелязала, че ще се възползва от правото си по чл. 9а от КСО. Във връзка с осигурителния стаж/доход на С. С. Д. за периода от 02.04.2007 г. до 07.01.2015 г., е изготвен Констативен протокол изх. № КПК-6#-3/17.03.2015 г. от контролен орган при ТП на НОИ - К., в който е прието, че считано от 15.05.2001 г. заявителката упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице при ЕТ "Самито" и е заявила, че не желае да се осигурява, тъй като е пенсионер. На 01.06.2010 г. едноличният търговец прекъснал дейността си, като от 18.05.2011 г. я е възобновил, с деклариран вид на осигуряване - "за всички осигурителни социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица". За периода от 18.05.2011 г. до 30.10.2014 г. в досието на лицето се съхраняват отрязъци от заверена осигурителна книжка, а за периода от 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. е била издадена служебна бележка за осигурителен стаж/доход. Констатирано е, че за периода 02.04.2007 г. - 01.06.2010 г., когато лицето не е била пенсионер, липсват подадени данни с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", а е била налице декларация вх. № 1661/12.03.2015 г. от С. Д., че поради финансова невъзможност не може да внесе осигурителните вноски за последния период. С писмо № РД-2228/25.03.2015 г. заявителката е била уведомена, че при навършена възраст от 64 години 8 месеца и 15 дни към 07.01.2015 г., общият й осигурителен стаж, превърнат в трета категория, е 32 години и 18 дни, а недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е 2 години 11 месеца и 12 дни. От удостоверение № 734/03.04.2015 г., издадено от орган по осигуряването при ТП на НОИ - Kърджали, е видно, че С. С. Д. е внесла по реда на чл. 9а от КСО осигурителни вноски за 2 години 11 месеца и 12 дни, в размер на 2 646 лв. С Разпореждане № 16/прот. № N01159/22.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - К., на С. Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, пожизнено, считано от датата на заявлението - 07.01.2015 г., като пенсията е определена в минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО. Отказано е определяне на пенсията в действителен размер поради това, че за времето от 02.04.2007 г. до 01.06.2010 г. не са внесени дължимите осигурителни вноски и е отказана заверка на осигурителната книжка, като е посочено, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - К. с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 2153-08-24 от 24.08.2015 г. не е уважил сезиралата го жалба с основен мотив, че едва след изплащане на всички дължими осигурителни вноски и прибавяне на целия осигурителен стаж следва да бъде изчислен действителният размер на дължима пенсия. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд - К. е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за незаконосъобразни, като постановени при неправилно приложение и в несъответствие с целта на закона, поради което ги е отменил, разпоредил е връщане на преписката на пенсионния орган за изчисляване на индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията на С. Д. и е присъдил в полза на последната доказаните от нея разноски по делото. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторката пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - К., с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към случая материалноправна уредба в приложимата й за казуса редакция. По делото не е спорно, че през периодите 02.04.2007 г. - 01.06.2010 г. С. Д. действително е подлежала на задължително осигуряване в качеството й на самоосигуряващо се лице, и за този период, тя не е внесла дължимите осигурителни вноски, поради което те не са й зачетени като осигурителен стаж. Безспорно установено е, че общия осигурителен стаж на С. Д., превърнат към трета категория труд по правилата на чл. 104 от КСО, без периода от 02.04.2007 г. до 01.06.2010 г., е 35 години, при навършена възраст към датата на подаване на заявлението - 64 години и 8 месеца. Същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по правилата на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с § 6б, ал. 2 от ПЗР на КСО, според който през 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца и осигурителен стаж 35 години - за жените. Установено е също така, че за периода от 02.04.2007 г. до 01.06.2010 г., през който жалбоподателката е била самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, на С. Д. не е заверена осигурителна книжка за осигурителен стаж и доход, също така не е издавана и служебна бележка за установяване на осигурителен стаж и доход въз основа на съдържащите се в информационната система/регистри на НОИ данни за внесени дължими осигурителни вноски. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен период, за които от С. Д. като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски (02.04.2007 г. - 01.06.2010 г.). Това обаче е единствената предвидена от нормотвореца последица от невнасянето им - санкция за лицето в случая е, че осигурителният стаж и осигурителният доход за тези периоди няма да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер. След като С. Д. и без този период има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма пречка да бъде изчислен индивидуалният й коефициент и съответно реалния размер на пенсията й съобразно зачетените й от пенсионния орган осигурителен стаж и доход. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Видно от удостоверение № 734/03.04.2015 г., издадено от орган по осигуряването при ТП на НОИ - Kърджали, С. С. Д. е внесла по реда на чл. 9а от КСО осигурителни вноски за 2 години 11 месеца и 12 дни, в размер на 2 646.48 лв. В разглежданият случай осигурителният доход на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. (без периода 02.04.2007- 01.06.2010 г., който трябва да се изключи) може да се установи от представените доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Както бе отбелязано и по-горе за процесния период, за който не са внесени дължимите осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж и съответно доходът от него не участва в изчисленията. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (в случая за периода 02.04.2007 г. - 01.06.2010 г. няма такива данни). На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС (в приложимата за казуса редакция) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т. е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за горецитираните периоди пенсията за осигурителен стаж и възраст на С. Д. е следвало да бъде отпусната в действителен размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в 2-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Нормата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на С. Д. са установени, с изключение на периода 02.04.2007 г. - 01.06.2010 г. В определения двумесечен срок лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС относно тези периоди, но са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за останалите периоди след 01.01.1997 г. Следователно при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на С. Д., превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд, от 35 години, (в него не е включен обсъждания по-горе период, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен стаж, за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент на С. Д. съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответно да изчислят отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. С оглед на това тезата на касатора, че непредставянето от С. Д. на заверена осигурителна книжка за горецитираният период на упражняване на дейност и невнасянето на дължимите осигурителни вноски, препятства определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, не може да бъде споделена. Изложеното обуславя извод, че актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата на С. Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, са издадени в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд обосновано и материално законосъобразно е отчел, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж не е включен обсъждания период 02.04.2007 г. - 01.06.2010 г., за който не са внесени дължимите осигурителни вноски, и най-важното, че тези периоди заради това нямат никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на С. Д., като за периода след 31.12.1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в пълен размер. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност 35 години, размерът на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на С. Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. Водим от горното, настоящият тричленен състав споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната незаконосъобразност и несъответствието с целта на закона на процесното решение на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален, а не в действителен размер на пенсията на С. С. Д.. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че подложеният на касация съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и НПОС, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отмененият акт, и се равняват на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява С. С. Д. адвокат Кръпова, съгласно приложения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие № 81 от 07.12.2016 г. Със становище от 05.12.2016 г. директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - К., чрез пълномощника си юрисконсулт Янев, е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски и е поискал присъждане в по-нисък размер, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че размерът на заплатения хонорар от С. Д. на упълномощения да го представлява в производството пред Върховния административен съд адвокат, не е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което няма основание то да се присъжда в по-нисък от действителния размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,