Решение № 2333 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2013 г.

Решение № 2333 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Барокко" ООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Иван Гемков срещу решение № 1592/08.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3241/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001102373/18.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 382/23.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди на месеците април, юни и август 2009 г., февруари, септември и октомври 2010 г., както и в частта за определените лихви в размер на 2 875,75 лв. за невнесен в срок корпоративен данък за 2007 г. и лихви в размер на 4 105,02 лв. върху невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., лихви в размер на 65,86 лв. по чл. 42 ЗДДФЛ за 2009 г. и 45,81 лв. лихви по чл. 42 ЗДДФЛ за 2010 г., както и в частта, в която жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт е оставена без разглеждане като процесуално недопустима за отказано право на приспадане на данъчен кредит. Макар в касационната жалба да е посочено, че се обжалва решението в частта, в която жалбата на дружество е отхвърлена, следва да се приеме, че се обжалва и в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, тъй като в обстоятелствената част изрично се сочат оплаквания относно непризнатото право на данъчен кредит по доставки от "Надин интернешънъл" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Пе Пик траде" ЕООД, "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД и "Алкомал Композит" ЕООД с доводи, че неправилно съдът е приел, че доставките не са реално осъществени. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посоченото отменително основание са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Гемков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (в частта, в която решението има характер на определение жалбата също е подадена в срок, поради това, че първоинстанционният съд не е отразил в решението си, че в тази част определението може да се обжалва в 7-дневен срок, а е указал общия срок за обжалване на решение, който е 14-дневен), но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За данъчни периоди на месеците април, юни и август 2009 г., февруари, септември и октомври 2010 г., за които с ревизионния акт е начислен ДДС в размер на 31 602,16 лв., първоинстанционният съд е потвърдил констатациите му, тъй като е приел, че е установено от ревизията, че "Барокко" ООД е издавало фактури за продажба на недвижими имоти и затова правилно на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС е начислен дължимия данък. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че правилно е установено от приходните органи, че данъчните основи на издадените фактури следва да се увеличат с размера на дължимите местни данъци и такси, както и с нотариалните такси и такси за вписвания. Съдът се е позовал и на чл. 15 ППЗДДС, който разпорежда, че данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, вкл. и акциз, ако такъв се дължи за доставката. За определените с ревизионния акт лихви за невнесен в срок корпоративен данък, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че този данък е следвало да се внесе от дружеството в срок до 31.03.2008 г., а е внесен на 17.06.2008 г. и затова за този период законосъобразно от ревизията е начислена лихва в размер на 2 875,75 лв. За лихвите в размер на 4 105,02 лв. върху невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно тези лихви са начислени на основание чл. 88, ал. 2 ЗКПО, тъй като намалението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларацията за намаляването им. За лихвите по чл. 42 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. в обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, че с решението на решаващия орган ревизионният акт е изменен, като са намалени размерите на лихвите съответно за 2009 г. вместо 161,47 лв. на 65,86 лв. и за 2010 г. вместо 153,28 лв. на 45,81 лв. Според съда съобразен е чл. 49, ал. 7 ЗДДФЛ и затова определените с решението на решаващия орган намалени размери на тези лихви са в съответствие с чл. 42 ЗДДФЛ. В частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките от Надин интернешънъл" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Пе Пик траде" ЕООД, "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД и "Алкомал Композит" ЕООД, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като в тази част ревизионният акт е отменен с решението на решаващия орган. Обжалваното решение, включително и в частта, имаща характер на определение са правилно постановени. За начисления ДДС по издадените от "Барокко" ООД фактури за продажба на недвижими имоти правилно и приходните органи и впоследствие и първоинстанционният съд са приели, че данъчните основи на доставките по покупко-продажба на недвижими имоти се увеличават с всички други данъци и такси, в процесния случай с тези по ЗМДТ, включително и нотариални такси и такси за вписване на сделките в Агенция за вписвания. В този смисъл е и императивната разпоредба на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, която разпорежда, че данъчната основа се увеличава с всички данъци и такси, които са дължими за доставката. Като се има предвид, че процесните доставки са на недвижими имоти, правилно и в ревизионния акт и в първоинстанционното съдебно решение е прието, че в данъчните им основи следва да се включат (увеличат) с другите данъци и таксите, вкл. и нотариалните такси и таксите за вписванията. Правилно съдът се е позовал и на чл. 15 ППЗДДС, който уточнява, че данъците и таксите по ЗМДТ се включват в данъчната основа по чл. 26 от закона. Предвид чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС и уточняващата разпоредба на чл. 15 ППЗДДС правилно съдът е постановил решението си в тази част, досежно определения с ревизията ДДС по доставките за продажба на недвижими имоти, прилагайки стриктно посочените по-горе разпоредби от приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и правилника за прилагането му. За лихвите в размер на 2 875,75 лв. решението на съда също не страда от пороци. Задължение по ЗКПО е корпоративният данък да се внесе в срок до 31.03. на следващата година, като се декларира с годишната данъчна декларация по този закон - аргумент от чл. 92, ал. 2 ЗКПО. Не се спори между страните по делото, че за 2007 г. "Барокко" ООД е внесло корпоративният данък на 17.06.2008 г., т. е. след срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, затова и начислените лихви за периода от 31.03.2008 г. до 17.06.2008 г. правилно е прието от съда, че са дължими в посочения размер от 2 875,75 лв. За лихвите по чл. 42 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. правилно първоинстанционният съд се е съобразил, че те частично са намалени с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване на ревизионния акт. Според чл. 42 ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Механизмът на определянето на данъчната основа по ал. 1 е посочен в ал. 2, а съответните намаления от нея са уредени в ал. 3 на същата разпоредба. При установено надвнасяне на данъка, съобразено с решението на решаващия орган и изменението на ревизионния акт в посока намаление на определените лихви, то остатъка от тях, посочен по-горе правилно е потвърден с решението на първоинстанционния съд. За лихвите в размер на 4 105,02 лв. върху невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. правилно първоинстанционният съд, че дружеството е подало декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО на 09.05.2008 г. за намаляване на месечните авансови вноски, както и е определен общия размер на внесени авансови вноски и предвид, че намаляването на вноските се ползва след подаване на декларацията, то правилно е прието и от приходните органи и от съда, че дружеството дължи лихви за невнесени вноски за 2008 г. в размер на 4 105,02 лв. В касационната жалба е посочено, че относно определените лихви за корпоративен данък, съдът не е следвало да се произнася, тъй като те не са били предмет на съдебно обжалване. Това не отговаря на истината, тъй като видно от първоинстанционната жалба "Барокко" ООД е обжалвал определените за внасяне с ревизионния акт лихви за забава. Затова решението на съда в тези му части е валидно, а въз основа на изложените по-горе мотиви е и правилно. В частта на решението, която има характер на определение и с която е оставена без разглеждане жалбата на "Барокко" ООД за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 681 758,73 лв. по доставки от Надин интернешънъл" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Пе Пик траде" ЕООД, "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД и "Алкомал Композит" ЕООД, правилно е прието от съда, че жалбата е процесуално недопустима. С решение № 382/23.02.2012 г решаващият орган в тази част е отменил ревизионния акт и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че ревизионният акт, в частта, в която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК може да се обжалва пред административния съд. Следователно, при законовата забрана да се обжалва ревизионния акт по съдебен ред в частта, в която той е отменен от решаващия орган при административното обжалване, правилно първоинстанционният съд е приел, че в частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 681 758,73 лв. не подлежи на съдебно обжалване и затова жалбата в тази част е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е постановено при спазване на материалния закон, поради което касационното оплакване е неоснователно и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Относно направеното искане от процесуалния представител на ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,