Решение № 7435 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2012 г.

Решение № 7435 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Пловдив, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 2153/16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2081/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се твърдят доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. Ответниците "Кастело" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от Красимир Иванов Костадинов и ЕТ "Теник - Йордан Николов" писмено са изразили становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил Заповед № 11-ОА-1244/20.05.2011 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА от кмета на на община гр. Пловдив, с която е наредено да бъде възстановен терен общинска собственост, като се премахнат изградени надзидове, облицовани с естествен камък, монтирани осветителни тела и настилка от теракота и декоративен и гладък бетон и др. подробно описани в заповедта. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в същата липсват правни основания за издаването й. Решението е правилно. Видно от заповедта в същата е посочено като правно основание за издаването й чл. 44 ЗМСМА. Съгласно този текст, кметът на общината е компетентен да издава заповеди, но те могат на се издадат с оглед съответни материалнноправни разпоредби. В процесната заповед не са посочени в изпълнение на кои материалноправни разпоредби се издава заповедта. Твърдяното в касационната жалба, че фактическите основания се съдържат в преписката по издаване на заповедта не се установява в конкретния случай. В нея се съдържат административните преписки по издаване на влезлите в сила заповеди за премахване на преместваеми съоръжения. Видно от същите, в тях не се съдържат задължения за възстановяване на общинския терен по описания начин в процесната заповед, а само да премахнат временните преместваеми съоръжения, като тези заповеди са изпълнени с премахването им. Освен това твърдяното в касационната жалба, че съпътствуващите издаването на заповедта действия сочи на правно основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е неоснователно, тъй като този текст не е приложим за случая. Съгласно ал. 1 на текста собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съответните изисквания, а ал. 5 е приложима при неизпълнение на това задължение. В случая не е установено адресатите на заповедта да са собственици на строежи, по отношение на които би могло да се издаде заповед с това правно основание, а констативния акт, въз основа на който е издадена процесната заповед е посочено, че се констатира състоянието на общински терен след изпълнение на влезлите в сила заповеди. Освен това общината би могла по общия исков ред да реализира правата си ако докаже нарушено владение и нанесени щети от адресатите на заповедта или при твърдение на незаконно строителство, извършено от тях, органът по констатирането му и премахването му е друг. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че в заповедта не са изложени фактически основания, от които да се изведе и правното основание за издаването й, поради което е незаконосъобразна. Не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК