Решение № 7913 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 951/2018 г.

Решение № 7913 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 951/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 108 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Н. В. Ц. и на М. Й. К., Е. М. П., Л. С. Н., Д. Х. Б., Н. Д. Д., К. А. Г., С. Т. Р., П. Т. Р., К. Т. Б., С. Й. И., Г. С. П., М. Д. П., Л. Д. Р., А. А. П., Л. В. А., Н. В. А., З. Ц. П., Н. Ц. Й., М. Д. П., П. А. П., С. П. К., Д. С. П., Й. П. Г., Д. И. Д., Н. Д. М., Д. Д. Р. Я., А. Н. Д., Н. А. Ж., С. Й. Д., М. А. Р., М. Н. Р., Б. Н. Р., О. П. Т., И. Б. Ц., М. Т. Б., К. К. М., В. В. С., Р. В. С., В. Н. Ф., Н. В. Ф., Д. В. Ф., Й. Х. Х., Ч. Н. К., М. К. Н., В. Т. М., С. Т. Ж., Р. Д. П., А. Д. Б., Д. П. К., С. П. Б., Г. П. В. С., Г. П. С., В. И. К., Н. И. К., С. Н. М., Е. Д. Д., В. Р. С., Л. Г. Л., В. Д. Т.-П., Д. Д. Т., М. Й. Т., Г. И. И., Н. Р. Б., К. Т. Г., А. Х. С., М. В. Б., Г. А. Д., А. М. Б., Н. М. Б., П. Д. П., Н. Й. П., Д. И. Д., Г. К. Д., Н. Г. К., Р. Г. П., А. И. Х. Б., Д. Р. Ц., К. Т. К., Е. П. З., М. Е. П., Н. П. Р., С. И. Р., Т. Г. К., К. К. К., Н. К. К., Н. С. К., Д. И. Г. Г., К. И. Т., М. П. П., Т. Г. Д., М. И. Д., Я. К. М., И. З. Н., П. Т. И., А. В. К., И. Н. М., Б. Д. И., В. В. Т., В. Б. К., Р. М. П., Г. Д. А., О. Д. Г., А. В. И., И. Д., Г. С. Б., А. Р. Б., С. Р. Б. и Ф. Г. Н. чрез техния пълномощник срещу решение № 1944/06.11. 2017 г. по адм. д. № 1006/2016 г. на Административен съд В.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират отмяната му. Ответникът по касационните жалби-заместник кметът на О. В. не взема становище. Ответникът по касационните жалби "Д. А." ЕАД, в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. От касатора Н. В. Ц. е постъпила и частна жалба срещу определение № 3411/11.12.2017 г. по същото дело. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Другата страна -"Д. А." ЕАД в писмено възражение счита частната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. В. Ц. срещу заповед № Г-18/28.01.2016 г. на зам. - кмета на община В., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП за изменение на плана за регулация и плана за застрояване за УПИ IV-109 за "смесено застрояване" в кв. 659, така както е показано по графичната част, неразделна част от заповедта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявената жалба. За да постанови този резултат, решаващия съд е развил следните доводи: УПИ IV-109 в квартал 659 по плана на 6-ти микрорайон на гр. В. е собственост на заинтересованата страна "Д. А.." ЕАД, /правоприемник на "Д. С." АД/. Процесният УПИ IV-109 "за смесено застрояване" (стар УПИ III "за "Д. С.") се намира в кв. 659 по плана на VI-ти м. р. и граничи от три страни с кв. 659 - северозапад, североизток и югозапад, доколкото останалата част от квартала не е била предмет на разработка за ПУП. Имотът на заинтересованата страна "Д. А." ЕАД и кварталът, върху който са изградени жилищните блокове, в които притежават собственост жалбоподателят и останалите заинтересовани страни, попадат върху урбанизирана територия, за която има действаща КК и КР, а за VI-ти микрорайон има разработен и влязъл в сила квартално-застроителен план от 1973 г. С него е уредена уличната регулация в микрорайона. С този план е обособен кв. 659 като самостоятелен такъв, като при изработване на плана е съобразено съществуващото строителство на жилищни блокове. Със същия план в квартала е отреден самостоятелен парцел "За детска градина". За VI подрайон на гр. В. има застроителен и регулационен план, както и план по вертикално планиране, одобрени със Заповед № 8/14.01.1980 г. на Председателя на ИК на ОНС. П. силата на този план целият подрайон е определен за жилищно строителство, като в него е запазен парцел "за детска градина". Пред 1995 г. е издадена Заповед Р-286/14.07.1995 г. план за регулация, с който се урегулират два поземлени имота - УПИ III "за Д. С.", част от кв. 659, и УПИ II "З. Д. С." в кв. 660. Регулацията на УПИ III "за Д. С.", част от кв. 659 повтаря тази на плана от 1980 г. Оспореният план променя регулацията и предназначението на УПИ IV-109, като го променя от "З. Д. С." в "за смесено застрояване", регулационната граница в северозападна посока (към дъното на имота) съвпада с имотната граница от ПУП-ПР от 1995 г., одобрен със Заповед № Р-286/14.07.1995 г. на Кмета на О. В.. Другите две вътрешни регулационни граници - североизточна и югозападна, в ПУП-ПР от 1995 г. не съвпадат с имотните граници. С оспорвания ПУП за изменение на ЗРП това разминаване е преодоляно, като регулационните граници на УПИ IV-109 са поставени в съответствие с имотните такива. Уличната регулация на имота (югоизточна страна) остава непроменена . В имота към момента на издаване на оспорената заповед има разположена само една сграда - Детски дом /Детски дом "Гаврош"/. Според предвижданията на процесния ПУП тази сграда не се запазва. При изработване на експертизата вещото лице е съобразило задължителните линии на застрояване по оспорения ПУП, както и останалите параметри на застрояването (плътност, Кинт и др.) и въз основа на тях е изчислило отстоянията до намиращите се в съседство жилищни блокове. Становището на експерта е, че процесният ПУП е съобразен с предвижданията на ОУП на О. В. и с правилата и нормативите за неговото прилагане, както и с нормите на ЗУТ. С плана не са допуснати намалени отстояния. Решението е процесуално законосъобразно: В този аспект съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, касаещи конституирането на страни. УПИ IV-109 е собственост на "Д. А." ЕАД, като този регулиран имот няма регулационна граница с друг урегулиран имот, а с квартал. Претенцията, че като заинтересована страна следва да участва община В. като собственик по кадастралната карта на имот с планоснимачен номер № 108 е неоснователна, тъй като този имот е улица. По същество регулационните граници на УПИ IV-109 не се променят, като само част от границите се привеждат към кадастралните такива, но те нямат обща регулационна граница с друг УПИ. Планът за регулация засяга предназначението на имота, поради което етажните собственици на сгради в кв. 659 са заинтересовани лица. Що се касае до одобреното изменение на плана на застрояване, то същото е съобразено с действащия ОУП. СПОРЕД ОУП от 2012 г. квартал 659 попада в устройствена зона Ц1 - устройствена зона на новия делови център на гр. В.. Тази устройствена зона попада в устройствена категория "Смесени зони за обитаване и обслужване". Устройствените показатели за тези зони са: плътност на застрояване - макс. 80%; Кинт. макс. - 5; Озеленяване - мин. 20%; Височина на сградата - неограничена; Начин на застрояване - свободно. От таблицата с устройствените показатели на процесния ПУП е видно, че със същия за УПИ IV-109 се предвиждат следните устройствени показатели: Плътност на застрояване -51%; Кинт. - 4,2; Озеленяване - 30%; височина на сградата до кота корниз - 18 м., а застрояването е свободно, т. е. при изработване на процесния ПУП за изменение на ПРЗ са спазени устройствените показатели за устройствената зона, в която попада процесният имот. Безспорно се установява, че одобреното изменение на ПЗ не допуска намалени отстояния, поради което с оглед посоченото правно основание заповедта е материалнозаконосъобразна. Предвид изложеното, като е приел, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил съответно на приложимия материален закон решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационните жалби "Д. А." ЕАД следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв. По частната жалба: Същата е насочена срещу определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Н. В. Ц. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е отказано намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 1380 лв. Определението е правилно. Законосъобразно съдът е изтъкнал, че с оглед фактическата сложност и предприетата правна защита от страна на заинтересованата такава "Д. А." ЕАД този размер не е прекомерен. Обстоятелството, че тази заинтересована страна е акционерно дружество, не сочи на прекомерност с оглед на заплатено адвокатско възнаграждение и с оглед проведените осем заседания по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,