Решение № 6027 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Х. Тодоров, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 3421/25.05.2023 г., постановено по адм. дело 2321/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно липсата на мотиви за размера на наложените финансови неустойки. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е за отмяна на съдебния акт. Ответникът Адент - А Индивидуална практика за първична медицинска помощ ЕООД, в отговор от 10.07.2023 г. и чрез пълномощника адв. С. Димитров оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-59 от 09.02.2023г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която на основание чл. 76, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл.146, ал.1, т. 1, чл.146, ал.2 и чл.157, ал.1 от Националния рамков договор за дентални дейности (НРД за ДД) за 2020 - 2022г., на Адент-А Индивидуална практика за първична медицинска помощ ЕООД, е наложена санкция финансова неустойка в общ размер от 900 лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил Заповед за налагане на санкции РД-253С-59 от 09.02.2023 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, като е намалил размера на дължимата сума, представляваща финансова неустойка от 900 (деветстотин)лева на 300 (триста) лева, за установени нарушения както следва: - от т.1.1 до т. 1.4 включително за нарушение по чл. 84, ал. 1, т. 2 вр. чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г., намалил наложената на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. санкция финансова неустойка на 50 (петдесет) лева за всяко от тях; - от т. 2.1 до т. 2.2 включително за нарушение на чл. 98, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г., намалил наложената на основание чл. 153, ал. 1, т. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. санкция финансова неустойка на 50 (петдесет) лева за всяко от тях. От фактическа страна е установено, че изпълнителят на дентална помощ не е документирал извършените дентални дейности чрез вписване коректно на извършена дейност и код на зъб и подаване на достоверни данни в отчетите, като извършеното от Адент - А - Индивидуална практика за първична медицинска помощ ЕООД кореспондира с посочените за нарушени разпоредби. Административният съд е приел, че при определяне на нарушението административният орган е приложил правилно законовата норма. Съдът обаче е намерил за основателно възражението на жалбоподателя относно наложения размер на санкцията, и изменил административния акт в тази част. Възприето е виждането, че макар и санкциите за всяко едно нарушение да са в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. размер за първо нарушение, не е мотивирано решението на органа при налагане на максималния предвиден от закона размер на санкциите. Ето защо, за да измени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е установил прецизно и правилно фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от касационната инстанция. Спорен по делото е въпросът относно правилността на намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер от първоинстанционния съд. Спор относно приетата фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения липсва. Правилно съдът е възприел, че проверяваният административен акт е незаконосъобразен в частта относно размера на наложените санкции финансова неустойка за нарушенията от т. 1.1 до т. 2.2 включително. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд София - град е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК не са изложени мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 146, ал.2 от НРД за ДД за 2020 2022 г., за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка за налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Посоченото от касатора, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1.1., т.1.2, т.1.3, т.1.4, т.2.1. и т.2.2. е съобразен с повторяемостта на нарушението и по- голямата тежест на деянието, съставляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по голяма санкция, по естеството си не представлява мотиви за налагане на санкции в максимален размер. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 08.04.2023 г. (л.14 от делото) възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,