Решение № 12985 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2013 г.

Решение № 12985 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния му представител Петя Ангелова - юрисконсулт, срещу решение № 7206/21.12.2012 г. по адм. дело № 11020/2011 г. по описа на АССГ (Административен съд София - град), 29 състав. Жалбоподателят заявява, че на основание чл. 211 АПК обжалва изцяло горното решение, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Развива подробни съображения и моли да бъде отменено. От ответника Калин Арсенов Арсенов от гр. Ямбол, чрез пълномощника му адв. Гочо Димов е постъпила молба с приложена писмена защита, в която моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното с нея решение като обосновано и законосъобразно. Претендира заплащане на разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В случая процесното уведомително писмо е немотивирано, като не са изложени и по двете схеми конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган е достигнал до извода за недопустимост на посочените от него площи. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза не е установила заявените по Схемата за единно плащане на площ - площи да не са били обработвани, с изключение на един деклариран парцел, за който недопустимата площ е била 1,11 ха. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод, че процесното уведомително писмо е издадено въз основа на неверни констатации, без административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон (ЗПЗП) с оглед механизма на изчисление на наддекларирана площ, и е отменил същия, административният съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна, като същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7206 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 11020/2011 г., в производство по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 29 състав ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3651/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция; ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите по-горе и ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя Калин Арсенов Арсенов сумата 760 лева - разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената жалба е в законоустановения срок, а разгледана по същество е и основателна. На първо място съдът е констатирал, че и по двете схеми - СЕПП и СНДП не са изложени конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган е достигнал до извода за недопустимост на посочените площи съответно - 10,16 ха и 7.97 ха. Посочените разпоредби и цитати от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване на предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (Регламент 1122), не представляват фактически основания за издаване на оспорения акт, нито същите могат да бъдат извлечени от тях, тъй като представляват най-общо възможните хипотези на недопустимост за подпомагане, без конкретна привръзка към разглежданото заявление. Затова съдът е приел, че процесното УП се явява немотивирано. Посочил е, че до известна степен основанията за постановения отказ за подпомагане и санкции се установяват от заключението на вещото лице, което съдът е възприел като обективно и компетентно и въз основа на него е направил извод, че УП е издадено въз основа на неверни констатации и поради това - незаконосъобразно изцяло, тъй като с оглед механизма на изчисление на наддекларираната площ (чл. 58 от Регламент 1122), последната за всеки от парцелите поотделно влияе върху крайния резултат. Съдът е счел, че не следва да обсъжда като неотносими към спора приложените в преписката доказателства за предприета процедура по изясняване на застъпени площи, тъй като в процесното писмо не са посочени застъпени площи. Освен това в УП е посочено, че са приложени санкции от предходни години, за основанието на които в преписката не са приложени доказателства и затова и в тази си част УП е незаконосъобразно. Като краен правен извод и след извършена проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е посочил, че същият е издаден в установената форма от компетентен орган - ДФЗ е акредитиран със заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика, като акредитацията е възстановена със заповед № РД-09-863/25.11.2008 г., но постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалноправни разпоредби и целта на закона. С оглед този изход на спора, съдът е уважил и своевременно направеното от страна на жалбоподателя искане за възстановяване на разноски в общ размер на 760 лева: 10 лв. заплатена държавна такса, 500 лв. платен хонорар за адвокат и 250 лв. възнаграждение за вещо лице, като не е уважено възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоначално жалбата на Калин Арсенов Арсенов от гр. Ямбол против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за 2010 г., с изх. № 02-280-6500/3651 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция Румен Порожанов, е била подадена до Административен съд град Ямбол, който с определение № 852 от 6.12.2011 г. по адм. дело № 489/2011 г. е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр. София (правилното наименование е Административен съд София - град). С това писмо, за което вече няма никакъв спор по въпроса, че макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, адресатът Калин Арсенов Арсенов, с УРН: 432035 е уведомен за оторизирана обща субсидия съгласно подадено от него общо заявление за плащания на площ с УИН: 28/080610/40910, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г., в размер на 0.00 лева и по-конкретно: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е поискана сума от 4145.55 лв., като ДФЗ - РА отказва финансовото подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2; По Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е поискана сума от 835.65 лв., като ДФЗ - РА отказва финансовото подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани в таблици площи и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. Със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2656.35 лв. на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., като за СЕПП е 1858.73 лв. и за НДП - 797.62 лв., която сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията, а ако не може да бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В тази част на писмото е посочено изрично, че "по силата на този чл. от оторизираните субсидии за текущата година са Ви прихванати дължими суми от минали години". В административната преписка не са представени доказателства за такова обстоятелство - че са прихванати суми от минали години, нито такова твърдение се навежда в съдебните заседания. Всъщност от множеството таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони и са цитирани текстове на нормативни актове не може да се установи дали отказаната изцяло субсидия по двете схеми (СЕПП и СНДП) се дължи на прихванати суми от минали години или на това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, респ. че стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2, или е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Само този факт е достатъчен за обосновка на извода, че административният акт не съответства на действителното правно положение. Отделно от това не е ясно на кое основание е отказа по СЕПП, тъй като в уведомителното писмо фигурират и двете хипотези - чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП. В уведомителното писмо не става и дума, че отказаните за субсидиране площи попадат извън одобрения от МЗХ специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане", който следва да се обновява за всяка кампания своевременно, а не след като вече е подадено заявление от съответния кандидат чрез Общинската служба по земеделие до съответната териториална структура на Разплащателната агенция, за да бъде актуален именно към периода, за който се иска финансовото подпомагане. Едва в касационната жалба са изложени обстойни съображения свързани с процедурата по създаването на ИСАК, на СИЗП и на "специализирания слой" през ноември 2009 г. в изпълнение на чл. 6 от Регламент № 1122/2009 г., което на този етап от съдебното производство е недопустимо. В касационната жалба са наведени твърдения, които са неотносими към обжалваното съдебно решение. Например е посочено, че "заявените от жалбоподателката площи попадат извън специализирания за подпомагане слой", а на практика кандидатът подал ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ за 2010 г. - Форма за физически лица с № 2808061040910, е Калин Арсенов Арсенов, който е физическо лице - мъж и следователно жалбоподател, а не жалбоподателка. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приложил разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., цитирайки задължението на компетентния орган да предостави на земеделския производител възможност да подпише доклада за открити при дистанционната проверка нередности. В обжалваното съдебно решение обаче няма направена такава констатация и изобщо не е споменато нарушение свързано с неподписване на доклад за констатирани нередности. В решението си съдът не е направил и никакъв правен извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизвършването на проверка на място на процесните БЗС-та, поради което и това възражение в касационната жалба се явява неотносимо към постановеното съдебно решение. В касационната жалба се твърди, че административният орган е дал възможност на жалбоподателя да се запознае със слоя площи, подходящи за подпомагане, като му е била дадена и възможността да възрази срещу него, но такива доказателства няма представени нито пред първата съдебна инстанция, нито в касационното производство. Необяснимо е и твърдението в касационната жалба, че са неправилни изводите на решаващия състав при тълкуването на разпоредбата на чл. 19, § 2 от Регламент 73/2009, защото видно от съдържанието на съдебното решение, в него няма направени такива изводи. С оглед изложеното, явно част от оплакванията в касационната жалба касаят друго съдебно решение, а не обжалваното, което не страда от пороци, налагащи неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на делото, на ответника Калин Арсенов Арсенов се дължат направените разноски пред касационната инстанция, което искане е направено своевременно в представената преди съдебното заседание пред ВАС молба с приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и писмена защита. Видно от Договора за правна защита и съдействие серия Я № 44050 от 9.09.2013 г., между клиента Калин Арсенов Арсенов и адвокат Гочо Димов от АК - Ямбол е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, което е изцяло платено видно от попълнената с текст - цифром и словом графа "внесена сума". Затова тази сума следва да бъде присъдена на ответника и размерът й е под трикратния минимален по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори и да беше направено възражение за прекомерност от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,