Решение № 6339 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2013 г.

Решение № 6339 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад", представляван от ст. юрисконсулт А. Шулева, против решение № 2180/12.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3755/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение към ЕАД № 11BG002002H0101904/08122011 на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с Решение № Ч47-65-1/21.08.2012 г. на началника на Митница - Варна, с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 от Регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност, в резултат на което по отношение на "ЧЕЛИК 9" ЕООД / преди ООД/, ЕИК 200621087, със седалище и адрес на управление ГР. ШУМЕН, БУЛ. "Симеон Велики" № 33, ет. 9, ап. 45, представлявано от управителя Рукие Челик, са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 6286.ЗЗ лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Челик 9 " ООД. Подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искания са изложени в касационната жалба и в писмено становище по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Челик 9" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на издаденото от началника на началника на МП "Варна Запад", Решение към ЕАД № 11BG002002H0101904/08122011, с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 от Регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 6286.ЗЗ лв. За се произнесе по спора, съдът е осъществил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на който е извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации. Към тях решаващият състав е приложил релевантната материалноправна норма на чл. 29, § 1 от МК, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - основания за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МК, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МК е различна от декларираната от вносителя. Правилно и законосъобразно АС-Варна е приел, че оспореното пред него решение не съдържа мотиви защо за митническа стойност се възприема стойността по износната ЕАД. Възпроизвеждането на съдържанието на получената по линия на международното сътрудничество информация не представлява мотиви на административния акт. Липсата на собствени мотиви на административният акт е и в резултат от допуснати процесуални нарушения по време на административното производство, в което не са събрани всички доказателства от значение за правилното определяне на митническата стойност на внесените стоки. Неоснователни са доводите, че получената информация от турската митническа администрация може да представлява мотиви за издаване на административен акт на български митнически орган. Предоставените от турските митнически органи информация и документи могат да бъдат използвани като доказателства в административното производство, провеждано от български митнически орган, но трябва да бъдат преценявани заедно с всички останали доказателства. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МК е именно цената, декларирана от вносителя, в резултат на което материално законосъобразен е и формираният извод за основателност на предявеното оспорване. По отношение допълнително представените в съдебната фаза доказателства съдът е изложил само допълнителни, а не решаващи мотиви, поради което и доводите в касационната жалба за недостоверност на частните документи следва да бъдат преценявани именно от тази гледна точка. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че от правно значение за определяне на митническата стойност на внесената стока са именно обстоятелствата, предвидени в чл. 29 и сл. от МК в зависимост от това кои от тях са установени, но като аргумент, че митническите органи не са извършили пълна проверка на възможните хипотези се е позовал на съществуващите документи, ангажирани от "Челик 9" ООД в съдебното производство. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, Върховният административен съд, осмо отделение,