Решение № 7640 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2015 г.

Решение № 7640 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. Велико Търново против решение № 94 от 10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 292/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, в която е отменен издаденият на "Агрологистика трейдинг" ЕООД ревизионен акт № 041301932/06.12.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 132/21.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказът на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период месец 08.2012 г. в размер на 8 700 лв., за данъчен период месец 10.2012 г. в общ размер на 31 269 лв., за данъчен период месец 11.2012 г. в размер на 25 244 лв. и начислените лихви за трите данъчни периода. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и в частта за разноските, които дирекция ОДОП е осъдена да заплати и постановяване на друго, с което жалбата против ревизионния акт да се отхвърли или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Агрологистика трейдинг" ЕООД, чрез адв. Ботева като процесуален представител, излага съображения за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта относно приетото с обжалваното решение право на данъчен кредит по издадените от "Камелия груп - 0791" ЕООД фактури с предмет "доставка на стоки - торове и препарати" и за правилност на съдебния акт в останалата част. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебния акт в частта, която е неблагоприятна за нея.Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ревизионен акт № 041301932/06.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 132/21.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. Велико Търново, с който на "Агрологистика трейдинг" ЕООД са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 66 008,02 лв. и лихви върху тях в размер на 7 001,25 лв., както и корпоративен данък в размер на 480 лв. и лихви в размер на 460,51 лв. Административният съд е отменил ревизионния акт по отношение непризнатия данъчен кредит и допълнително установените на това основание задължения по ЗДДС за данъчен период месец 08.2012 г. в размер на 8 700 лв., за данъчен период месец 10.2012 г. в общ размер на 31 269 лв., за данъчен период месец 11.2012 г. в размер на 25 244 лв. и съответните лихви за тях. Отхвърлил е жалбата на дружеството в останалата й част. Решението се обжалва от касационния жалбоподател в частта, в която е отменен ревизионния акт и в частта за разноските, които дирекцията е осъдена да заплати. В останалата част, в която оспорването е отхвърлено, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в отменителната му част, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно чл. 119, ал. 2 изр. 1 ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК, при спазване на регламентираната процедура, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че "Агрологистика трейдинг" ЕООД има право на данъчен кредит по изчерпателно изброените фактури с доставчици "Камелия груп - 0791" ЕООД, с предмет доставка на стоки - торове и препарати (NPK 15-15-15; NPK 14-7-14 MgO Magnifert, Титус 25ДФ и Наса); "Далия 7419" ЕООД, с предмет на стопанската операция доставка на стоки - тухли единички и керемиди и "Темизел" ЕООД, с предмет на доставката - 50 тона слънчоглед. Това заключение е мотивирано след анализ и съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключения на съдебно - счетоводната и съдебно - икономическата експертиза, при правилно разпределената доказателства тежест в процеса. Съдът е приел, че по отношение на процесните фактури са налице облагаеми доставки на стоки и след като не са налице другите, предвидени в закона ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, то на ревизираното лице - получател по тези доставки следва да се признае, че са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Фактите по делото са правилно установени след анализ на доказателствата по делото. Направените фактически констатации и изведените въз основа на тях правни изводи за реалност на доставките по спорните фактури за данъчни периоди месец 08.2012 г., месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г. и за незаконосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит по тях и съответните лихви, се споделят от настоящия съдебен състав. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 6 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Възникването на правото на данъчен кредит е обвързано от настъпването на данъчно събитие - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. При доставката на стоки съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, когато е налице спор за реалност на доставките на стоки, следва да се извърши проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Тази проверка съгласно решението на СЕС по дело С-285/11 се извършва чрез допустимите от националния закон процесуални средства. Законосъобразно е обосновано първоинстанционният съд е приел, че посочените изисквания на закона са спазени по отношение на ревизираното лице "Агрологистика трейдинг" ЕООД. Относно извършените от "Камелия груп-0791" ЕООД доставки на торове и препарати са налице категорични данни за реалността им - счетоводни регистри за осчетоводяване на издадените фактури, кантарни бележки, стокови разписки, банкови извлечения за заплащането на стойността на доставките, справка за стоковия поток, доказателства за транспортиране на стоките между участниците в доставките по стоковия поток, спецификации от производител/вносител на стоките, както и че същите са отчетени като вложени в производството на селскостопанска продукция, свързано със стопанската дейност на ответника. Непредставянето на приемо-предавателни протоколи, товарителници и др. доказателства за осъществен транспорт не обуславят извод за нереалност на доставките. Представените кантарни бележки са обсъдени от съда и правилно са кредитирани в подкрепа на извода за получаване на стоките. Счетоводството на ревизираното лице е водено в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство в това число и по отношение на отчитанията на извършените плащания. Закупените от доставчика торове и хербициди са употребени от получателя на доставките за отглеждането на култури, като тяхното използване е повишило добивите от единица площ. В тази насока са и заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно - техническа експертиза с вещо лице агроном. Доводите в касационната жалба са насочени към оспорване на заключенията на двете експертизи и аргументи за тяхната непълнота, а оттук и на необосноваността на основаните на същите фактически констатации в решението. Искане от процесуалния представител на решаващия орган за поставяне на допълнителни въпроси към експертите или оспорване на заключенията не е направено в първоинстанционното производство. Те са обсъдени от административния съд наред с останалите писмени и гласни доказателства. Органите по приходите не са констатирали нередовно водене на счетоводството от ревизираното лице, поради което и записванията в него могат да се ползват за установяване на ползващи го факти. Извършена е проверка и по отношение на прекия доставчик, което обстоятелство обаче е ирелевантно за правото на приспадане. Съгласно разясненията на СЕС в т. 47 на решението по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на стоки/услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят им, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Представените от ответника в касационното производство пътни листове не променят извода за фактическото получаване на стоките от "Агрологистика трейдинг" ЕООД, респ. за реалност на доставките. Обосновани са изводите на съда относно наличието на законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от "Далия 7419" ЕООД с предмет доставка на стоки - тухли и керемиди. Индиции за осъществяването на доставката са договорът за продажба на стоки, приемо-предавателни протоколи, касови бележки и последващото им отписване като вложени в доставки на стоки, от които са отчитани приходи от ответника. Механизмът на доставката и предаването на стоките от доставчика на получателя са установени чрез разпит на св. Дочева, която потвърждава изготвянето от нейна страна на приемо-предавателните протоколи като представител на"Далия 7419" ЕООД и сочи на достоверност на съдържанието им. Тези обстоятелства е допустимо да се установяват с гласни доказателства, след като решаващият орган не е кредитирал същите поради липса на подпис от страна на доставчика за "предал". От извършената от вещото лице проверка в счетоводствата на доставчика и получателя е безспорно установено счетоводното отчитане на процесните фактури. Изводът на съда за осъществяването на доставки на стоки с посочения предмет се подкрепя от доказателствата по делото. Правилно съдът в обжалваното решение е приел, че извършената от "Темизел" ЕООД доставка на 50 т слънчоглед е реална. При направено от решаващия орган оспорване на основание чл. 193, ал. 3 ГПК относно верността на съдържанието на приемо- предавателния протокол и кантарните бележки, обосновано съдът се е позовал на свидетелските показания на св. Маринов и е кредитирал оспорените документи. Обстоятелството, че са представени с възражението срещу ревизионния акт не обосновава еднозначен извод за създаването им за нуждите на ревизионното производство, след като нормата на чл. 117, ал. 5 ДОПК предоставя възможност на ревизираното лице да сочи нови доказателства. Съдът подробно е обсъдил представените доказателства - регистрационна карта и анкетна карта за земеделски производител на "Темизел" ЕООД, договор за покупко-продажба на слънчоглед между двете дружества, протокол № 1/24.08.2012 г. към него, платежни нареждания. Направеното от решаващия орган възражение относно прекратената в по - късен момент след доставката регистрация по ЗДДС на доставчика правилно е счетено от съда за неоснователно. По делото е установено видно от приетото експертно заключение, че има отразяване на стопанските операции при доставчика и получателя, налице са извършени и осчетоводени разплащания, както и че получателят по доставката е използвал получените стоки за последващи доставки по договор с "Агроком" ООД. При наличието на доказателства за получаване на стоката по пряката доставка и такива за последващото разпореждане с нея от ревизираното лице като собственик, правилно съдът е приел, че е доказано действително извършена облагаема доставка. Решението е обосновано с тълкуването на относимата съдебна практика на СЕС и изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав. В случая данъчният орган не е установил фиктивно префактуриране и не е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по - малко, че ревизираното лице е знаело за тази данъчна измама, което да направи отказът да се признае данъчен кредит за законосъобразен. По тези съображения настоящият състав намира, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон, поради което не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение в отменителната му част. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 1000 лева съгласно уговореното с договор за правна защита и реално заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,