Решение № 15146 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2013 г.

Решение № 15146 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Антония Милчева Сиромахова от София против решение № 3890/11.06.2013 г. по адм. дело № 6898/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-27/3.04.2012 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на ККР относно имот с идентификатор № 68134.1506.382 в земл. на София, район "Искър"-СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената част от заповедта. Ответните страни "Технострой" АД София и изп. директор на АГКК писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима (с оглед определение по адм. дело № 2410/2014 г. на ВАС, 5- чл. състав), а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваната заповед, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Счетено е, че трасировъчният карнет не е годно доказателство за установяване на границите на имота на жалбоподателката, както и че помощният план по чл. 13 ППЗСПЗЗ не е източник на кадастрални данни по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Правилни са направените от решаващия съд фактически установявания, обосновани от събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице. ПИ с идентификатор 68134.1506.382 е нанесен в одобрената ККР с площ от 3815 кв. м., собственост на "Технострой" АД въз основа на Акт за частна общинска собственост. Имот с пл. № 40070 от к. л. 580, нива от 1250 кв. м., в строителните граници на Горубляне, местн. "Празна секуля" е възстановен в съществуващи ( възстановими) стари реални граници на н-ците на Екатерина Плачкова с решение № 197/29.04.2008 г. на ОСЗГ Панчарево, влязло в сила на 8.07.2009 г., според изрично отразеното върху него. Според вещото лице графическото изображение на имот със стар пл. № 40070 нанесен в помощния план по ППЗСПЗЗ от 2005 г. отговаря на нанесения в КК имот с идентификатор 68134.1506.382, но не са напълно идентични. Площта и границите не съответстват. Възстановената и трасирана част от този имот от 1250 кв. м. попада в ПИ с идентификатор 68134.1506.382. Следователно са налице конкуриращи актове за собственост и спор за материално право. Той не е основание за отмяна на заповедта за одобряване на ККР, а за изменението им след разрешаването му по съдебен ред. Няма данни оспорващите да са представили актове за притежаваните права пред кадастралната администрация в хода на производството по изработване и одобряване на ККР, т. е. спорът за материално право се релевира в съдебното производство. То се развива по реда на АПК и в него е недопустимо решаването на гражданскоправния спор за собственост. Затова не може да се приеме, че ККР са одобрени при нарушения на закона. Нанасянето на ПИ с идентификатор 68134.1506.382 е въз основа на валиден акт за собственост, представен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР и е законосъобразно. В случая са без значение, че имотът на касатора попада в обхвата на помощен план, създаден по реда на ППЗСПЗЗ, доколкото нанасянето на имота по ККР е въз основа на одобрен кадастрален план, кад. лист № 580 от попълване през 2003 г. на застроителен, регулационен и кадастрален план на кв. 9, м. НПЗ "Искър-юг", който има приоритет при установяване на границите на ПИ пред помощния план според критериите по чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Представеният от касатора трасировъчен карнет не представлява протокол по смисъла на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., не е представен към момента на изработване на ККР и не може да бъде основание за отмяна на оспорената заповед, както правилно приема и първоинстанционния съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,