Решение № 5767 от 1.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника юрисконсулт П. Маршавелска, против решение 1159/20.06.2022 г., постановено по адм. д. 684/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо 01-6500/9415 от 07.08.2019г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007-2013 г., за кампания 2016 г. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се потвърди като законосъобразен оспорения административен акт. Счита за погрешен извода на административния съд, че на адресата не е била предоставена възможност да вземе участие в административното производство. Заявява, че Г. Дичева е заявила за подпомагане спорните парцели в размер на 0,56 ха, чрез очертаването им през 2013 г. и следващите години на ангажимента. Така те са били включени в блоковете на земеделски стопанства (БЗС) и за приети от ДФЗ като част от подпомагането по мярка 214. Поради това намира за неправилен извода в оспореното решение, че тези парцели не са били заявени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Г. Дичева, чрез адвокат И. Маринов в представен писмен отговор оспорва жалбата, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред Административен съд Пловдив уведомително писмо 01-6500/9415 от 07.08.2019г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичения ангажимент на Г. Дичева по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., за кампания 2016 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба 11 от 6.04.2009 г.). Уведомителното писмо е било оспорено и по административен ред, но със заповед РД-20-4/03.01.2020г. министърът на земеделието, храните и горите е отхвърлил жалбата. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неуведомяване на адресата за започване на производството по чл. 26, ал. 2 АПК. Посочил е, че впоследствие на Дичева е била предоставена възможност за ангажиране на становище и доказателства, но това не освобождавало органа от задължението му да я уведоми за началото на производството. Като второ основание за да отмени уведомителното писмо съдът е изложил липсата на изложени изчерпателно в него на фактическите основания, които го мотивират, поради което прекратяването на агроекологичния ангажимент на посоченото от органа правно основание е намерено за незаконосъобразно. Съдът е установил от представените по делото писмени доказателства и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата Съдебно-агротехническа експертиза (САТЕ), че заявените от Дичева за кампания 2013 г. парцели са били ползвани по сключен с Министерство на земеделието и храните (МЗХ) договор за наем. Имотите са били очертани фактически при подаване на заявлението, като в част от очертаването попадат и процесните имоти с площ от 0,56 ха, които са част от държавни и общински имоти, съседни на ползваните въз основа на договора за наем, представляващи части от гори, горски пътища и водоем. За тази част от имотите Дичева няма правно основание за ползването им, но при очертаването административният орган не е могъл да се установи застъпване, тъй като те са държавна и общинска собственост и не могат се установят като декларирани от друго лице. Процентно тези площи са 1,35 % спрямо одобрената площ по мярка 214 Агроекологични плащания. Въпреки очертаването и на тези имоти с площ от 0,56 ха съдът е намерил, че те не са заявени от Дичева в заявлението за подпомагане от 2013г. и подадените заявления през следващите години, поради което за тях изначално не е можело да бъдат поет и изпълнен ангажимент във връзка с подпомагането. Прието е, че те не са част от заявените БЗС, за тях Дичева не е сключвала договори за ползване, следователно последните не могат да бъдат прекратени, няма как да има ангажимент към тях, съответно няма правно основание да бъдат заявени за подпомагане през 2016 г. Поради това като необоснован е приет изводът на органа, че за определената в уведомителното писмо площ от 0,56ха Дичева не е доказала невъзможност да спази поетия агроекологичен ангажимент и не го е заявила за подпомагане. Решението е правилно като краен резултат по различни от изложените в него мотиви. Настоящият съдебен състав не споделя извода на Административен съд Пловдив, че са били нарушени правата на адресата с неуведомяването за започналото производство. Сам съдът е посочил, че на Дичева е предоставена възможност с писмо от 02.11.2016 г. да изрази становище и да ангажира доказателства от която се е възползвала. С това тя е реализирала правото си на защита в проведеното административно производство, поради което дори и да е налице допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 АПК, то е несъществено и не е основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Видно от представените по преписката писмени доказателства, Г. Дичева е подала заявление за подпомагане с УИН 16/2200413/28496, по което е одобрена за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампания 2013 г., видно от Уведомително писмо за одобрение за участие по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/11548 от 01.10.2013 г. и приложена към същото таблица на одобрените и неодобрените за участие площи, с одобрени такива общо 41.55 ха, описани в таблицата като затревени площи (мери и пасища). Тези парцели в заявлението за подпомагане от 01.04.2013 г. на земеделския производител Дичева по заявената мярка 214 "Агроекологични плащания" са описани в приложената таблица на използваните парцели 2013 г. като находящи се в с. Красаново, с. Кръстевич и с. Розино, със съответните номера на БЗС по ИСАК и с основание за ползване "договор за наем". Този договор е представен по делото и наемодател по него е Министерство на земеделието и храните, а отдадените земи са от държавния поземлен фонд. За последващите кампании до 2015 г. включително, Дичева е подавала ежегодно заявления за плащане по процесната мярка за същите парцели, съответно е получавала подпомагане съобразно заявената площ. В изпълнение на § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, наемният договор е бил прекратен със сключено между страните споразумение от 01.10.2015 г., вписано на 06.10.2015 г. Г. Дичева не е подавала заявление за плащане за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент за процесната мярка. С писмо изх. 01-6500/9415/03.11.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ тя била уведомена, че предвид разпоредбите на чл. 7 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл. 59 от същата наредба, следва да представи доказателства в 15-дневен срок за прекратяване договорите, с предупреждение за евентуално прекратяване на агроекологичния ангажимент съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба 11 от 6.04.2009 г.. Със заявление вх. 02-160-6500/8499 от 21.11.2016 г. Дичева е уведомила ДФЗ за прекратения едностранно от Министерство на земеделието и храните договор за наем на земи от държавния поземлен фонд, като е приложила наемния договор и споразумението за прекратяването му. В последствие е издадено процесното уведомително писмо с изх. 01-6500/9415 от 07.08.2019г. в което е посочено, че в резултат на извършени административни проверки е установено, че Дичева не е подала заявление за плащане по мярката за 2016 г., като ДФЗ е приел предоставените документи като доказателство, че тя е била в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент за част от площите, за които има ангажимент в следствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са изключени от ангажимента, но Дичева не е доказала невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 0,56 ха, защото за 3 бр. имоти, описани подробно с кадастрален номер, включващи парцели с ангажимент 39579-300-2-4, с площ 0,17 ха, 39579-1034-2-4, с площ 0,14 ха и 40333-171-1-1, с площ 0,25 ха, не е представила доказателства за прекратяване на правото на ползване и не е завила тези парцели за подпомагане през 2016 г. В резултат е отказана финансова помощ и поетия агроекологичен ангажимент е прекратен на посочените по-горе правни основния. Във връзка с изложените факти касационният състав споделя извода на Административен съд Пловдив за незаконосъобразност по възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., но по различни съображения. Съгласно описанието в таблицата на използваните парцели към първоначалното заявление за подпомагане от 2013 г. и тази, приложена към уведомително писмо за одобрение за участие по мярката с изх. 01-6500/11548 от 01.10.2013 г., процесните 4 бр. парцели са с обща одобрена площ от 41.55 ха. Същевременно възприетата от органа в оспореното уведомително писмо за недоказана площ от 0,56 ха, представлява изключително малка част от отделните площи на всеки от заявените за подпомагане парцели, по-голямата част от която площ с едностранното прекратяване на договора на наем, не по воля на Дичева, а със законодателна промяна й е отнета. Това обстоятелство обуславя прилагането на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (съкр. Регламент (ЕС) 1306/2013 г.), според която разпоредба не се прилагат административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Това е така, защото прекратяването на договорите за наем за имотите на земеделския производител формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, на основание законодателно изменение, е било непредвидимо за лицето към дата на подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Именно по-голяма част 41.55 ха спрямо 0,56 ха от "стопанството" по чл. 2, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. вр. чл. 4, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Дичева, е било отчуждено по смисъла на цитираните разпоредби в хипотезата на непреодолима сила. В резултат от непредвидените законодателни промени тя е изпаднала в невъзможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент не само за част от площите, както неправилно е приел административния орган, а в цялост, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, като органът прекрати агроекологичния ангажимент на Дичева без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ по аргумент и от правилото въведено с § 15, ал. 6 от ЗИДЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ. Не могат да бъдат възприети възраженията на касатора, че Дичева сама е заявила за подпомагане спорните парцели в размер на 0,56 ха, чрез очертаването им. В случая е без значение правилно или не са индивидуализирани от бенефициента ползваните имоти, включително чрез точното очертаване площите на тези имоти, макар и някои представляващи ид. част от друг имот. След като по-голямата част от стопанството й е отчуждена, именно това е поставило Дичева в обективна невъзможност да изпълнява агроекологичния си ангажимент, а не неправилното очертаване. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При този резултат на делото следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г. с адвокат И. Маринов, като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение