Решение № 600 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2017 г.

Решение № 600 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. - 2002" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "К. Г." №... против Решение № 1467/14.08.2017 г., постановено по административно дело № 1352/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Решението се обжалва в частта, с която е потвърден Ревизионен акт № Р - 16001615006402-091-001/17.02.2016 г. относно допълнително начисления на дружеството ДДС на основание чл. 13, чл. 82, ал. 1 и чл. 84 ЗДДС в размер на 4 287,42 лева и прилежащи лихви в размер на 966,57 лева за периодите 1.01.2013 г. - 31.10.2013 г. и 1.12.2013 г. - 31.12.2014 г. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Оспорва се възприетия от съда извод за наличие на достатъчно и годни доказателства, установяващи дружеството да е получател на стоки по фактурите, издадени от австрийското дружество. На следващо място се твърди, че независимо от допуснатите счетоводни пропуски относно деклариране на ВОП на стоки, данъчната администрация не може единствено да начислява данъка, но следва и да признае правото на приспадане на данъчен кредит по същите тези доставки, в противен случай би бил нарушен принципа на самоначисляване и некумулативност на данъка. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се отмени ревизионния акт в съответната му част. Касационната жалба се поддържа от адвокат Христев, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., се представлява от главен юрисконсулт Калева, която в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на посочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Пред настоящата съдебна инстанция на преценка за законосъобразност подлежи първоинстанционното съдебно решение само в частта на потвърдения с него ревизионен акт относно допълнително начислен ДДС за осъществено, но недекларирано от ревизираното дружество вътреобщностно придобиване на стоки. При извършената от приходните органи проверка е установено несъответствие в декларираните от "М. - 2002" ЕООД данни и тези, получени от държави в Общността. Дружеството не е декларирало вътреобщностни придобивания в отчетните регистри по ЗДДС за периода 2013 г. - 2014 г., докато F. H. G. с VIN AT U65972735, дружество, регистрирано на територията на Австрия, е декларирало за същия период извършени вътреобщностни доставки на стоки за клиент "М. - 2002" ЕООД. В отговор на изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Австрия за посочения контрагент, е получен отговор за това, че предметът на дейност на F. H. G. е търговия с резервни части, какъвто е и предметът на доставките. С. са транспортирани от склад на австрийското дружество до Виена и предадени на служител на "М. - 2002" ЕООД. Представени са писмени потвърждения за извършени от F. H. G. доставки на стоки за страна - членка на ЕС с посочени в тях дата, номер и стойност на фактурите, издадени на "М. - 2002" ЕООД. В потвържденията е посочено мястото на доставката: България, П., к-с Т., бл. .../В/6, като същите са подпечатани и подписани от лицето З. З. за дружеството - получател. Представени са извлечения за извършени плащания в брой. В счетоводството на дружеството са открити и представени и самите фактури, издадени от F. H. G. за клиент "М. - 2002" ЕООД, придружени от легализиран превод. Дадено е обяснение от М. Д. З., в качеството на управляващ "М. - 2002" ЕООД, в което е посочено, че документите са предавани от лицето З. З. на длъжност технически секретар в дружеството на главния счетоводител. Документите са събирани, но не са отчитани в счетоводството и не са издавани Протоколи по чл. 117 ЗДДС, тъй като нямали общо с дейността на дружеството. Въз основа на гореописаните факти, които не са спорни между страните, съдът е приел, че с ревизионния акт правилно е начислен допълнително ДДС, тъй като е налице осъществено, но недекларирано вътреобщностно придобиване на стоки. Позовал се е на представените фактури, които са подписани от името на ревизираното дружество, като към всяка от тях е представено потвърждение за постъпване, подписано от служител при дружеството. Съдът е приел за установен механизмът на спорните доставки, а именно: предаване на стоките от F. H. G. в Австрия на упълномощен представител на "М. - 2002" ЕООД, за което са съставяни документи за приемане на стоките - декларации за транспорт на стоки на територията на Е. О.. За получаването на стоките на територията на Р. Б. са изпращани потвърждения за постъпване, всички подписани от служител на дружеството - получател и подпечатани с негов печат, които след попълването им са връщани на австрийското дружество. Тези доказателства са мотивирали съдебният състав да приеме, че са налице основанията по чл. 13, чл. 82, ал. 1 и чл. 84 ЗДДС, за установяване на допълнителни задължения за ДДС за дружеството в размер на 4 287,42 лева и съответните лихви. Така постановеното решение се явява неправилно. Действително от представените по делото доказателства и установените факти е установено, че са осъществени вътреобщностни придобивания по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. П. тази хипотеза данъкът върху добавената стойност по процесните доставки е следвало да се осчетоводи от получателя, с оглед принципът на самоначисляване при извършване на ВОП, според който от действията на получателя по ВОП възниква или не и правото му да упражни данъчен кредит по доставките. Първоинстанционният съд обаче не е съобразил разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, в сила от 1.01.2009 г., която е материалноправна и е напълно приложима за процесния случай. Според посочената норма, при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит се признава и в случаите, когато получателят не е издал протокол по чл. 117 ЗДДС, както е в случая, ако доставката не укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Няма твърдение от приходния орган, че доставката е укрита, напротив установено по делото е, че процесните фактури, ведно с легализиран превод са налични и се съхраняват в счетоводството на ревизираното дружество. При тези факти следва да намери приложение разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, която е съобразена с принципа на самоначисляването. Или след като с ревизионния акт косвеният данък за процесните ВОП е начислен и тези доставки не са укрити, то за същите следва да се признае в полза на получателя и правото на данъчен кредит, така, че се получава нулев резултат за съответния период. В противен случай би се получило ощетяване на дружеството, получило стоките по ВОП и обогатяване на фиска, което очевидно не е преследваната от закона цел. В този смисъл е и цитираната в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз. С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - П. в оспорената част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт относно допълнително начисления на дружеството ДДС в размер на 4 287,42 лева и прилежащи лихви в размер на 966,57 лева, бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски, на касационният жалбоподател следва да се присъдят сторените такива в доказан размер на 1 206,32 лева. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, неоснователно се явява направеното от представителя на приходната администрация възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,