Решение № 8302 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2024 г.

Производството е касационно. Образувано е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по касационна жалба от Община Сандански, представлявана от кмета А. Стоянов, чрез процесуален представител, гл. юрисконсулт Поповчева, против Решение 1424/07.05.2024г., постановено по адм. д. 690/23 год. от Административния съд Благоевград /АС-Благоевград/. С обжалваното решение е уважен предявения иск от АВТОГАРА САНДАНСКИ ООД с ЕИК 201943244 против Община Сандански, като последната е осъдена да заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи, на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, в размер на 32 872 лева, без ДДС, или с начислен ДДС сумата от 39 446,40 лева от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021г. до 12.04.2023 г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12 133,28 лева, без ДДС или 14 560 лв. с начислен ДДС от нереализиран приход от наеми на недвижим имот гишета 1, 2 и 3 за периода от 01.12.2021г. до 31.03.2023 г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, причинени от решение 234/30.09.2021г. на Общински съвет-Сандански по Протокол 10 от 30.09.2021г. на Общински съвет Сандански, отменено с Решение 4007/12.04.2023г., постановено по адм. д. 6532/22г. по описа на Върховния административен съд Седмо отделение. Със същото решение Община Сандански е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за първоинстанционното производство в размер на 4885 лева. Касаторът твърди неправилност на решението. Навежда като основание за неправилността на решението всички, визирани в чл.209, т.3 АПК основания неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Основното оплакване е, че съдът неправилно е преценил пропуснатите ползи твърдени от ищеца като сигурни. Според касатора преценката на съда за реализирането им почива на предположение, а не на сигурно доказване. Също така, касаторът поддържа, че съдът не се е съобразил със съществения факт, че автогарите в гр. Сандански са повече от една и в компетентността на Общинския съвет е какво решение да приеме в тази област, както и че договорите за автогарови услуги и за наем на недвижим имот, сключени от ищеца са със срок до 31.12.2021 година. Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът АВТОГАРА САНДАНСКИ ООД с ЕИК 201943244, чрез процесуалния си представител адв. Попова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен по делото на 06.08.24 година. Иска потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на разноски за касационна инстанция. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на касационно обжалване съдебно решение е неблагоприятно. Върховният административен съд в настоящия касационен състав преценява касационната жалба като основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел следното от фактическа страна: Ищецът изпълнява функциите на автогара трета категория и е с основен предмет на дейност-осъществяване на автогарови услуги, като до м.09.21г. е единствената автогара в гр. Сандански, която е обслужвала всички превозвачи на пътници от републиканската, областната и общинската транспортни схеми. Съдът е установил превозвачите, с които ищецът е имал договори за автогарови услуги, обслужващи маршрути от републиканската и общинската транспортни схеми, посочвайки ги в решението си вкл. по маршрутни разписания. Установил е, че цената на престоя на превозвачите на територията на ищеца възлизала на 3,50 лв. без ДДС и 4,20 с ДДС. От понеделник до петък ищецът е обслужвал всеки дени по 20 преминавания на автобуси от републиканската и областната транспортна схема, а през съботните и неделните дни по 16. Съдът е установил също така, че ищецът е имал сключени договори за наем на недвижим имот гишета в чакалнята на автогарата, с превозвачи. Съдът е посочил превозвачите, както и наема, уговорен по договорите с ищеца Установил е, че с решение 234/30.09.2021г. Общинският съвет Сандански е отменил предходно свое решение от 28.07.21г. и е определил другата автогара в Сандански за начална, междинна и крайна спирка на територията на община Сандански за автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, при конкретно посочени маршрутни разписания, а ищцовата автогара като начална и крайна спирка за линиите от общинската транспортна схема, по конкретно изброени маршрутни разписания. Съдът е установил, че със съдебно определение е отказано спиране на предварителното изпълнение на решението на общинския съвет. Установил е, че с влязло в сила съдебно решение на 12.04.2023г. решението на общинския съвет е отменено. Установил е, че въз основа на решението на общинския съвет, кметът на община Сандански със заповед от 28.10.21г. е наредил да се изпратят уведомителни писма до Столична община, Община Благоевград, Община Петрич и Община Гоце Делчев, като се определи срок, в който транспортните фирми да бъдат уведомени за промяната в обслужващата автогара за линиите на републиканската и областната транспортни схеми, считано от 01.12.21 година. Такива съобщения били изпратени до всички посочени общини. Заповедта на кмета след оспорването й е отменена от съда с влязло в сила на 07.06.22г. решение. Съдът е установил, какъв би бил размера на таксата за автогарово обслужване за исковия период въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза. Установил е и валидността / срока/ на маршрутните разписания на посочени в решението превозвачи. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът е формирал извод за наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за твърдените имуществени вреди. Приел е, че е налице незаконосъобразен административен акт решението на ОбС-Сандански. Преценил е, че в резултат на това решение, което има предварително изпълнение по силата на закона и издадената въз основа на него заповед на кмета на общината, всички превозвачи от републиканската и областната транспортни схеми са преустановили ползването на автогаровите услуги на ищеца, като същите превозвачи са били обслужвани от другата автогара. Съдът е преценил, че в случай, че не е било взето незаконосъобразното решение на ОбС-Сандански, ищцовото дружество като единствена автогара е щяло да сключи договори за автогарово обслужване и щяло да реализира доходи, изчислени от вещото лице за исковия период. Съдът е преценил, че ищцовото дружество е претъпяло вреди и от нереализирани наеми от гишетата на автогарата в размера, определен от вещото лице. Съдът е преценил претърпените пропуснати ползи като реални, а не като хипотетични, позовавайки се на сключените договори за автогарово обслужване, както и на обстоятелството, че ищцовата автогара е била единствената, която е обслужвала автогарово всички превозвачи. Въз основа на тези съображения, административният съд е приел, че освен незаконосъобразния административен акт е доказан размера на имуществената вреда и причинната връзка между нея и незаконосъобразната административна дейност. Касационната инстанция преценява решението като неправилно поради необосноваността му, която е в резултат на допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска. От сочените в исковата молба обстоятелства, точната правна квалификация на исковата претенция е по чл.301 АПК, тъй като е налице твърдяно изпълнение на административния акт, след което е последвала неговата отмяна. Редът за претендирането на обезщетението по чл.301 АПК отново е чл.1 ЗОДОВ във вр. с чл.203 АПК, но освен предпоставките по чл.1 ЗОДОВ, съдът дължи преценка и за наличието на останалите по чл.301 АПК, които в конкретния случай са - било ли е възможно административният орган да възстанови нарушеното право на ищеца, както и че в случай, че това не е било възможно, удоволетворил ли го е по друг законен начин. По тези две предпоставки липсват мотиви на съда. Неправилно, административният съд е игнорирал и факта, че през исковия период ищцовото дружество не е единственият притежател на автогара в гр. Сандански и не го е обсъдил като релевантен за спора, въпреки многократното позоваване на ответника на този факт. Както става ясно от отмененото решение на ОбС-Сандански, в гр. Сандански е разкрита и категоризирана и друга автогара, намираща се на бул. Тодор Каблешков . Този факт е достатъчен да се приеме, че не е сигурно, че след отмяната на незаконосъобразното решение на общинския съвет, автогара Сандански, намираща се на ул. Малашевска / ищцовата/ би била отново определена за начална, междинна и крайна спирка по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми за всички автобусни линии от тях през процесния период. Съгласно чл.22, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози, Общинският съвет е органът, който в тези случаи решава, кои от автогарите, какви спирки ще бъдат по маршрутите на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място. Посочената разпоредба гласи, че в населено място с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място. За да се приеме, че през исковия период ищецът би реализирал сигурна и реална парична полза от такси от автогарово обслужване на автобусни превози по маршрути от републиканската и областната транспортни схеми, е следвало да се докаже, че през исковия и следващите /след исковия /периоди, неговата автогара е определена като начална, междинна и крайна спирка по всички автобусни линии или поне по някои от републиканската и областната транспортни схеми с маршрути през гр. Сандански. Съдът не е дал указания по чл.171, ал.5 АПК на ищеца в тази насока. Първоинстанционният съд не е обсъдил и друго възражение на ответника в първоинстанционното производство, той и касатор в настоящото, а именно, че представените договори от ищеца са със срок до 31.12.2021 година. Тези данни от договорите евентуално доказват пропуснатата полза от плащанията по тях за един месец - месец 12.21 г., но не и за целия исков период. Липсват мотиви на административния съд, които да обосновават реалното и сигурно получаване на приходи от ищеца от превозвачите по тези договори и за частта от исковия период след 31.12.21 година. Административният съд не е указал на ищеца във връзка с твърденията му, че за част от превозвачите - ЕТ Грик - К. Каменаров, гр. Сандански, Бузови Транс ЕООД, гр. Сандански, Сингъл-16 ЕООД, гр. Сандански, по делото не са представени доказателства, които да подкрепят твърдението му, че те са превозвачи по маршрутни линии от републиканската и областната пътни схеми. Съдът не е изискал също така информация от ищеца, има ли сключен договор за автогарови услуги с "Юнион Ивкони" ООД за 2021г., тъй като представеният по делото договор е за 2020 година. Съдът не е изяснил и на какво се базират констатациите в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза. Видно е от заключението, че вещото лице е определило броя на преминаванията през ищцовата автогара през делнични и почивни дни, респективно на 20 и на 16 на автобуси, обслужващи републиканската пътна схема. Не става ясно въз основа на какви документи е сторено това и дали вещото лице е извършило проверка на маршрутните разписания за исковия период , издавани от Община Сандански, съгласувани с Областната администрация - Благоевград и с Автомобилната инспекция. В таблицата на лист 5 от заключението не е посочено по кои маршрутни разписания са нанесени данните в таблиците, за кои превозвачи, така че данните да могат да се проверят чрез сравняването им с данните от представените по делото маршрутни разписания. По делото са представени фактури, издавани от ищеца на "Юнион Ивкони" ООД, за месечните преминавания на този превозвач през автогарата на ищеца. Прави впечатление, че всички фактури / от лист 117 до лист 124 от първоинстанционното дело / са с различна стойност. Една от възможните причини за това би могла да е различният брой преминавания на този превозвач през различните месеци. От своя страна, при нееднакъв брой преминавания през различните месеци от годината на един превозвач, вещото лице е следвало да обясни констатацията си - за ежедневен един и същ брой преминавания през ищцовата автогара/ 20 за делничните, респективно 16 за почивните дни/. Липсват фактури за месеците януари, февруари, май 2021 година, издадени на "Юнион Ивкони" ООД, което на още по-голямо основание разколебава обективността на констатациите на вещото лице и най-малкото изисква допълнително обяснение за тях. При изготвяне на заключението си, вещото лице е следвало да съобрази и обоснове констатациите си на маршрутните разписания, събрани по делото. Първоинстанционният съд не се е мотивирал, защо приема, че ищецът е пропуснал полза от нереализирани доходи от наеми на недвижим имот. Съдът невярно е посочил в решението си, че ищцовото дружество е имало сключени договори за наем с превозвачите "Юнион Ивкони" ООД, София , както и с "ЕТ "Р.-Р. Пачов". Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 15.11.23г. от първоинстанционния съд, процесуалният представител на ищеца - адв. Попова формулирайки задачата по т.2 за поисканата експертиза, е заявила, че "Юнион Ивкони" ООД и ЕТ "Р.- Р. Пачов" не са подписали договори за наем с ищеца или поне последният не притежава такива. При това изявление на ищеца чрез пълномощника му, не става ясно въз основа на какви данни, от кои доказателства, събрани по делото, съдът е приел, че между ищеца и посочените превозвачи са възникнали и биха възникнали договорни правоотношения за наем на гишета на автогарата на ищеца за процесния период, още повече с ЕТ "Р. - Р. Пачов", който е собственик на другата автогара в гр. Сандански, за която отмененото решение на ОбС- Сандански е било благоприятно, което е видно от доказателствата, събрани по адм. д. 935/21г. на АС-Благоевград, приложено към делото, по което е постановено обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице, за да определи общия размер на пропуснатата полза от наеми за исковия период, тъй като вещото лице не е имало поставена такава задача. Задачата му е била да определи размерът на дължимия наем за исковия период от превозвачите "Юнион Ивкони" ООД и ЕТ "Р.- Р. Пачов". Констатацията на съда за общия размер на пропуснатата полза от наеми е необоснована. Също така, както се посочи и по-горе в решението, по делото пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, че наемателите на гишета в автогарата на ищеца, за които по делото са представени договори за наеми, са превозвачи от републиканската и областната транспортни схеми. Първоинстанционният съд не е изложил съображения и по въпроса, защо приема, че пропуснатата полза е целият размер на таксите за автогарово обслужване за исковия период, както и целият размер на наема за посочения за него /наема/ исков период, т.е. целият приход, а не само печалбата за ищеца от тези правоотношения в случай, че те бяха се осъществили. Всички тези съображения, мотивират настоящия съдебен състав на касационната инстанция да прецени обжалваното решение като изцяло неправилно, което е основание за неговата отмяна. Поради грешната правна квалификация на предявения иск и допуснатите от съда съдопроизводствени нарушения са останали неизяснени релевантни за спора обстоятелства, което налага, след отмяната на обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното и на осн . чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд