Решение № 5420 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2008 г.

Решение № 5420 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2008 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 87 и сл. от ЗУБ е образувано по жалбата на Мохамад Уайс Ниази, гражданин на Афганистан против решение № 302/18.06.2007 г. на Председателя на ДАБ при МС. Иска отмяна на решението, с което е прекратено производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди, че има новонастъпили обстоятелства, поради което изпитва основателен страх да се върне в страната си. Сигурността на страната на произход не е обоснована от административния орган. Липсват мотиви, което е в нарушение на чл. 59 от АПК. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не взема отношение по така подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Налице са влезли в сила решения за отказ от предоставяне на статут, в които са обсъдени всички наведени от жалбоподателя основания. Няма новонастъпили обстоятелства. Налице е чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, като обсъди представените към преписката доказателства прие за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по бланкетна молба на Мохамад Уайс Ниази от 17.04.2007 г. до ДАБ, с която е поискал "убежище", без да се сочат каквито й да било твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи основателността й. С решение № 302/18.06.2007 г. на Председателя на ДАБ при МС е прекратено производството за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1, т. 9 (отм., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) от ЗУБ. Мотивите са, че не са установени новонастъпили обстоятелства, различни от разгледаните по същество с решение № 4448/05.09.2001 г., с което на молителя е предоставена хуманитарна закрила за срок от една година, но впоследствие с решение № 6679/14.11.2002 г. му е отказано продължаване на срока, както и с решение № 1104/12.12.2003 г., с което отхвърлена повторната му молба за закрила. Отбелязано е също така, че спрямо молителя е налице и отказ да му бъде предоставено убежище от Президента на Република България. Настоящото административно производство е по трета молба, с която молителят цели да получи статут на бежанец или хуманитарен такъв. От проведеното интервю от 23.07.2007 г. се установява, че причините да иска предоставяне на статут са осъщественото преследване от страна на муджахидинте от 1989 г., а в последствие и от талибаните след 1998 г., основно поради неговите и на членове от семейството му политически убеждения. Изрично заявява, че е "противник на сега управляващите в Афганистан ...Ако се завърна със сигурност ще бъда ликвидиран...", както и че "няма при кого и къде да живея". Към административната преписка са приложени и документи под опис (л. 22) от 23.04.2007 г., касаещи обстоятелства относими към периода 1969 - 1998 г. Към административната преписка са приложени всички посочени по-горе административни актове и съдебните актове, с които се оставят в сила. От така приетото за установено, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението е постановено при действието на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ (отм., ДВ, бр. 52 от 2007 г), съгласно който производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут може да се прекрати поради липса на необходимост от закрила, когато чужденецът или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение и по отношение на него няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 . В настоящото производство жалбоподателят не твърди и не доказва новонастъпили обстоятелства към момента на произнасяне на административния орган, които да са относими към правото му да получи закрила - статут на бежанец или хуманитарен статут. Доводите, изразени в жалбата, както и тези поддържани от процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на новонастъпили обстоятелства, тъй като не са били обсъждани в предишните актове на административния орган, не могат да бъдат споделени. Даже и да се приеме, че са налице необсъждани обстоятелства от бежанската история на молителя в предишни производства, а именно, че е бил член на НДП в Афганистан до забраняването й, то това не ти превръща в новонастъпили. Неотносим към хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗУБ е фактът, че жалбоподателя все още не е "депортиран" в Афганистан. Това обстоятелство е новонастъпило спрямо последното решение за отказ от 2003 г., но то е неотносимо към основанията на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквото е изискването на закона, за да подлежи на разглеждане по същество. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,