Решение № 16399 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2011 г.

Решение № 16399 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението 14.06.2011 г. постановено по адм. д. № 282/2010 г. на Сливенския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 975/12.08.2010 г. на Общински съвет - Сливен, с което е одобрен устройствен план - план за регулация но с."Ичера", общ. - Сливен като неоснователна. Наведени са оплкавния за отмяната му смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл . 1АПК. Ответникът Община гр. Сливен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалбае процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразно решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. При осъществяване на съдебния контрол по чл. 168, ал. 1 АПК обосновано е приел, че новопроектираните улици са в съотвествие с разпоредбата на чл. 19, ал. 7 ЗУТ, прие което са запазени архитектурно- историческите ценности за съответната територия. А за процесния имот, собственост на касатора е осигурен достъп към проектираната улица, при което от данните по делото е установено, че не се засяга неговия имот и е осигурен автомобилен достъп за него и собствениците на останалите имоти при спазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ за задължителност на лицето/ изхода / към улицата, което в конкретния случай е постигнато. предвидената улица- тупик засяга терени общинска собственост. Наред с това при спазване на материалния закон, съдът е обосновал и вазможността за икономичност на регулация на процесния УПИ - 105 и целесъобразно устройство на същия, според разпоредабата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Примейки тази фактическа обстановка със изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон иединственото наведено с касацинната жалба оплакване е несоноваетлно. решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение