Решение № 2808 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2008 г.

Решение № 2808 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/ отм./ вр. § 5 ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 581 от 7.08.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1694 по описа за 2005 г., с което по жалба на "Пътно строителство" АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Отец Паисий"№ 15, представлявано от Валентин Викторов Зеленченко, е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1-23-8/ 4.07.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с Решение № 895/30.09.2005 г. на РДД - Варна, с който на ревизираното лице, въз основа на увеличение на финансовия резултат /ФР/ за 2003 г. със сумата 801 081 лв., представляващо увеличение на собствения капитал за сметка на придобиване на активи, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО /отм./ вр. т. 20 от МСС 1 и т. 7, 8 и 22 от МСС 18, вр. чл. 20 ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е определен корпоративен данък в размер на 188 254,05 лв. главница и 29 794,03 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на посочените по-горе разпоредби. Неправилно ревизираното лице е отчело разликата между счетоводно отчетения преотстъпен данък по реда на чл. 58 от Закона за данък върху печалбата вр. § 3 от ПЗР на ЗКПО /отм./ в размер на 1 097 689,06 лв. и увеличението на ФР за 2002 г. за 2003 г. в собствения капитал като допълнителни резерви. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ДРА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пътно строителство" ад със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Отец Паисий" № 15, представлявано от Валентин Викторов Зеленченко, чрез адв. Б. Каменова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил само правен относно счетоводното отчитане на данъчното облекчение по чл. 58 от ЗДПч /отм./ за преотстъпен данък върху печалбата. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице има право на облекчението по чл. 58 от Закона за данък върху печалбата, като за 1997, 1998, 1999, 2000 и 2001 г. е получило преотстъпен данък съответно 303 315 лв., 615 165 лв., 691 165 лв., 130 454 лв. и 296 608 лв., отчетени съответно по сметки 131/за първите две години/ и 132 "Финансиране на текуща дейност" и "Финансиране на ДМА". За 1997 и 1998 г. сумите са използвани за финансиране на текущата дейност, за 1999 - 2002 г. преотстъпеният данък е отчетен като финансиране в размер на амортизациите за закупените ДМА, придобити в изпълнение на задължения по приватизационния договор между "Скат" АД и Министерство на транспорта, а за 2003 г. преотстъпеният данък е отчетен в собствения капитал като допълнителни резерви. Основанието за увеличението на ФР за 2003 г. е било по чл. 23, ал. т. 11 ЗКПО /отм./ - приходи, неотчетени по предвидения в счетоводното законодателство ред в размер на 801 081 лв. За да е налице посоченото основание, посочената сума следва да бъде определена като приход, което не може да намери нормативно основание в разпоредбите на МСС 18 "приходи". От легалното определение за "преотстъпване на данък" по § 1 т. 16 от ДР на ЗДПч /отм./ се вижда, че това е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по закона и начислени суми за данъка, които остават в неговия патримониум или се разходват за цели, определени със закон. По делото са представени и приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно основното заключение сумата на увеличение на ФР е разлика между преотстъпения данък върху печалбата за 1999 и 2000 г., намален с признатите приходи от финансиране за ДМА през 2001, 2002 и 2003 г. в размер на начислените амортизации на придобитите активи със средства от преотстъпения данък. Според вещото лице, отразяването на остатъка от преотстъпения данък печалба за 2003 г. по сметка - Други резерви, означава, че същият е елемент на собствения капитал на дружеството, следователно остава за ползване в дружеството, като за взетата счетоводна операция няма счетоводна забрана. Заключението е прието без оспорване в съдебно заседание на 13.04.2007 г., на което е присъствал процесуален представител на данъчната администрация. След като няма основание за третиране на процесната сума като приход и няма счетоводна пречка за отчитане й по посочения начин /т. е. няма нарушение на счетоводното законодателство при отчитането й/, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО /отм./ и извършеното увеличение на ФР за периода и извършеното данъчно облагане са незаконосъобразни. Решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение