Решение № 12486 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., чрез процесуалния представител адв. Чавдаров, срещу Решение 2053 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело 1134/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК недопустимост на съдебното решение. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на административния акт, без да съобрази разпоредбата на чл. 142 от АПК и представения по делото нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот 40, том I, рег. 618, дело 32/2012 г. Претендира се обезсилване на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Велинград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът А. Д. М., М. А. М. и М. М. М., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Мешков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото, както и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответниците Х. А. И., А. М. Д., А. А. М., Р. А. М., В. М. Ю., А. М. М., Ю. М. М., Ф. М. Т., Н. А. М., А. А. М., Е. А. Ю., А. А. М., З. Р. М., Х. М. Т., А. М. М. и А. М. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Община Велинград, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. М., срещу заповед 111/04.02.2010 г. на кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чл. 62, ал. 2 и ал. 5 от Наредба 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 3/2005 г./ и § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралния план на [населено място], Община Велинград, с верни имотни граници на поземлени имоти с пл. 205, 208, 209, 340, 341, 343 и 344, кв. 30. В мотивите на заповедта е посочено, че е постъпила молба от А. Ш. за попълване на верни имотни граници на имот пл. 205 за сметка на част от имот пл. 342, засягащ и имоти пл. 340, 341, 209, 343, 344 и 208, кв. 30 по плана на [населено място], по която е изготвен акт за непълноти, който е подписан от всички заинтересовани страни. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган съгласно изискванията на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и при спазване на законоустановената форма, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, съдът е приел, че заявлението за допълване /поправка/ на одобрен кадастрален план, във връзка с което е издадена оспорената заповед, е подадено не от заявителя, а от неговия син М. А. М., доколкото подписа е бил положен от него, който обаче към датата на подаването му не е бил собственик или носител на ограничено вещно право върху имота. Въз основа на това съдът обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението /15.01.2010 г./ М. М. не е активно легитимиран да инициира административно производство по изменение на одобрената кадастрална карта при условията на чл. 53 от ЗКИР, както и да участва при съставянето и подписването на акта за непълноти и грешки, без да е надлежно упълномощен от баща му като собственик на засегнатия от изменението имот, за което не са представени доказателства по делото. Според съда едва след смъртта на заявителя - на 26.01.2010 г., като негов наследник М. М. е могъл да започне процедура по изменение на кадастралния план. Административният съд приема, че издадената в недопустимо административно производство заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Проверката на активната процесуална легитимацията на жалбоподателя да обжалва процесната заповед е осъществена от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалния закон. С право на жалба срещу извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, а в случая на кадастрален план по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, при липса на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, в съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР разполагат заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР качеството заинтересовани лица имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. При съобразяване на цитираните разпоредби следва, че активно легитимирано да обжалва процесната заповед е лице, което е собственик или носител на друго вещно право върху имот, засегнат от одобреното изменение на кадастралната карта, съответно на кадастралния план, като това засягане следва да бъде неблагоприятно да накърнява съществуващи вещни права на лицето върху недвижимия имот, предмет на оспорената заповед. В конкретния случай съдът е обосновал извод за допустимост на подадената жалба приемайки, че същата е подадена от лице с установен правен интерес, тъй като А. Д. М. е наследник на А. М. Ш. /А. М. М./, починал на 26.01.2010 г., т. е. преди издаване на оспорената заповед. Видно обаче от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижими имоти по чл. 15 от Закона за устройство на територията и договор за доброволна делба на недвижими имоти 40, том I, рег. 618, дело 32/2012 г. жалбоподателката, като законен наследник на А. М. М., заедно с другите негови наследници, се е съгласила собствеността на УПИ VII 205, 427, да премине изцяло върху наследника М. А. М., а върху УПИ VI 205, 427, да премине върху М. М. М., като тези УПИ-та са обособени при изменение на регулационния план на кв. 30 в частта му за УПИ VI 205, одобрено със заповед 444/05.04.2012 г. на Община Велинград. Така представеният по делото нотариален акт, на който и изрично се е позовал в първоинстанционното производство касационният жалбоподател, не легитимират по безспорен начин жалбоподателката А. М. като собственик на имот, засегнат от процесното изменение, към момента на подаване на жалбата, като в тази насока съдът в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК не е изложил и каквито и да било мотиви. В тази връзка следва да се има предвид, че обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта за жалбоподателката, в качеството й на наследник на заявителя в административното производство, е съществувала активна легитимация да оспори заповедта, не е достатъчно да обоснове извод, че същата и към момента на подаване на жалбата е от кръга на заинтересованите лица, за които е признато право да оспорят процесното изменение в кадастралния план. Следва да се има предвид също така, че в конкретния случай не може да се установи дали имот на жалбоподателката е засегнат от процесното изменение без използване и на специални знания, т. е. без допускане на съдебно-техническа експертиза, при която да се установи дали за цялата наследствена част от имот пл. 205 е бил отреден УПИ VII 205, 427, и УПИ VI 205, 427, кв. 30, за които след 2012 г. като единствени собственици се легитимират М. А. М. и М. М. М., както и дали част от имот пл. 205 продължава да бъде и към настоящия момент съсобственост на наследниците на А. М. М., като в тази връзка се проследят и действащите за процесната територия подробни устройствени планове с оглед на твърдението на жалбоподателката А. М. за включване на част от имот пл. 205 в УПИ IIII за озеленяване, вилен отдих и обществено обслужване, както и предвид на одобреното през 2012 г. изменение на регулационния план на кв. 30 в частта му за УПИ VI 205, съгласно приложения по делото нотариален акт. С оглед на това по делото в първоинстанционното производство не се установява по безспорен начин от оспорващата, че същата притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР към момента на подаване на жалбата, за да се приеме, че за нея е бил налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. Първоинстанционният съд е следвало в съответствие с чл. 171, ал. 2 от АПК да прояви процесуално активност и по безспорен начин да установи, че жалбоподателката притежава право на собственост върху имот, засегнат от процесното изменение на кадастралния план на [населено място], към момента на подаване на жалбата, включително като допусне служебно съдебно-техническа експертиза и събере относимите писмени доказателства. Едва след това съдът е следвало да обоснове извод за процесуална допустимост на жалбата. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик, при което съдът да установи по безспорен начин, като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, фактите, относими към правния интерес на оспорващия и извърши нова преценка на допустимостта на жалбата. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,