Решение № 6307 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2016 г.

Решение № 6307 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "М. С." ООД, гр. С. срещу Решение № 8006 от 17.12.2015 г. по адм. дело № 5152/2015 г. по описа на А. С. град, I отделение, 9 състав в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221414000053-091-001 от 25.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. в частта, потвърден с Решение № 607 от 27.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. В." ЕООД, "В. Т." ООД, "Д" ООД, "Д. А." ООД, "Р. С." ЕООД, "Е. к. 33" ЕООД, "Е. М и М" ЕООД, "Р." ЕООД, "Н. а." ООД, "С." ЕООД за данъчни периоди м. 06 - м. 08.2014 г.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства и е формирал неправилен извод за законосъобразност на РА в съответните му части. Позовава се на практика на Съдебна на Европейския съюз - решение по дело С-18/13, по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго, с което да отмени РА в съответната част. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221414000053-091-001 от 25.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. в частта, потвърден с Решение № 607 от 27.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по:

1. фактури № 950 от 18.06.2014 г. и № 877 от 26.06.2014 г., издадени от "А. В." ЕООД с предмет - резервни части;

2. фактури № 0000133 от 23.06.2014 г., № 0000176 от 26.06.2014 г., № 0000172 от 27.06.2014 г., № 0000178 от 27.06.2014 г., № 0000182 от 27.06.2014 г., № 0000191 от 30.06.2014 г. и № 0000196 от 30.06.2014 г., издадени от "В. Т." ЕООД;

3. фактури № 2000000761 от 5.08.2014 г. с предмет - резервни части, № 2000000763 от 5.08.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил и № 2000000748 от 16.07.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил, издадени от "Д. а." ЕООД;

4. фактури 1000019305 от 30.06.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил и № 1000019500 от 31.07.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил, издадени от "Е. К. 33" ЕООД;

5. фактури № 249062 от 18.06.2014 г., № 242201 от 24.04.2014 г., № 250681 от 1.07.2014 г., № 250997 от 3.07.2014 г., № 251772 от 9.07.2014 г., № 252921 от 17.07.2014 г., № 257455 от 21.08.2014 г. с предмет - резервни части/ консумативи за автомобил, издадени от "Н. а." ООД;

6. фактури № 3526 от 15.07.2014 г., № 3963 от 17.07.2014 г., № 3741 от 29.07.2014 г., № 3747 от 7.08.2014 г., № 3755 от 15.08.2014 г. и № 3757 от 19.08.2014 г., издадени от "Р. С." ЕООД;

7. фактури № 623 от 6.06.2014 г. с предмет - покупка на материали, № 625 от 6.06.2014 г. с предмет - резервни части и № 624 от 6.06.2014 г. с предмет - покупка на материали, издадени от "Р." ЕООД;

8. фактури № 3106 от 18.07.2014 г., № 3109 от 19.07.2014 г., № 3111 от 22.07.2014 г., № 3114 от 25.07.2014 г., № 3117 от 26.07.2014 г., № 3140 от 28.08.2014 г., № 3144 от 29.08.2014 г. и № 1000002737 от 30.08.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил, издадени от "С." ЕООД;

9. фактури № 265333 от 11.06.2014 г., № 265936 от 17.06.2014 г., № 266780 от 26.06.2014 г., № 610991 от 25.07.2014 г., № 269588 от 29.07.2014 г., № 269644 от 30.07.2014 г. с предмет - гуми; консумативи за автомобил, издадени от "Д." ООД;

10. фактури № 3002185 от 30.06.2014 г. и № 3002377 от 31.07.2014 г., издадени от "Е. М и М" ЕООД с предмет - гуми.

АССГ е разгледал обстойно събраните в хода на ревизията и на съдебното производство, включително приетите заключения по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Разгледал е по отделно за всеки един доставчик материалноправното основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит с процесния РА, като съобразно направения анализ на съдържанието на представените писмени доказателства е формирал извод за материална законосъобразност на РА в описаната по-горе част.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт в оспорената му част.

С решението в посочената част е отхвърлена като неоснователна жалбата на "М. С." ООД срещу РА относно отказаното на РЛ право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. В." ЕООД, "В. Т." ООД, "Д." ООД, "Д. А." ООД, "Р. С." ЕООД, "Е. к. 33" ЕООД, "Е. М и М" ЕООД, "Р." ЕООД, "Н. а." ООД, "С." ЕООД за данъчни периоди м. 06 - м. 08.2014 г.

1. Неоснователни са доводите за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, като е обсъдил всички събрани доказателства, включително и заключенията по ССчЕ досежно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури, издадени от всеки един от доставчиците.

2. Не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

В процесния случай обосновано АССГ е приел РА за материалнозаконосъобразен относно отказания данъчен кредит на "М. С." ООД относно фактурираните доставки от "А. В." ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Д. А." ЕООД, "Р. С." ЕООД, "Е. к. 33" ЕООД, "Е. М и М" ЕООД, "Р." ЕООД, "Н. а." ООД, "С." ЕООД, доколкото не е установено по безспорен начин приемо-предаването, респ. транспортирането на резервните части/консумативи за автомобил от доставчиците в полза на получателя. Към фактурите, издадени от "В. Т." ЕООД с предмет - консумативи по опис има приложени описи, но същите не са двустранно подписани от доставчика и от получателя, както и не могат да бъдат обвързани с конкретна фактура поради липсата на отбелязване към коя конкретна фактура се отнасят. Относно фактура № 3513 от 19.06.2014 г. и № 3437 от 5.06.2014 г., издадени от "Р. С." ЕООД с предмет - стоки и ремонт по опис, има приложени спецификации _ н ал. 29 от приложение № 1 към делото/, но същите са подписани само от доставчика. По отношение на доставчика "Р." ЕООД, "А. В." ЕООД и "Е. К. 33" ЕООД са представени само копия от фактурите заедно с копия от фактури на предходни доставчици /съдържащи се в приложение № 4 към делото/, но няма данни нито за приемо-предаването на стоките, нито за тяхното транспортиране. Относно доставката по фактура № 2000000763 от 5.08.2014 г. с предмет - консумативи за автомобил, издадена от "Д. А." ЕООД е представен приемо-предавателен протокол /прил. на л. 753 от приложение № 4 към делото/, който е много общ, не съдържа конкретизация на отделните артикули и не става ясно къде е станало приемо-предаването им. Относно доставките от "Д." ООД на стоки и услуги /ремонт/, освен копия от фактурите няма представени никакви други доказателства. Няма ангажирани доказателства за приемо-предаване на съответните консумативи за автомобил /резервни части във връзка с фактурите, издадени от "Е. М и М" ЕООД, "С." ЕООД и "Н. а." ЕООД.

Едновременно с това приходните органи са обосновали извод за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури и поради факта, че не е доказано използването на стоките в осъществяваната облагаема дейност от страна на РЛ. Въпреки дадената възможност на ревизирания субект да представи допълнителни доказателства, с които да установи, че съответните резервни части, консумативи за автомобил, респ. ремонтните услуги са свързани с икономическата му дейност, последният не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Няма представени писмени обяснения от РЛ, справка за стоков поток и справка за закупените резервни части и за извършения ремонт по тях, както и документи, конкретизиращи автомобила, броя и вида на резервните части, вложени в ремонта му, както и къде и от кого е извършен ремонтът. Относно доставките от "Р. С." ЕООД е установено, че част от тях включват ремонти услуги - представени са заявки за ремонт на Ф. Т. с рег. № СА718 и VW с рег. № СА 3590. Приложеният договор за сервиз от 7.01.2014 г. /на л. 201 и л. 202 от приложение № 2 към делото/ не съдържа конкретизация относно това по отношение на кои автомобили на РЛ следва да се извърши сервизното обслужване и ремонт. От друга страна, "М. С." ООД декларира, че не разполага със собствени МПС, а осъществява дейността си / международен транспорт/ с наети автомобили - влекач ДАФ с рег. № СА 2139 СС; влекач ДАФ с рег. № С 7150 НК и влекач ДАФ с рег. № СА 9890НМ. От това следва, че доставчикът не е предоставил ремонти услуги във връзка с наетите от РЛ МПС и не се установява връзката на предмета на фактурираните услуги с икономическата дейност на "М. С." ООД. Освен това предмет на фактури № 3455 от 27.06.2014 г. и № 3697 от 28.06.2014 г., издадени от "Р. С." ЕООД е плащане по договор, като не е ясно как е формирана стойността по тях, за какво точно се отнася - за конкретни ремонтни дейности или за стоки.

По отношение на доставката по фактура № 2000000748 от 16.07.2014 г., издадена от "Д. А." ЕООД не става ясно по отношение на кой автомобил се отнася услугата - смяна на масло и филтри. Същото важи и за фактура № 2000000761 от 5.08.2014 г., издадена от "Д. А." ЕООД и за фактура № 877 от 26.06.2014 г., издадена от "А. В." ЕООД.

Следователно, от съвкупната преценка на доказателствата не се установява връзката на фактурираните доставки на стоки/ услуги с осъществяваната от РЛ икономическа дейност. От друга страна, следва се посочи, че надлежното осчетоводяване на доставките от ревизираното лице и от неговите доставчици също не означава, че фактурираните доставки на стоки и услуги са изпълнени от посочените доставчици, респ. действително са обвързани с дейността на ревизираното лице.

Неприложима се явява цитираната от касатора практика на СЕС, тъй като не е доказано осъществяването на процесните доставки, респ. обвързаността им с облагаемата дейност, извършвана от "М. С." ЕООД.

По тези съображения, не са налице основанията за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответната страна по касация се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096 лева съобразно материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение