Решение № 3028 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2020 г.

Решение № 3028 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимира Друмева Производство е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влязло в сила решение № 7701/6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7839/2019 г. по описа на Административен съд София - град, и решение № 10908/10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3335/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Молителят счита, че са налице основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК за отмяна на съдебните актове. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. Представя като ново доказателство решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 г. и определение на Съда на публичната служба от 27.09.2011 г. по дело F-55/08. За установяване наличието на второто отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК се позовава на решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд София - град, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Релевира доводи и за неправилно присъждане на ДДС върху адвокатските възнаграждения в полза на ищеца. Искането от съда е да отмени решение № 7701/6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7839/2019 г. по описа на Административен съд София - град и решение № 10908/10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3335/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно моли съда, на основание чл. 239, т. 4, във вр. с чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК, да отмени съдебните решения като неправилни. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна – "Електроразпределение Север" АД, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адвокат Георгиева. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Видно от данните по делото, основното съдебно производство пред Административен съд София - град е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба, предявена от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на дружеството в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-464/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) по н. а. х. д. № 589/2015 г. по описа на Районен съд - Павликени, и в размер на 1 356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по к. н. а. х. д. № 10194/2016 г. на Административен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва върху всяка от главниците. С решение № 7701/6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7839/2019 г. по описа на Административен съд София - град, е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-464/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски по обжалване на наказателното постановление по н. а. х. д. № 589/2015 г. по описа на Районен съд - Павликени, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 1.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-464/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по к. н. а. х. д. № 10194/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 1.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и 553, 81 лв. разноски в исковото производство, а за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена от КЕВР. С решение № 10908/10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3335/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е отменено решение № 7701/6.12.2019 г. по адм. дело № 7839/2019 г. на Административен съд София - град, в частите, с които КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД суми за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 1 356 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 1.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските за размера над 342 лв. до присъдения размер от 553, 81 лв., и е оставил в сила оспореното решение на административния съд в останалата част. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира доводите на молителя за неоснователни. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК се сочи, че въпросът за осъществяването на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело № 7839/2019 г. по описа на Административен съд София - град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Позоваването от молителя на решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.11.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба е необосновано. Тези актове нямат характер на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като не са факти, касаещи настоящото правоотношение. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Установеното нарушение с решение на Европейския съд за защита на правата на човека на разпоредба на Конвенцията е по отношение на конкретното правоотношение и постановяване на влязлото в сила решение, докато представените от КЕВР решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Освен това, те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения на Административен съд София - град и Върховния административен съд и не е известна или наведена пречка да не са могли да станат известни на страната при подготовката и осъществяване на защитата й по делото. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, съгласно която норма актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърдението на молителя е, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а именно решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд София - град. От данните по делото е видно, че с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд София - град, и вместо него е постановено друго по същество, с което е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1 356 лв., представляващи разноски във връзка с отменено наказателно постановление № 202/30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по н. а. х. д. № 2493/2015 г. по описа на Районен съд - Русе. Цитираното от комисията решение, на което според нея противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство по обжалване на друго наказателно постановление по друго наказателно-административен характер дело и пред друг съд. В отделните съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления е установена различна фактическа обстановка, довела до постановяване на различен правен резултат – в първия случая е отхвърлен предявеният иск изцяло като недоказан, а в решенията, предмет на отменително производство, обективно съединените искове са частично уважени. От фактическите установявания по делото е видна липсата на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Съдебната практика е константна в становището си, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В случая съдебните актове са постановени между същите страни, но при липса на пълен идентитет на делата. Останалите наведени в молбата доводи за неправилност на решенията, чиято отмяна се иска, свързани с неправилно присъждане на ДДС върху адвокатските възнаграждения в полза на ищеца, са по съществото на спора между страните и са неотносими към настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените мотиви искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове с правно основание чл. 239, т. 1 и т 4 от АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора и предвид заявената претенция от ответника за заплащане на разноски за адвокатски хонорар, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и нареждане за кредитен превод, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лв. (адвокатски хонорар с ДДС). Съдът счита, че така претендираният размер не е прекомерно завишен, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на делото и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – IX-ти петчленен състав на първа колегия,