Решение № 8194 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2015 г.

Решение № 8194 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Поликмфорт" ООД, представлявано от адв. Тодорова, против решение № 578/4.02.2015 г. по адм. д. № 11059/2013 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, представляван от юрк. Шейретов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на "Поликомфорт" ООД срещу Ревизионен акт № 2141301976/5.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1659/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството-оспорващ са установени задължения за довнасяне по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периоди 1.02.2011 г. - 28.02.2011 г., 1.05.2011- 31.05.2011 г. и 1.07.2011 г., ведно с с лихви за забава. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По съществото на оспорването е изложил мотиви, че издадените в посочените периоди фактури от контрагенти на оспорващия не доказват реалност на доставките. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В ревизирания период касационният жалбоподател е извършвал доставки на услуги - СМР, доставка и монтаж оборудване -вентилационно, климатично и пр. Декларирал е извъшване на доставка на услуги - СМР, доставка и монтаж на вентилационно, климатично, кухненско и перално оборудване по договори от 15.02.2011 г., от 22.03.2011 г. и 28.03.2011 г. с "Лайтхаус Хотел" ЕООД за обект "Хотелски комплекс с аква парк" в УПИ I-175, кв. 3, гр. Балчик и от 18.02.2011 г. и с "Гален фарма" ООД за доставка, монтаж, вентилационна и климатична инсталация на обект "Пробовземане, измиване и сушене". Търговската си дейност дружеството е упражнявало чрез подизпълнители - "Малвазия" ЕООД по договор от 15.11.2010 г. с предмет извършване на преустройство на съществуващи помещения в цех за таблетиране и капсулиране на лекарства в с. Калугерово, обл. и с "Делийвъри груп" ЕООД по договор от 13.02.2010 г. със същия предмет и представени по преписката протоколи обр. 19 за извършените работи. За периода на ревизията е ползвал данъчен кредит по доставки на услуги от "Малвазия" ЕООД по фактура от 24.02.2011 г., от "Делийвъри груп" ЕООД по фактура от 02.05.2011 г. и от "Астра 63" ЕООД по 22 бр. фактури, издадени в периода 11.07 до 25.07.2011 г. При извършена с оглед установяване реалност на доставките по тези фактури насрещна провека доставчиците по тези фактури не са открити на адресите по регистрация, установено е, че са дерегистрирани по ЗДДС съответно на 29.03.2011 г, на 27.05.2011 г и на 13.10.2011 г. Тези обстоятелства, както и факта, че договорите с подизпълнителите са сключени далеч преди сключване на договорите с възложителите, "Лайтхаус хотел" ЕООД и "Гален фарма" ООД са дали основание за стриктно изследване реалността на доставките по инкриминираните фактури, тъй като възникването на право за приспадане на данъчен кредит е обусловено от тази реалност. Решаващият извод, възприет, както от ревизиращият орган, така и от съда относно липсата на реални доставки по инкриминираните фактури е обоснован и законосъобразен. От значение за доказване реалността на доставената услуга е възможността на доставчика да я предостави. Доставчиците не са открити, дерегистрирани са по ЗДДС в кратък период след издаване на фактурите, имат данъчни задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове. Реалност на доставките не може да бъде приета единствено на база проверка в счетоводството на проверявания субект, още повече, че процесните фактури, издадени от подизпълнителите не са прецизно изготвени, тъй като предмета на доставката не е конкретизиран съгласно изискването на чл. 114, т. 9 ЗДДС. Този извод се налага от отразеното в графата "предмет на доставка": "извършени СМР" "изработка на въздуховоди" без количествена идентификация, "по договор за изработка и монтажни дейности" без идентификация на тези договори поне по дата на подписването им оглед установяване на връзка между фактурираната услуга и представения акт обр. 19 за извършените работи. Следва да има предвид и, че издадена фактура не доказва реално извършена доставка, а само съгласието на страните за постигане реален резултат във връзка с договореностите между тях. При доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, освен съгласието на страните по фактурата, е необходимо да бъде доказано и реалното й осъществяване чрез предаване на стоката или извършване на услугата. В тази връзка не без значение са и допълнителните обстоятелства относно липсата на доказан ресурс за извършване на фактурираните услуги, непредставянето по административната преписка необходимата за извършване на услугите специфична техническа документация. При липсата на доставка по чл. 9, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 12 ППЗДДС не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 5, т. 1 ЗДДС, не настъпва задължение за начисляване на данък, а начисления такъв се счита неправомерно начислен - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Доводът в касационната жалба за противоречие на решаващият извод за неоснователност на оспорването с решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не може да бъде възприет. В настоящият казус данъчен кредит е отказан не с мотиви за данъчна измама, а във връзка с безспорни установявания относно липсата на условия доставките да бъдат определени като реални. С светлината на нормите на Директива 2006/112/ЕО доказването реалността на доставките се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата на доказване по националното право и при съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчнозадълженото лице да установи реалността на доставката. На свой ред при преценка законосъобразността на ревизионния акт съдът е длъжен въз основа на доказателствата по делото да прецени наличието на предпоставките на ЗДДС за признаване на данъчен кредит, първата от които е установяване реалността на доставките по спорните фактури. Както се посочи по-горе само наличието на фактури и счетоводното им отразяване не е достатъчно за приемане реалност на доставките. Наличието на реална доставка е материалноправно изискване и предпоставка за признаване на данъчен кредит, както по правото на ЕС, така и съобразно разпоредбита на ЗДДС. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба, представляван от юрисконсулт следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение