Решение № 5025 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2015 г.

Решение № 5025 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. Т. срещу решение № 8111 от 22.12.2014 г., постановено по административно дело № 12260/2013 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № Л- 9951 от 12.11.2013 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде обявена за нищожна като издадена от некомпетентен орган и бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба - Главния директор на ГДИН при МП, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно и по наведените доводи в касационната жалба проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните доказателства обосновано и законосъобразно приема, че обжалваната заповед е законосъобразна. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че неправилно при постановяване на решението си АССг не е съобразил разпоредбите на Закона за администрацията неправилно посочен като Закон за държавната администрация" и Закона за държавния служител. Законосъобразно в решението е прието, че заповедта е постановена от компетентен орган, тъй като по силата на чл. 13, ал. 2, т. 9 и т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) именно на издателят на заповедта - Главния директор на ГДИН са възложени правомощия да награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби, както и да назначава и преназначава държавни служители на длъжности, за които се изисква средно образование, както и да прекратява служебните правоотношения с тях. Наложеното наказание е за извършено нарушение по чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, задължаващи ги да пазят доброто име на институцията, която представляват, както и при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да следват поведение, което не уронва престижа на службата. От доказателствата по делото безспорно е установено извършеното нарушение от страна на Тончев на посочените етични правила, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" предвид нормите на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.), действали към момента на издаване на заповедта и приложими по силата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС. Касаторът не оспорва факта, че е заемал длъжност в ГДИН като държавен служител, а по отношение тази категория служители по силата на цитираната разпоредба от ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи. При това е неоснователен и наведеният довод за неправилно приложение именно на тези норми от ЗМВР в обжалваното решение. В случая разпоредбите на Закона за държавния служител не намират приложение, доколкото правоотношенията с държавните служители на ГДИН са уредени в специалните закони - ЗИНЗС и ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ГДИН деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение