Решение № 12419 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Б., чрез адв. Атанасова като процесуален представител, против решение 275 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 120/2023 г. по описа на Административен съд София - област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не изяснява спора от фактическа и правна страна, не обсъжда събраните по делото доказателства и необосновано кредитира единствено представените от административния орган такива. Счита, че наличните строителни книжа като служебно известни на административния орган е следвало да бъдат съобразени от него при постановяването на оспорения административен акт. Излага съображения за материална незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверението за търпимост, съответно за необоснованост на мотивите на съда, в които се повтарят съображенията на главния архитект на общината. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главният архитект на Община Самоков, чрез пълномощника си юрк. Оцетова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на Община Самоков по заявление вх. ТС-УТ-95/08.11.2022 г. за издаване на удостоверение за търпимост на основание § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за едноетажна селскостопанска постройка със застроена площ 9 кв. м. и идентификатор 65231.919.390.2, едноетажна жилищна постройка със застроена площ 19 кв. м. и идентификатор 65231.919.390.5 и едноетажна постройка за търговия със застроена площ 37 кв. м. и идентификатор 65231.919.390.6 в поземлен имот с идентификатор 65231.919.390 по кадастралната карта (КК), попадащ в УПИ I в кв. 19 по регулационния план на к.к. Боровец, Община Самоков. С обжалваното решение оспорването срещу административния акт е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че главният архитект на общината е компетентен орган да постанови отказ за издаване на удостоверение за търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Излага съображения, че актът е в предписаната от закона форма и в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да се отразят на крайното решение на органа. Посочва, че е налице идентичност в изискванията на нормите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ по отношение предвидените предпоставки за определяне на даден строеж за търпим, поради което приема за необходимо за издаването на заявения акт установяване на извършването на строителството в периода до 07.04.1987 г., респ. до 31.03.2001 г. и неговата допустимост според разпоредбите, действали по времето, когато е извършен или по сега действащите разпоредби по устройство на територията. Приема, че по делото не се установява категорично годината на изпълнение на всяка от сградите. Като се позовава на двете приети заключения на съдебно-техническите експертизи, приема, че обектите са построени във вида, описан в кадастъра в периода 1986 г. - 2005 г., а промените по тях са направени след 2007 г. Излага съображения за вероятно изграждане на сграда с идентификатор 65231.919.390.6 през 1992 г. предвид приложените по делото виза за проектиране, архитектурен проект и строително разрешение. Съдът приема, че тази сграда не отговаря на строителните книжа, тъй като не съответства като конструкция и етажност, а за другите две сгради строителни книжа не са издавани. По отношение на трите сгради посочва, че са без постоянен устройствен статут и са недопустими по действащия подробен устройствен план от 2007 г., в който не е предвидено запазването им, а освен това основите на сграда с идентификатор 65231.919.390.6 навлизат в пешеходна алея. Прави извод за неяснота на момента на построяване за другите две сгради, доколкото и към настоящия момент нанесените като три отделни сгради в кадастралната карта представляват един строеж с премахнати преградни стени, който е с предназначение за търговия. Приема за нарушени разпоредбите на 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони. По тези съображения достига до извод за законосъобразност на оспорения отказ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Доказването на времевите периоди, визирани в разпоредбите по § 16 ПЗ ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са от съществено значение при определяне търпимостта на незаконните строежи. Служебно задължение на съда е да събере доказателства и да направи констатации в тази насока. В обжалваното решение е възприета позицията на главния архитект на община Самоков относно приложимостта на посочените от него правни основания по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, като съдът формира изводите си въз основа на факти и обстоятелства, които не се съдържат като фактически основания за издаване на оспорения пред него отказ. Изведените констатации за времето на извършване на строителството почиват единствено на заключенията на вещите лица, без обсъждане и съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Изложеното обуславя извод за постановяване на неправилно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до несъответствие с материалния закон. Административният съд не установява правно релевантните факти, касаещи приложението на относимата в случая хипотеза на търпимост. Изводите му относно времето на извършване на сградите са противоречиви, тъй като от една страна приема, че сграда с идентификатор 65231.919.390.6 е изпълнена през 1992 г., а за другите две не се установява кога са построени, а от друга страна приема различни периоди на изграждането им: 1986 г. - 2005 г. и 1992 г. - 2005 г., като при тези данни формира неправилен извод за приложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Според разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, изградените в съответните периоди строежи, за които не са налице строителни книжа, могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. С оглед времето на изпълнение преценката за търпимост на даден строеж следва да се извърши съобразно предпоставките по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приложимата за конкретния обект норма се определя според изграждането му към 07.04.1987 г. (§ 16, ал. 1), извършването му в периода 08.04.1987 г. 30.06.1998 г. (§ 16, ал. 2) или в периода 30.06.1998 г. 01.01.2001 г. (§ 16, ал. 3). С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди, предвидени в § 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Спрямо установения момент на изграждане на строежа подлежи на преценка дали той е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, а при попадане в приложното поле на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и дали е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., съответно - в 6-месечен срок от обнародването на този закон. От данните по делото се установява, че административното производство е образувано по заявление вх. ТС-УТ-95/08.11.2022 г. на М. И. Ш. (според удостоверение за идентичност на лице с различни имена М. И. Б.) за издаване на удостоверение за търпимост за строежи с идентификатори 65231.919.390.2, 65231.919.390.5 и 65231.919.390.6 по КК на к.к. Боровец. В нея обектите са нанесени непосредствено един до друг като едноетажна селскостопанска постройка със застроена площ 9 кв. м. (идентификатор 65231.919.390.2), едноетажна жилищна постройка със застроена площ 19 кв. м. (идентификатор 65231.919.390.5) и едноетажна постройка за търговия със застроена площ 37 кв. м. (идентификатор 65231.919.390.6). Според заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза трите обекта всъщност представляват една постройка с търговско предназначение, като стените между тях са премахнати. В отклонение от нанесените обекти в кадастралната карта към обема на изграденото е отразен и склад с площ 7 кв. м., непосредствено до обект с идентификатор 65231.919.390.2. Установено е, че е обособен подпокривен етаж над обекти с идентификатор 65231.919.390.5 и 65231.919.390.6, до който се достига чрез стълба, минаваща над тоалетна в обект с идентификатор 65231.919.390.5. В частта под обект с идентификатор 65231.919.390.5 и при денивелация на терена от около 2 м. в посока юг север е разположен сутерен/мазе с площ от 19 кв. м. с две помещения склад за дървен материал и работилница, достъпни с входни врати от терена от североизточната страна на постройката. Сградите не фигурират в извадката от ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед РД-14-02-251/10.04.1986 г., а в приетото изменение със заповед РД-02-14-840/28.08.2007 г. не е предвидено тяхното запазване. Поради нанасянето им в одобрената през 2005 г. кадастрална карта на гр. Самоков, к.к. Боровец, експертът по първоначалната експертиза дава заключение за тяхното реализиране в периода между 1986 г. и 2005 г. Според представена с административната преписка декларация на Й. Г. С. и Л. Л. С. едноетажните сгради са изградени преди 2001 г. Разпитаните по делото двама свидетели дават показания за изграждане на трите обекта, описани от тях като една сграда или три съединени сгради, в периода 1992-1993 г. При извършена от вещите лица служебна проверка в Община Самоков е установено наличието на договор между Община Самоков и К. З. Г. за търговска дейност и туристически услуги, виза за проектиране от 24.09.1992 г., одобрен на 16.10.1992 г. архитектурен проект и строително разрешение 182/16.10.1992 г. за изграждане съгласно чл. 197 ЗТСУ (отм.) на търговски обект с площ 36,50 кв. м. в кв. 19, обект 27 по к.к. Боровец. Според изготвената от първия експерт фиг. 2 - схема на постройката е налице съвпадение на квадратурата на нанесените в кадастралната карта като отделни сгради с контурите на обособените помещения в търговския обект. Второто вещо лице също дава заключение за съответствие на общата площ на място с тази на обекти с идентификатори 65231.919.390.2, 65231.919.390.5 и 65231.919.390.6. При анализ на архитектурния проект от 1992 г. експертът по втората експертиза сочи, че предвиденото по него покривно пространство е необитаемо, съответно партерният етаж на реално изграденото е при по-ниска кота от 2,45 м., вместо предписаните 3,10 м., позволяващо обособяването на използваемо като склад подпокривно пространство. Освен това са изпълнени непредвидени в проекта стоманобетонова плоча и колони на кота +0,00, билото на покривната конструкция е разположено несиметрично, изменяйки наклона на покрива и фасадите, т.е. ниво сутерен е издадено извън контурите на първия етаж, като основите на сградата навлизат с 0,80 м в пешеходна алея по одобрения от 2007 г. подробен устройствен план. Преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е направена без да са обсъдени посочените в същия фактически основания за издаването му, а именно: липса на доказателства за времето на изграждане на процесните сгради; последните не са отразени в предходния ПУП - ПРЗ на к .к. Боровец, одобрен със заповед от 10.04.1986 г.; съгласно действащия ПУП - ИПРЗ, одобрен със заповед от 28.08.2007 г. не се запазват съществуващите в имота постройки, както и че две от сградите - селскостопанска със застроена площ от 9 кв.м и тази за търговия със застроена площ от 37 кв. м са в противоречие с чл. 28 от Наредба 7/2003 г., съответно чл. 27, ал. 2 ЗУТ. Съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт без да извърши проверка дали при издаване на същия са спазени административнопроизводствените правила. С оглед посочените фактически основания за постановяване на отказа да се издаде удостоверение за търпимост и предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, вкл. заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и свидетелските показания следва, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК оспореният акт е издаден без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и при допуснато нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК, тъй като от административния орган не са събрани относимите за спора доказателства. В административното производство липсват доказателства за годината на построяване на сградите, без които не може да се отговори на въпроса в коя от хипотезите на търпимост попадат строежите, за да се определят релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед преценка за наличие или липса на условията за издаване на удостоверение за търпимост. Позоваването на действащия ПУП - ПРЗ е формално, след като не е установена годината на построяване на сградите. При тези данни настоящият състав приема, че оспореният отказ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В мотивите на административния акт е изложено, че не е представен документ, от който да е видно годината на строителството; че е установено несъответствие с размерите на постройките с тези от кадастралната карта, като съществуващите на място са с по-голяма площ, както и че като изградени без строителни книжа са недопустими по регулационните и застроителни планове, одобрени със заповед от 10.04.1986 г. и от 28.08.2007 г. В приложенията към заключенията на вещите лица са отбелязани отделните помещения на обособената като една обща сграда, като е прието, че съществуващите на място обекти с идентификатори 65231.919.390.2, 65231.919.390.5 и 65231.919.390.6 отговарят на размерите им както са нанесени в кадастралната карта като три отделни сгради, без изграденото на място складово помещение с площ 7 кв. м. Отказът е мотивиран с нарушение на разпоредбата на чл. 28 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, въвеждаща ограничение за позволените за изграждане обекти в границите на курортите, курортните територии в населени места, курортните комплекси и ваканционните селища с изключение на морските плажове, по отношение сграда с идентификатор 65231.919.390.2, както и на чл. 27, ал. 2 ЗУТ, регламентираща в хипотезата на ъглов урегулиран поземлен имот, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, отстъпване най-малко на 2 м в зоната на кръстовището на линията на застрояване от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот, по отношение на сграда с идентификатор 65231.919.390.6, както и с липса на предвиждане за запазването на постройките в имота в действащия от 2007 г. подробен устройствен план. Според така изложените мотиви от една страна не се извършва анализ на допустимостта на отделните обекти (или на констатираната на място цяла сграда) в рамките на определен времеви период по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, а от друга обективира се извод за недопустимост единствено по сега действащите строителни правила и подробен устройствен план, като не се изследват действалите към момента на изграждането им правила и нормативи. От административния орган не са съобразени и представените в съдебното производство, съхранявани в община Самоков строителни книжа за сграда с идентификатор 65231.919.390.6, както по отношение времето на нейното изграждане, така и по въпроса за нейната законност. В случая главният архитект на Община Самоков се произнася при неизяснена фактическа обстановка и при нередовно искане, от което не може да се установи действителната воля на заявителката. Видно от приложените по делото строителни книжа, такива са били налице по отношение сграда с идентификатор 65231.919.390.6, но не са служебно събрани, нито са съобразени от органа, който директно пристъпва към обсъждане на допустимостта на обекта, като приема, че за него липсват такива. Независимо от посоченото правно основание по чл. 197 ЗТСУ (отм.) за тази постройка са налице одобрен архитектурен проект и строително разрешение, което обуславя извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 ППЗТСУ (отм.). В оспорения отказ липсват съображения в тази насока, а в мотивите си съдът недопустимо обсъжда изграждането на постройката в несъответствие с тях. Преди да се произнесе главният архитект на Община Самоков е следвало съгласно чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с чл. 5в ЗУТ да даде указания на заявителя да конкретизира искането си по отношение точната година или период на изграждане на сочените обекти от кадастралната карта, след което служебно да събере необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, като установи състоянието и вида на строежа на място, а именно дали се касае за три сгради с различно предназначение или за една с предназначение за търговия. Преценката относно допустимостта на строежите по съответния ПУП ПРЗ, както и по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им или по сега действащия ЗУТ, следва да се извърши след изясняване на времето на строителството. Показанията на разпитаните свидетели и наличието на строителни книжа за постройката от 36,50 кв. м с идентификатор 65231.919.390.6 сочат на извършване на строителството не по-рано от 1992 1993 г., което изисква изследване на условията за търпимост в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, а не по ал. 1 на цитираната разпоредба и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, както неправилно приема в отказа си административният орган и съдът. Неустановяването на времето на изпълнение на строежите, техния действителен обем и състоянието им към момента на подаване на искането препятства и съдебната проверка относно направеното заключение за тяхната недопустимост, съответно нетърпимостта им. Предвид изложеното оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води и до нарушение на материалния закон, поради което същият е незаконосъобразен и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Като отхвърля жалбата срещу отказа на административния орган да издаде удостоверение за търпимост с изх. ТС-УТ-95/05.12.2022 г., първоинстанционният съд постановява решението си при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което административният акт следва да се отмени и преписката да се върне на главния архитект на Община Самоков за ново произнасяне по заявлението с вх. ТС-УТ-95/08.11.2022 г. Административният орган следва да даде указания на заявителя да посочи конкретния период на извършване на строителството, като освен това служебно извърши проверка и събере доказателства относно осъщественото на място строителство с оглед данните за наличие на една сграда, както е по заключението на вещото лице или три отделни сгради, както са нанесени в кадастралната карта. При произнасянето от главния архитект на Община Самоков следва да се съобразят наличните строителни книжа и евентуалното съответствие на извършените строително-монтажни работи с разрешеното строителство, с оглед данните за издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. След установяване на горепосочените обстоятелства преценка относно наличието на условия за търпимост следва да бъде извършена в съответния период, в зависимост от времето на изпълнение на строителството след неговото конкретизиране и представяне на данни от заявителя, както и след установяване на вида на строежа на място. При изясняване на тези факти следва да се установи дали процесните сгради са допустими по действащите подробни градоустройствени планове към момента на построяването им и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежите, с оглед времето на изграждането им и в зависимост от направените фактически установявания следва да се определи приложимия режим за търпимост, в резултат на което да се откаже или издаде исканото удостоверение. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от касатора искане, Община Самоков на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде осъдена да заплати на М. И. Б. направените по делото разноски в общ размер на 3980 лева, от които 3000 лева, представляващи адвокатски възнаграждения (по 1500 лева съгласно договори за правна защита и съдействие от 01.03.2023 г. и 30.03.2024 г. за всяка от двете инстанции), 80 лева - внесени държавни такси за образуване на първоинстанционното (10 лева) и касационното (70 лева) производства, както и депозити за вещо лице в общ размер от 900 лева (400 лева за първоначалната съдебно-техническа експертиза и доплащане от 500 лева) съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатските възнаграждения пред двете инстанции на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да се присъди в пълния претендиран размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение