Решение № 12299 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2009 г.

Решение № 12299 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по обща касационна жалба на д-р Емилия Иванова Цингова, д-р Илиян Каменов Рибагин и д-р Красимира Цончева Миланова, всичките от гр. София, подадена от техния общ процесуален представител по пълномощно адвокат Константин Карапетров от същия град, срещу Решение № 14 от 01.04.2009 г. по адм. дело № 6877/2008 г. (в решението е изписан № 4877/2008 г.) на Административен съд - София-град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на тримата касатори срещу Решение № 338 от 16.10.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е било потвърдено разпореждане № 3424 от 20.05.2004 г. на директора на Дирекция "ОВКО" в качеството му на длъжностно лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови този резултат административният съд е приел, че с издаден от тях като председател и членове на лекарска консултативна комисия болничен лист № 1306676 от 22.04.2002 г., отменен като незаконосъобразен с експертно решение № 0758 от 04.08.2003 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), тримата жалбоподатели са причинили щета на държавното обществено осигуряване, изразяваща се в неоснователно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на лицето, освидетелствано с отменения болничния лист, поради което законосъобразно и обосновано на тримата е съставен ревизионен акт за начет, приведен в изпълнение с оспореното от тях разпореждане на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО. Решението на Административен съд - София-град е правилно. За да отмени издадения от касаторите болничен лист № 1306676 от 22.04.2002 г., НЕЛК е приела допуснато от тях нарушение на правилото по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР - сега отменена, но била действащ нормативен акт към датата на отменения болничен лист), според което, след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност, лекарските консултативни комисии насочват болните към териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). В решението на НЕЛК не е посочено изрично, но следва да се има предвид, че това правило (на чл. 10, ал. 1, т. 1 ) е в непосредствена логическа връзка с правилото по чл. 59, ал. 2 от същата наредба, според което при временна неработоспособност, продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК. От тези правила се вижда, че ЛКК, в състав от тримата касатори, не е имала право да издава отменения от НЕЛК болничен лист. Следователно налице е отменен акт по експертизата на работоспособността, в резултат на който за ДОО е възникнала щета. Вината се предполага до доказване на противното, а в случая това доказване следва да бъде насочено към установяване на обстоятелства, изключващи прилагането на посочените правила по чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 2 НЕР (отм.). Касаторите не са провели такова доказване, поради което оплакването им за нарушение на материалния закон е неоснователно. Наличните по делото доказателства установяват извършен от тях деликт, който е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата за ДОО щета (неоснователно изплатено парично обезщетение). Право на ДОО е да избере дали да насочи искането си за поправяне на тази щета към лечебното заведение, при което е учредена и функционира ЛКК, издала отменения болничен лист или да то насочи към лекарите - членове на тази ЛКК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,