Решение № 1471 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2010 г.

Решение № 1471 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Гроздан Трайчев Илиев, от гр. София, срещу решение № 526 от 18.03.2010 г. по адм. д. № 6760/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касаторът счита, че решението е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено по съображения за порочността му, подробно изложени в касационната жалба. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" (ГДОП) - МВР, чрез пълномощника си юрк. Недялкова застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни основания, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения: С решение № 526 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 6760/2009 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Гроздан Трайчев Илиев срещу заповед № 2009004905/13.07.2009 г. на зам. директора на ГДОП, с която е наложена забрана за напускане на страната и издаване на паспорт за срок от 13.07.2009 г. до 9.07.2011 г. В мотивите на атакуваното решение е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 76, т. 5 ЗБДС (отм.), в правото на административния орган е да прецени по целесъобразност дали да приложи мярката за административна принуда. При ангажираните по делото доказателства съдът е приел наличието на материалноправните предпоставки, даващи възможност на административния орган да отнеме издаденият документ за задгранично пътуване на цитираното в заповедта основание. Правните изводи за материална законосъобразност на административния акт са изградени въз основа на данните от приложеното писмо изх. № КО-10-290/07.07.2009 г. на консулството на Република България в Екатерининбург, Руска федерация (вх. № Г-8711/09.07.2009 г. в ГДОП), видно от което касаторът е бил предсрочно освободен от лечебно-изправителна колония, в която е изтърпявал наложеното му наказание "лишаване от свобода" за незаконни операции с магнитни банкови карти. Така постановеното решение съответства на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.; текстът на чл. 76 ЗБДС при издаване на административния акт е в редакция, ДВ - бр. 29 от 2003 г., преди отмяната с ДВ, бр. 82/2009 г.), може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от МВнР или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му и наличието на такива е установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), изразяваща се в забрана за напускане на страната и забрана за издаване на паспорт е писмо изх. № КО-10-290/7.07.2009 г. на Консулството на Република България в Екатерининбург, с което МВнР, МВР и МЗ са уведомени, че касаторът е излежавал присъда в лечебно-изправителна колония в град Нижний Тагил и е условно предсрочно освободен във връзка с което е организирано напускането му на територията на Руската федерация. Пред решаващата инстанция е представен и препис от постановление от 24.06.2009 г. на Ленински районен съд на град Нижни Тагил в Свредловска област, видно от което Гроздан Трайчев Илиев е условно предсрочно освободен от изтърпяване на наложено му наказание "Лишаване от свобода" за извършено умишлено престъпление от общ характер. Това доказателство опровергава поддържаните доводи за липса на нарушение на чуждото законодателство, макар и подобно установяване да не е включено във фактическия състав на приложимата правна норма. Основанието, на базата на което възниква възможността за административния орган да приложи ограничителната норма е съществуването на данни за извършено нарушение на законодателство на чужда държава. Законодателят изрично е посочил кой е органа, който предоставя тези данни - МВнР, респ. - компетентните органи на съответната чужда държава. Ето защо достатъчно условие за да възникне правото на оторизирания орган да приложи разпоредбата на чл. 76, т. 5 ЗБДС (отм.) в конкретната хипотеза е наличието на писмено известие от страна на МВнР. При все, че нормативният състав не изисква уведомлението да бъде придружено от доказателства за влязла в сила присъда или друг акт, удостоверяващ твърдения релевантен факт, към преписката е приложено постановлението за условно предсрочно освобождаване на касатора, както и медицинска документация за здравословното му състояние, наложило изтърпяване на наказанието в лечебно-изправително заведение. В тази насока възприетото основание за произнасяне кореспондира на данните по административната преписка. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическия факт, визиран в хипотезата на приложимата правна норма, предпоставките за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет за законосъобразен. При налагането на ПАМ по чл. 76, т. 5 ЗБДС (отм.) е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за необходимостта от прилагането й, предвид диспозитивният характер на посочената разпоредба. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, но не и преценката по целесъобразност на органа да приложи предвидената мярка за административна принуда. В случая условията, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 76, т. 5 ЗБДС (отм.) са налице, а именно: касаторът е нарушил законодателството на Руската федерация при пребиваването си в тази държава, за което е бил осъден с влязла в сила присъда на четири години лишаване от свобода и е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Посоченото обстоятелство е установено чрез официален документ от МВнР въз основа на данни от съответните съдебни органи. Административният орган в рамките на възложеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че е осъществен нормативния състав, създаващ необходимост от прилагането на ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. Изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната за периода 13.07.2009 г. до 9.07.2011 г. При положение, че изискванията на закона са били спазени, жалбата правилно е била отхвърлена като неоснователна. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Видно от приложената по делото заповед № Iз-1003/17.08.2008 г. (л. 12), министърът на вътрешните работи изрично е делегирал правомощия за налагането на ПАМ по чл. 76, т. 5 ЗБДС на директора и зам.-директора на ГДОП. А според заповед № Оз-2891/9.07.2009 г. на ВНД директора на ГДОП (л. 26), за времето от 13.07.2009 г. до 24.07.2009 г. зам. директорът е изпълнявал функциите на титуляра. В този случай и независимо от втората заповед, възлагаща упражняването на пълния обем права на директора на ГДОП на конкретно посочения му заместник, компетентността на последния да приложи процесната ПАМ произтича от министерската заповед за делегация на права и е обусловена от заеманата длъжностна позиция. Следователно изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от оправомощен административен орган е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Прилагайки материалния закон, органът не е допуснал твърдяното противоречие с Европейското законодателство, доколкото разпоредбата на чл. 2, протокол № 4 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че се допускат ограничения на правото на придвижване, ако са предвидени в закон и има необходимост от прилагането им в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата на другите. ПАМ по чл. 76, т. 5 ЗБДС (отм.) е предвидена със закон, а прилагането й се обуславя от необходимостта да се защити обществения интерес. Мярката по своя ефект е насочена към защита на обществения ред и обществената сигурност и е в съответствие с принципа на пропорционалност, т. к се основава изключително на личното поведение на субекта, което разкрива реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основните интереси на обществото, свързани с опазване на приоритетни ценности. С оглед установените факти, по чието съществуване страните не спорят, АССГ правилно е приложил материалноправните норми и констатациите му, че посоченото в заповедта правно основание субсумира релевантните юридически факти, се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на Гроздан Трайчев Илиев срещу заповедта за налагане на ограничителна мярка, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,