Решение № 1 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 1620/2015 г.

Решение № 1 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 1620/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. Р. В. – сам определил се за задочно осъден (чл. 423 НПК), определен за такъв и при образуване на делото в тази съдебна инстанция, е поискал на 4.12.2015 г. – според съответната официална регистрация, да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, по реда на глава тридесет и трета от НПК. Делото е наказателно от общ характер – 4450/2007, и с присъдата по него – 139 от 23.02.2009 г. на Плевенския районен съд, В. е бил наказан с 5 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 21.08.2007 г. Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена в следваща инстанция; не е проверявана досега и по реда на възобновяването. Осъденият твърди, че е задочно осъден, тъй като по време на делото е бил извън страната, а за осъждането си научил едва през м. ХІ.2015 г. Отсъствието му освен това не било предшествано от каквото и да е уведомяване за това дело. Осъденият и защитникът му поддържат направеното искане за възобновяване на делото и в съдебното заседание на ВКС, а то трябва да бъде уважено и според прокурора в тази инстанция. ВКС намери искането на осъдения за възобновяване на делото в ПРС за основателно. Основателността му произтича най-напред от категоричността на чл. 423, ал. 1, изр. второ НПК, че "[и]скането се уважава, освен ако", т. е. поначало във всички случаи на неучастие в наказателното производство. За тази категоричност, от друга страна, няма никакво съмнение в случаите, когато е била проведена неприсъствено за обвиняемия цялата досъдебна фаза на наказателното производство – разпоредбата е съвсем ясна, че първият момент, след който неприсъствено проведеното дело би могло и да не бъде възобновено, е "предявяване на обвинението в досъдебното производство"; едва от този момент е възможно отхвърлянето на искане за възобновяване от осъден, ако той "се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина". Осъденият М. В. не е посочил нищо по-конкретно за досъдебното производство по делото на ПРС, но отсъствието му през цялото време на неговото провеждане е лесно установимо в приложеното дознание 396/2007 г. на ОДП-Плевен. При това е без значение за сегашното дело причината, поради която М. В. не е участвал в дознанието. От значение за сегашното дело е дали М. В. е спазил 6-месечния срок за подаване на искането за възобновяване, но в това отношение липсват данни за поставяне под съмнение на твърдението му в самото искане. Би могло да се спори всъщност единствено дали той е бил наистина "задочно" осъден по смисъла на чл. 423 НПК, доколкото обвинението му не е било за "тежко престъпление", за което нито чл. 206, нито 269 НПК предвиждат задължително присъствие на обвиняемия в наказателното производство (вж. повече в р. 202/10-І, Бюл. 4/11). Така или иначе обаче, чл. 423 НПК (с препращането към чл. 254, ал. 4, а той пък-изцяло към чл. 269) не прави никаква разлика в тази насока и предвижда защита за правото на обвиняемия лично "да участва в наказателното производство" (чл. 55, ал. 1 НПК), независимо от съчетаването на правото със задължение за присъствие. ВКС на свой ред не е длъжен, накрая, да взема отношение по мярката за неотклонение на М. В., както предвижда чл. 423, ал. 4 НПК – такава по отношение на него не само не е била вземана изобщо, но той и след сегашния съдебен акт запазва качеството си на осъден по множество други дела, по които му остава да търпи още близо 2 години лишаване от свобода (вж. писмо с изх. № 5793/16.12.2015 г. на затвора-Плевен, служебно приложено по сегашното дело, макар изготвено за нд 1618/2015 на ВКС). Ръководен от всичко изложено, съставът на І н. о. съобразно още с чл. 425, ал. 2 НПК