Решение № 9827 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Ай Джи Ленд ООД, представено от адв. Иванова, срещу решение 400/28.02.2023г. на Административен съд Пловдив по административно дело 3150/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 215/08.08.2022 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел Местни данъци и такси при община Родопи в частта, неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Ревокира доводите си от първоинстанционната жалба за нищожност на АУЗД, формулирани като основание за неправилност на обжалваното решение. Оспорва правния извод на първостепенния съд за липсата на правно значение на генерирането на отпадъци и на предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на местата за обществено ползване за възникването на задължение за такса за битови отпадъци за компонента обезвреждане на битови отпадъци. Иска отмяна на решението и на съответната част от АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация ръководителя на звеното за местни приходи при община Родопи началник отдел Местни данъци и такси отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред Административен съд Пловдив е обжалвана частта от АУЗД, с която в тежест на Ай Джи Ленд ООД са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 6 161 лева с лихви за забава общо 994.34 лева. С решението на първостепенния съд е отхвърлена оспорването. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на недвижим имот с партиден 6612F17332 извън строителните граници на с. Цалпица, общ. Родопи. Съдът е обвързал възникването на задължение за ТБО с притежаването на недвижим имот. По установяванията му имотът е включен в границите на районите, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения от комплекса на услугите в обхвата на ТБО. Установявало предоставянето на услугата по обезвреждане по отношение на имота с договори от 16.06.2020 г. и от 25.05.2021 г. за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица; месечни справки за приемане и депониране на отпадъци, справки за експлоатация, мониторинг и инвеститорски контрол, фактури и платежни нареждания. Съдът е съобразил, че основа за определяне на размера на компонента от ТБО е отчетната стойност на имота при ставка, определена с решение на ОбС по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за съответната отчетна година. С констатациите за предоставянето на тази услуга е обосновал отхвърлянето на оспорването срещу АУЗД в частта на задължението за ТБО съответстващо на дела ѝ в общото задължение, както и на съответното задължение за лихви за забава. Към решаващите изводи на съда се отнасят и тези за издаване на АУЗД от компетентен орган от общинската администрация, във формата за действителност и при разбираема воля на издателя. При определяне на приложимите по време правни норми от ЗМДТ е съобразил § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ и факта на публикуването на резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 г. на 03.10.2022 г. Първоинстанционното решение е правилно. Административният съд е разграничил понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т.т. 1 и 2 ЗМДТ, ред. ДВ бр. 101 от 2013 г./. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т.е притежаването на депо или създаването на основание за ползване на такова сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата чл. 62 ЗМДТ. Не е сред предпоставките за възникване на задължението за ТБО използването на имота по начин, генериращ отпадъци. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на договори за приемане и депониране на битови отпадъци, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; документите за приемане на отпадъци в депо, фактури и др. Имотът попада в район по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за който не е изключено задължението за компонетна обезвреждане в депа от ТБО. Основа за определяне на размера на задължението за ТБО е отчетната стойност на имота. Ставките на таксата са установените в решенията на ОбС Родопи по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и изчисляването на вземането е вярно. Публичните задълженията съществуват в определения с АУЗД размер. Не се основава на съдържанието на АУЗД доводът за неразбираема воля на издалия го орган като порок на формата, обуславящ нищожност. Изцяло споделян е отговора а първостепенния съд на този довод и касационният съдебен състав препраща към него /арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на община Родопи /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ не се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство, доколкото не е доказано такива да са сторени. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение