Решение № 13591 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2017 г.

Решение № 13591 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Етажна собственост "Г. Д.", бл. ..., вх. ..., представлявана от управителя, чрез пълномощника адв. П. и на С. В. П., чрез адв. Д. като процесуален представител, срещу решение № 974 от 20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 6035/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. П. жалбоподател обжалва решението в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № ДК-10 ЮЗР-143/20.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район и производството по делото в тази част е прекратено. Вторият жалбоподател обжалва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за спиране на настоящото производство до произнасянето по тълк. дело № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, а по същество - за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се прогласи за нищожна, а алтернативно - да се отмени като незаконосъобразна, както и да се отмени разрешение за строеж № 7/10.02.2015 г. на главния архитект на район "Триадица" - Столична община. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район не взема становище. Ответниците - Р. К. В. и Д. Н. С., чрез адв. Стойнов като процесуален представител изразяват становище за недопустимост на първата и за неоснователност на втората касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на касационната жалба на етажната собственост и за правилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на Етажната собственост "Г. Д.", бл. ..., вх. ..., представлявана от управителя С. В. П. срещу заповед № ДК-10 ЮЗР-143/20.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР) и производството по делото е прекратено в тази част; отхвърлена е жалбата на С. В. П. срещу същата заповед, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж (РС) № 7/10.02.2015 г. на главния архитект на район "Триадица" при Столична община. С него е разрешено "преустройство и промяна на предназначението на апартамент № 3 в кабинет за здравни нужди със СМТЛ - естетико-дентално студио", находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в УПИ I-ОЖС, търговия, подземни гаражи, кв. 151, м. "Бул. България II част" по плана на гр. С., с административен адрес: жк Г. Д., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Разрешението за строеж е издадено по искане на собствениците на ап. ... - Р. К. В. и Д. Н. С.. По отношение на жалбоподателя - етажна собственост законосъобразно съдът е приел, че не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Според разпоредбата заинтересувани лица в производството по оспорване на издадено разрешение за строеж в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ, а в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. От така определения нормативно кръг на заинтересуваните лица се налага извод, че етажната собственост не притежава самостоятелно право на оспорване срещу разрешението за строеж. Това право е признато на отделните собственици в нея. В случая управителят на етажната собственост не представя и доказателства, че е надлежно оправомощен от общото събрание на собствениците да оспори издаденото разрешение за строеж, съответно потвърждаващата го заповед, с оглед твърдението за засягане на общи части в сградата. Подаването на жалба по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ не представлява действие във връзка с обикновеното управление на етажната собственост съгласно чл. 23, ал. 3, изр. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), в какъвто смисъл са направените в тази насока доводи. Не се касае и за представителство пред съд по някой от исковете, предвидени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. След като етажната собственост не е заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, то тя не разполага и с процесуална легитимация да оспори пред съда нито мълчаливия отказ, нито издадената впоследствие заповед на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е отхвърлена жалбата на С. В. П. срещу РС № 7/10.02.2015 г. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената от етажната собственост жалба е законосъобразен. Решението в прекратителната му част с характер на определение е правилно и следва да се остави в сила. При това положение искането на първия жалбоподател за спиране на касационното производство до произнасянето по образуваното тълк. дело № 4/2016 г. е неоснователно. Изходът от него не може да повлияе на преценката за недопустимост на жалбата на етажната собственост срещу заповед № ДК-10 ЮЗР-143/20.11.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЗР. Неоснователно е и направеното от втория жалбоподател на същото основание искане за спиране по следните съображения: С обжалваното решение оспорването на С. В. П. срещу заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР е отхвърлено. Разрешението за строеж, както и заповедта за поправката му са обжалвани в срок. Специализираният административен орган не се е произнесъл в 15-дневния срок от постъпване на жалбата заедно с административната преписка по издаване на акта, а в хода на съдебното оспорване срещу мълчаливия отказ да се произнесе по подадената до него жалба. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че предмет на разглеждане в първоинстанционното производство следва да бъде изричното произнасяне на началника на РДНСК - ЮЗР със заповед № ДК-10 ЮЗР-143/20.11.2015 г., постановена след оспорване на мълчаливия отказ по съдебен ред. Жалбата на Паунова законосъобразно е приета за допустима като депозирана в срок и от заинтересувано лице - собственик на обект на третия етаж в сградата. По същество съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложил е съображения за законосъобразност на разрешението за строеж. По отношение на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ е приел, че е инструктивен и пропускането му не погасява правомощието на административния орган да се произнесе по жалбата срещу разрешението за строеж. Настоящият състав не намира основание за спиране на касационното производство предвид образуваното тълк. дело № 4/2016 г. с предмет следните въпроси: "1. Какъв е правният характер на срока по чл. 216, ал. 7 (нова-ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) ЗУТ - преклузивен или инструктивен, в който началникът на РДНСК или упълномощено длъжностно лице следва да се произнесе по постъпилите жалба или протест, заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт? и 2. Какви са правните последици при непроизнасяне в срок от началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице по жалби или протест, подадени на основание чл. 216 ЗУТ?". Решението по посоченото тълкувателно дело няма характер на преюдициално за настоящия спор, поради което не са налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 2, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Дори да се приеме, че характерът на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ е преклузивен и произнасянето извън него се отразява на валидността на заповедта на началника на РДНСК, то този резултат няма да предизвика като последица исканата от жалбоподателката отмяна на строителното разрешение. Това е така, защото с оспорената пред първоинстанционния съд заповед е отхвърлена жалбата й срещу административния акт. Правен интерес от спиране на настоящото производство би бил налице само за иницииралите издаването на разрешението за строеж лица в случай, че то е отменено със заповед на началника на РДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ. В конкретната хипотеза при евентуалното обявяване на нищожност на заповедта като постановена извън срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ, строителното разрешение би придобило стабилитет без да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон. Ето защо, произнасянето по тълк. дело № 4/2016 г. не е от обуславящо значение за правилното решаване на спора, поради което предявеното от С. П. искане за спиране на касационното производство следва да се отхвърли. Правилно в случая съдът е разгледал жалбата й по същество като насочена срещу заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР. Издаването на заповедта след срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ не се отразява на компетентността на органа. При наличие на изричен акт по оспорването на С. П. срещу разрешението за строеж, съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по жалбата срещу мълчаливия отказ на началника на РДНСК - ЮЗР по арг. от чл. 58, ал. 3 АПК. Правилно съдът е приел, че предмет на разглеждане по делото е заповедта за оставяне в сила на обжалвания акт. Доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на изричен диспозитив в решението по отношение на оспорения мълчалив отказ са неоснователни. Съдът правилно е приложил материалния закон. В случая от събраните по делото доказателства и от приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗУТ. Цитираната разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на жилищно помещение или самостоятелно жилище, в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост, в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, ако се намират на първия или на полуподземния етаж и отговарят на предвидените в нормата изисквания. Процесният ап. ... се намира на първия етаж в сградата. Спори се относно изпълнението на условието за изрично писмено нотариално заверено съгласие на собствениците на жилища - непосредствени съседи на обекта. От данните по делото е установено, че такова е дадено от собствениците на жилища, находящи се над и до ап. ..., предмет на РС. П. него няма други жилища, а избени помещения и обслужващи етажната собственост. Законосъобразно съдът е приел, че съгласие на собствениците им не е необходимо за предвиденото преустройство. Не е налице изключението, предвидено в изр. 2 на същата разпоредба с оглед местоположението на преустройвания обект. Не е приложима и хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ, доколкото не се касае за преустройство за магазин или за други обслужващи дейности, а за подвид на кабинет за здравни нужди. По делото не се установяват и предпоставките по чл. 39, ал. 2 ЗУТ за преустройство с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза и от приложените одобрени проекти преустройството не засяга конструкцията на сградата. Не се завземат общи части. Предвидените нови инсталации са извън хипотезите на чл. 185, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ. При тези данни решение на общото събрание на собствениците или съгласие на всички собственици, изразено с нотариално заверка на подписите, каквито са изискванията на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, не е необходимо. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3, изр. 1 ЗУТ, когато се извършва преустройство и промяна на предназначението на жилище на първи етаж в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие и когато не се засягат общите части в сградата, е специална спрямо чл. 185, ал. 2 ЗУТ. В случая дадените нотариално заверени съгласия по чл. 38, ал. 3 ЗУТ на непосредствените съседи за преустройството на собствено жилище в офис или зъботехническа лаборатория представляват едновременно с това съгласия за промяната на предназначението му. Съгласно § 5, т. 41 ЗУТ тази промяна е в начините на ползване съобразно кодовете по ЗКИР, които за жилище и за здравно заведение, респ. кабинет за здравни нужди са самостоятелни и различни по Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., действала към датата на издаване на оспорения акт). В конкретната хипотеза оспорилото заповедта лице е дало съгласието си за смяна на предназначението на ап. ... видно от представения протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на 01.10.2010 г., като без правно значение е обстоятелството, че това е станало преди Р. К. В. и Д. Н. С. да придобият собствеността върху ап. .... Съгласието не е дадено с оглед собственика, а по отношение на конкретния жилищен обект. Законосъобразно съдът е приел, че жалбоподателката С. П. не може да оспорва строителното разрешение поради липсата на съгласия на трети лица. Това административнопроизводствено нарушение не засяга правата й, затова не може да се приеме за отменително основание в нейна полза. Това право е в полза лицата, чиито интереси са били нарушени, но които не са оспорили строителното разрешение, нито заповедта за оставянето му в сила. Отделно от това изискващото се по силата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ (каквато хипотеза в случая не е налице) решение на общото събрание на собствениците, се обективира в нарочен протокол. Въпросите относно отразените в приложения по делото протокол вписвания, вкл. относно качеството на лицето, посочено като домоуправител, както и всички други обстоятелства, свързани с провеждането на събранието, не могат да бъдат разглеждани в това производство. В чл. 40 ЗУЕС е предвиден специален ред за защита правата на собствениците в етажната собственост, съгласно който всеки от тях може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Косвен съдебен контрол спрямо него е недопустим. Като е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР и на строителното разрешение, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното касационната жалба на С. П. е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт в отхвърлителната му част Обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника Д. Н. С. се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,