Решение № 16027 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2017 г.

Решение № 16027 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Янев срещу съдебно решение № 5589 от 6.10.2017 г. постановено по адм. дело № 3090 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Счита за неправилен направения от съда извод, че от приложените по делото снимков материал и докладна записка със скица, може да се установи точното местоположение на репатрирания автомобил към момента на прилагането на мярката. Кредитираните от съда снимки не показват, че автомобилът попада в зоната на видимите пътни знаци В27 и Т17. На цитираната от съда снимка на стр. 51 се вижда пътен знак В27 и допълнителен знак Т17, указващ принудителното преместване от репатриращо средство, но не се вижда автомобилът, което означава, че тази снимка е неотносима и не може да се ползва като доказателство, че жалбоподателят е нарушил именно тези знаци. От снимките на стр. 52 и стр. 53 не става ясно къде е заснет автомобилът на Янев. Ето защо следва изводът, че не може да се установи точното местоположение на автомобила и обстоятелството същият да е бил неправилно паркиран в нарушение на тези пътни знаци. Съдът не е обсъдил, че Янев е паркирал лекия си автомобил на ул. "Хайдушка поляна", след като е излязъл от пряка улица без име, която, според свидетелските показания, води до блок 8 между БТК и полицейското управление. Тези две улици образуват Т-образно кръстовище. Съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) забраните въведени с пътни знаци, включително знак В27, важат до следващото кръстовище. Янев е паркирал автомобила си след Т-образно кръстовище и съответно не е в нарушение на пътни знаци В27 и Т17. От приетия по делото снимков материал може да се установи, че автомобилът не създава опасност и не прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за прилагането на мярката. Съдът не е взел предвид и факта, че автомобилите обслужващи инвалиди са с особен режим на движение. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменена ПАМ. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът – Командир на отделение в група "Охрана на обществен ред, масови мероприятия и съдействие на "Център за градска мобилност" ("ООРММСЦГМ"), сектор "Общинска полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. Янев срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено от него лице, предприета спрямо управлявания от него автомобил "СААБ 95", с рег. [рег. номер на МПС] на 28.02.2017 г. от полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" - СДВР. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 28.02.2017 г. сутринта към 8, 50 автомобил "СААБ 95" с ДК [рег. номер МПС], собственост на майката на Янев, е бил паркиран на ул. "Хайдушка поляна", срещу № 8 срещу движението към ул. "Житница", за което са съставени снимкови изображения с обозначени часове 08, 51 ч. В докладна записка, съставена на 1.03.2017 г. от командир на отделение Б. Борисов е отразено, че на 28.02.2017 г. в 08, 50 ч. е разпоредил репатриране на МПС рег. [рег. номер МПС], паркирано на ул. "Хайдушка поляна", срещу № 8, срещу движението, към ул. "Житница" - нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Докладната е онагледена със скица, отразяваща точното разположение на автомобила спрямо кръстовището. Изготвен е снимков материал. Репатрирането е разпоредено в 08, 50 ч. Нарушението, часът на репатрирането и автомобилът са отразени в докладна записка относно извършена служебна дейност, изготвена от полицай Борисов на 1.03.2017 г., адресирана до началник сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" - СДВР с рег. № 11775. Наложена е глоба с фиш срещу водача за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че от изготвените снимки, находящи се на стр. 51-53 ясно се вижда, че процесният лек автомобил е паркиран в нарушение на знак В 27 и допълнителен знак Т17, поставен в дъното на снимката на стр. 53. В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел К. Чобанов. В показанията си той е заявил, че колата на Янев е вдигната близо до управлението на БТК. Свидетелят е посочил, че на самата пряка има знак, като пряката води до блок 8 между БТК и полицейското управление. На излизане от пряката няма знаци. При така установеното е след анализ на разпоредбите на чл. 168, чл. 171, т. 5, б. "б" и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената устна ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не е констатирал и наличието на съществени процесуални нарушения при прилагането на ПАМ. От снимковия материал и докладна записка, съдът установил, че автомобилът на Янев е бил паркиран в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на ул. "Хайдушка поляна" срещу движението към ул. "Житница", като в дъното на улицата, по посока на паркирания автомобил, има забранителен знак В 27 и допълнителен знак Т 17. Поради това съдът е достигал е до извод, че ПАМ е приложена при наличието на първата от посочените в по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предпоставки. Решението е правилно. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да приложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая видно от заповед № СО15-РД-09-407 от 16.03.2015 г. на кмета на Столична община, приложилият ПАМ служител е компетентен да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правилно административният съд е приел, че мярката е приложена от компетентно длъжностно лице. В нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е предвидено изрично кои ПАМ по ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед, като процесната мярка не е сред посочените в тази разпоредба. Поради това и по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се налага с устно разпореждане на компетентното лице. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установява първата от предвидените в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП хипотези за прилагане на ПАМ. Действително на приложения на стр. 51, 52 и 53 от първоинстанционното дело снимков материал не се виждат едновременно автомобилът и неподвижните пътни знаци, но противно на твърденията в касационната жалба местоположението на паркирания автомобил може да бъде безспорно установено от тях. На снимката на стр. 51, вдясно, след забранителен знак В 27 и допълнителен знак Т 17, са заснети едноетажна сграда в жълто, с поставен на стената й климатик, а непосредствено след нея, на пътното платно, е заснет наклонен стълб от уличното осветление. Същата сграда и стълб, са заснети на снимката на стр. 53, вляво, пред паркирания автомобил. Неоснователно е и възражението, че забранителен знак В 27 и допълнителен знак Т 17, съгласно чл. 50 от ППЗДвП, не са действали на мястото, където е бил паркиран автомобилът, предвид наличието на кръстовище. В жалбата си Янев твърди, че е паркирал лекия си автомобил на ул. "Хайдушка поляна", след като е излязъл от пряка улица без име. Видно обаче от снимковия материал, същият е паркирал автомобила си в посока насрещна на уличното движение (към ул. "Житница"), т. е. – след кръстовището и в посока към пътните знаци, поради което забраните въведени с тях са действали по отношение на паркирания автомобил. Обстоятелството, че репатрираният автомобил е собственост на майката на Янев, която е инвалид, не може да доведе до различни правни изводи. По делото не се твърди, към момента на репатрирането, автомобилът да е използван във връзка с нейните нужди, но дори това да е така, жалбоподателят не е освободен от задължението си за спазване на разпоредбите на ЗДвП. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, забраните въведени с пътни знаци В2, ВЗ, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. В случая обаче репатрираният автомобил не е престоявал, а е бил паркиран, поради което посоченото изключение не се отнася за него. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,