Решение № 3011 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2018 г.

Решение № 3011 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП против решение № 5310/22.08.2018 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 516/2018 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221016008571-091-001/11.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, изменен с решение № 1913/05.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени решението в частта, в която е отменен ревизионния акт и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба – М. Цачева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт /РА/ № Р-22221016008571-091-001/11.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, изменен с решение № 1913/05.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта, с която на М. Цачева са установени задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактура № 39/26.10.2015 г., издадена от "Валхайм Къмпани Груп" ЕООД; фактура № 26/05.10.2015 г., фактура № 51/03.12.2015 г., фактура № 47/02.12.2015 г., фактура № 67/05.11.2015 г. и фактура № ЗЗ/29.10.2015 г., издадени от "Артекс БГ" ЕООД и 4 бр. фактури с доставчик "Галант Лавър" ЕООД, като е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в частта на отказаното право на данъчен кредит по отношение на фактура № 45/30.11.2015 г., издадена от "Валхайм Къмпани Груп" ЕООД. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото производство. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 39/26.10.2015 г., издадена от "Валхайм Къмпани Груп" ЕООД; фактури № 26/05.10.2015 г., № 51/03.12.2015 г., № 47/02.12.2015 г., № 67/05.11.2015 г. и № ЗЗ/29.10.2015 г., издадени от "Артекс БГ" ЕООД, административният съд е приел, че както чрез ангажираните гласни доказателства - разпит на свидетели, така и чрез писмените такива - договори, фактури, протоколи, е установена документална обоснованост на доставките. Установява, че ревизираното лице е ползвало тези доставки за дейността си. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури с доставчик "Галант Лавър" ЕООД съдът е приел, че свидетелят А. Маринов е потвърдил изложеното от ревизираното лице, че разходите са извършени с цел обучение на служителите относно измененията в ГПК и АПК. Във връзка с горното първоинстанционният съд е стигнал до извод, че извършените разходи не попадат в понятието представителна или развлекателна цел, а са свързани пряко с естеството на извършваната от ЧСИ дейност, като е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Настоящият състав на ВАС установи, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури: № 51/03.12.2015 г. и № ЗЗ/29.10.2015 г., издадени от "Артекс БГ" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките по същите са реално извършени. Към фактура № 51/03.12.2015 г. с предмет "абонамент за почистване на офис 2015 г. ", издадена от "Артекс БГ" ЕООД, е представен договор от 05.01.2015 г. между ЧСИ М. Цачева и "Артекс БГ" ЕООД, анекс към договора с дата 15.10.2015 г., договор с подизпълнителя "Тарик България" ЕООД от 12.01.2015 г. и фактура № 11/04.12.2015 г. от "Тарик България" ЕООД, издадена на "Артекс БГ" ЕООД. Фактурата от подизпълнителя "Тарик България" ЕООД е с дата 04.12.2015 г., т. е. издадена е един ден след фактурирането на услугата от прекия изпълнител на ревизираното лице. Същата е издадена и след дерегистрацията по ЗДДС на "Артекс БГ" ЕООД. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че "Тарик България" ЕООД не разполага с персонал за извършване на услугата по почистване. Към фактура № ЗЗ/29.10.2015 г. с предмет "демонтаж и монтаж на климатична техника", издадена от "Артекс БГ" ЕООД, е представен договор от 02.09.2015 г. между "Артекс БГ" ЕООД и подизпълнителя "Релит" ЕООД и фактура № 73/30.10.2015 г. от "Релит" ЕООД, издадена на "Артекс БГ" ЕООД. Фактурата от подизпълнителя "Релит" ЕООД е с дата 30.10.2015 г., т. е. услугата е извършена от подизпълнителя след извършването на услугата от прекия изпълнител на ревизираното лице. Относно отказаното право на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Галант Лавър" ООД решението на първоинстанционния съд също е неправилно. Представени са само процесните фактури, като същите не са подкрепени с други доказателства. Показанията на свидетеля Маринов, че организираното мероприятие е за провеждането на обучение във връзка с дейността на ЧСИ не са достатъчни за да бъдат безспорно установени твърдените от ревизираното лице факти. Освен фактурите и показанията на свидетеля не са представени други доказателства за това какво точно мероприятие е организирало лицето и свързано ли е с дейността ? като ЧСИ. С оглед на горното правилно е прието от ревизиращите органи, че услугите са били за представителни или развлекателни цели, за които лицето няма право на данъчен кредит. С оглед на горното жалбата в тази си част е основателна, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това трябва да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури: № 51/03.12.2015 г. и № ЗЗ/29.10.2015 г., издадени от"Артекс БГ" ЕООД и 4 бр. фактури, издадени от "Галант Лавър" ООД. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по останалите процесни фактури - по фактура № 39/26.10.2015 г., издадена от "Валхайм Къмпани Груп" ЕООД, фактури № 26/05.10.2015 г., № 47/02.12.2015 г. и № 67/05.11.2015 г., издадени от "Артекс БГ" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките по същите са реално извършени. Фактурите за канцеларски материали, издадени от "Артекс БГ" ЕООД, и фактура № 39/26.10.2015 г., издадена от "Валхайм Къмпани Груп" ЕООД, са придружени от двустранно подписани протоколи и стокови разписки. Към всяка от тях е представена и фактура от предходен доставчик. Установява се документалната обоснованост на доставките. Относно фактура № 26/05.10.2015 г. с предмет "по договор за преместване на офис" е представен договор от 01.09.2015 г., както и граждански договори с три физически лица за извършване на дейност по товарене и разтоварване на багаж. Обжалваното съдебно решение в тази си част се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед частичната основателност на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по 491 лв. за всяка инстанция. На дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 982 лв. за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение