Решение № 423 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 353/2008 г.

Решение № 423 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 353/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 100 от 14.12.2007 г. по гр. д. № 142/07 г. Апелативен съд гр. Б. е оставил в сила решение № 111 от 25.05.2006 г. по гр. д. № 20/06 г. на Окръжен съд гр. Б., с което В. М. Т. е поставен под ограничено запрещение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Т. Ответникът по касация П. Г. Т. оспорва жалбата. Прокуратура на Република България, страна по чл. 275, ал. 2 ГПК (отм.) също оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че касаторът има заболяване което не му позволява да извършва съзнателни действия, да се грижи за своите интереси и да ги защитава, затова по молба на съпругата му го поставил под ограничено запрещение. В касационната жалба се твърди че болестното състояние на касатора не се отразява на действията му. Съдът не събрал доказателства какви действия е извършил и че не може да се грижи за интересите си. Правото му на защита било ограничено, тъй като съдът отхвърлил искането му за разширена психиатрична експертиза. Жалбата е неоснователна. Касае се за особено исково производство по чл. 5 ЗЛС, според която пълнолетните, които поради душевна болест не могат да се грижат за своите работи, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Искът е предявен от съпругата на касатора П. Т. и е разгледан по реда на. с чл. 275 и сл. ГПК (отм.). Съдът е провел разговор с касатора. Разпитан е и свидетел, според който касаторът твърдял че е подслушван и проследяван, оказвано му било въздействие чрез медикаменти, подавал молби до МВР, изолирал се в жилището си и подал молба за развод. Според психиатрична експертиза, от 12 години касаторът имал заболяване "Шизофрения. Параноидна форма. Непрекъснато протичане. Емоционално - волева промяна на личността. Параноиден синдром.". Бил лекуван в здравно заведение няколко пъти, водел се на отчет в диспансер и в последствие бил пенсиониран. Съдът е съобразил заключението на вещото лице което изрично е посочило, че касаторът не може да се грижи за интересите си, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение. Неоснователно в касационната жалба се твърди че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не допуснал назначаване на тройна медицинска експертиза. Според чл. 157, ал. 2 ГПК (отм.), тройна експертиза се назначава ако има несъгласие на страните с единичната експертиза и то по преценка на съда. Законосъобразно въззивният съдът е отхвърлил искането за разширена експертиза, тъй като пред Окръжния съд е била приета единична експертиза която не е била оспорена от касатора. Искането пред въззивния съд не е мотивирано и не става ясно с коя част от експертизата касаторът не е съгласен. Още повече, че диагнозата на единичната експертиза се подкрепя и от приложено решение на ТЕЛК, в което трима лекари са приели, че касаторът има заболяване с водеща диагноза "шизофрени психози" при общо заболяване "шизофрения параноидес - непрекъснато протичане с манифестиране на емоционално-волева промяна. Значителни затруднения със социална адаптация.", за което е трудоустроен с 95.95 % трайна неработоспособност. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС