Решение № 17213 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2011 г.

Решение № 17213 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 42/12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1570/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 903045/4.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 281/26.04.2010 г. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с което на "Три ЕС" ЕООД - гр. Варна са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. август 2008 г. в размер на 59 077,80 лв. по шест броя фактури от м. 08.2008 г., издадени от "Тровас" ЕООД - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения за това, че съдът е достигнал до необосновани изводи относно реалното осъществяване на доставки по процесните фактури, като са игнорирани част от доказателствата по делото, а други са тълкувани неправилно. Според касатора установеното в хода на ревизията при извършената инвентаризация на налични стоки в обект на жалбоподателя не обосновава извод за реално осъществяване на доставки от "Тровас" ЕООД на "Три ес" ЕООД, както неправилно е приел съдът. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Три Ес" ЕООД - гр. Варна, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита решението за неправилно, което следва да се отмени. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, е отменил ревизионен акт № 903045/4.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. - Варна, потвърден с решение № 281/26.04.2010 г. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с което на "Три ЕС" ЕООД - гр. Варна са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. август 2008 г. в размер на 59 077,80 лв. по шест броя фактури от м. 08.2008 г., издадени от "Тровас" ЕООД - гр. Варна. За да постанови този акт, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от орган по приходите, разполагащ с материална компетентност за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон относно основния спор по делото, свързан с реалното предаване на стоката - предмет на фактурите, касаеща покупко-продажба на дамски и мъжки чорапи. Ревизиращите органи са приели, че в хода на ревизионното производство не са събрани надлежни доказателства, обосноваващи категоричния извод за реалното осъществяване на процесните доставки по фактурите, поради липсата на доказателства за реалното прехвърляне на стоките, поради липсата на протоколи за приемане и предаване, както и доказателства за транспортиране на стоките, като пътни листи, от които да е видно направлението и маршрута на извършения транспорт, количеството на изразходваното гориво и т. н. Счетени са за несъстоятелни обясненията на управителите на прекия и предходни доставчици, че са товарили стоката сами със собствени сили и превоз. Освен това са били констатирани и несъответствия в броя на продадените стоки и тези, притежавани от прекия доставчик. Констатациите си данъчният орган е обосновал и с ненамиране на адреса на клиентите на жалбоподателя, за които се е твърдяло, че са последващите купувачи. Съдът, обсъждайки всички тези доказателства по делото, както и доказателствата във връзка с извършената проверка при прекия и предходните доставчици, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета неоспорена в производството (според която счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и стоките по процесните фактури са осчетоводени според приложимото законодателство, както и при прекия доставчик) е приел, че единствено възможният извод е, че в случая е налице реално предаване на стоката. Посочил е, че фактурите, издадени от "Тровас" ЕООД са осчетоводени по дебита на с/ка 304 "Стоки". В складовата програма е отразено движение на стоки - мъжки и дамски чорапи. Фактурите са отразени и в счетоводството на "Тровас" ЕООД по дебита на с/ка 411 "Клиенти" и съответно отписани от складовата програма на това дружество, като е установено, че това дружество ги е закупило от "Вили Маркет Интернешънъл" ЕООД. Това, че стоките между последните две дружества са индивидуализирани по различен начин, съдът е посочил, че не е основание да се направи извод, че се касае до различни стоки. Предвид това, като е обсъдил доводите на органите по приходите, които са обусловили извода за липса на доставка по процесните фактури, както и събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до обратния на органът по приходите извод, а именно, че тези фактури удостоверяват реални доставки на описаните в тях стоки. С оглед на това е приел, че е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, което е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е определил спора по делото, касаещ единствено реалността на извършените доставки по процесните фактури. Реалността на доставката несъмнено представлява условие за признаване право на данъчен кредит, което е и условие за начисляване на ДДС. Само когато не е осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС се приема, че е налице неправомерно начисляване по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС изрично е предвидено, че данъчният кредит е сумата, която данъчно задълженото лице има право да приспадне за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а в чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. В случая съдът, анализирайки всички доказателства по делото, е стигнал до правилния извод за наличие на реална доставка, предвид извършеното осчетоводяване на фактурите при получателя и доставчика и останалите налични косвени доказателства за това. Настоящата инстанция възприема този извод на първоинстанционния съд най-вече поради извършената в хода на административното производство инвентаризация на наличните стоки, обективирана в протокол № 0011404 от 27.10.2008 г. за проверка в склад на "Три Ес" ЕООД в гр. Провадия. Видно от направения при тази проверка инвентаризационен опис са били налични с малки изключения количествата мъжки и дамски чорапи, закупени с процесните фактури. Няма данни жалбоподателят да е получавал от друг доставчик такъв вид стоки и в това такова количество, за да се приеме, че тези стоки са доставени по други фактури, а не по процесните. Ето защо Върховният административен съд приема, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил съображения, които се възприемат от настоящата инстанция. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми и доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод за реалност на процесните доставки. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - I отделение,