Решение № 934 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2020 г.

Решение № 934 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Миков от [населено място] чрез адв. Метанова и адв. Арнаудова, срещу решение № 1554/19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 812/2019 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Ответникът по касационна жалба – министърът на земеделието, храните и горите чрез юрк. Йорданова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. Миков срещу заповед № РД 09-229/1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. в частта, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УРН 570427 по заявление УИН 23.17.0518/93500, а именно за БЗС 05815-128-2-1, 05815-141-1-2, 43904-177-1-1, 73256-14-2-4 и 73256-14-2-5. С обжалваната заповед, на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. От 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система на администриране и контрол (Наредба № 105), министърът на земеделието, храните и горите одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. като 5 от заявените от Миков парцели остават извън обхвата на подпомагане. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е актуализиран от административния орган за кампания 2018 г. чрез дешифрация на нова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г., отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от страна на Техническия инспекторат на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и областните и общински структури на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), както и чрез получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" одобрен със заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. За да отхвърли жалбата срещу оспорения пред него акт, административният съд, в съответната част, касаеща заявените парцели от касатора обсъжда подробно приетото и неоспорено заключение на вещо лице по назначена по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението парцелите, за които жалбоподателят подава възражение, попадат в обхвата на самолетно заснемане от 9 август 2018 г., извършено за нуждите на МЗХГ. Въз основа на заснемането е обновена цифровата ортофотокарта (ЦОФК), по която са определяни границите на допустимия слой. Вещото лице анализира подробно самолетното изображение, както и наличните сателитни такива, като обсъжда обстоятелствено всеки един от парцелите през призмата на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане, установени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В заключение установява, че целият парцел БЗС 05815-141-1-2 и изключените части от парцели БЗС 73256-14-2-4, БЗС 43904-177-1-1 и БЗС 05815-128-2-1 представляват неподдържана към момента на заснемането пустееща земеделска площ и не притежават характеристиката на трайно затревена площ (пасище). По отношение на парцел БЗС 73256-14-2-5 вещото лице посочва, че същият е заявен от земеделския стопанин като овощна градина с ябълкови дървета, но площта на заявеното като трайно насаждение е с по-малки размери от съществуващото на място насаждение. Изключените от обхвата на допустимия слой части са с площ по-голяма от 100 кв. м. всяка една от тях и не представляват трайно насаждение според заявеното от Миков, поради което правилно остават извън слоя. Като стъпва единствено на заключението на вещото лице съдът приема, че правилно с оспорената заповед са приети за недопустими за подпомагане площите от описаните по-горе парцели и жалбата е неоснователна. Съдът възприема фактическите установявания съобразно приетата експертиза и събраните писмени доказателства. Приема законосъобразно, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 58/2017 г.) наличие на компетентност на издателя на акта. От правна страна съдът приема, че при издаване на заповедта, относно заявените за подпомагане парцели от Миков, са изпълнени законовите изисквания за форма на акта, посочени са фактически и правни основания за издаването й, спазена е административната процедура. Обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК относно изискването за съдържание на административния акт, както и на разпоредбите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2). Съдът мотивира съдебния акт единствено с изводите от заключението на вещото лице, без да отчете изискването на закона за мотивиране на административния акт от издателя, в разглеждания казус-министърът на земеделието, храните и горите. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно одобряването на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 според изискванията на закона не се съдържат в нито в административния акт, нито в публикувания окончателен слой на интернет страницата на министерството. От табличния вид на одобрения слой не могат да бъдат изведени съображенията на административния орган за недопустимите площи. Действително вещото лице подробно изяснява характеристиките на заявените от касатора парцели за финансово подпомагане и заключава, че според нормативните изисквания същите не са допустими за подпомагане, но заключението на съдебно-техническата експертиза не може да бъде приобщено и ценено като мотиви на акта по смисъла на Тълкувателно решение ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, защото в случая установеното несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ на касатора не се основава на ясни и конкретни обстоятелства, посочени в приложимите норми на Наредба № 2, за да се приеме недопустимост на подпомагане, което препятства възможността за защита срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по съдебен ред. По изложените съображения и като приема законосъобразност на оспорения административен акт, Административен съд София област постановява неправилно, в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 3, чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2 решение, което налага отмяната му и решаване на въпроса по същество, предвид изяснената фактическа обстановка и връщане на административната преписка на министъра на земеделието, храните и горите за постановяване на нов акт съобразно указанията, дадени в съобразителната част на решението. Предвид изхода на съдебния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер общо на 1330 (хиляда триста и тридесет) лева, от които 900 лв. възнаграждение за един адвокат за двете инстанции и 430 лв. –държавни такси и депозит за вещо лице. Разноските следва да бъдат заплатени от Министерството на земеделието, храните и горите. Воден от горното, ВАС, пето отделение