Решение № 190 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5045/2007 г.

Решение № 190 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5045/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Е. Х. М. ЕГН .........., А. И. М. ЕГН .......... и С. И. М. ЕГН .......... и тримата от гр. Б., ул. "......" № 5, ет. 2 против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 79/10.05.2007 г., постановено по гр. д. № 160/2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Бургаски окръжен съд № 2304/21.12.2006 г., постановено по гр. д. № 2263/2005 г., с което са отхвърлени предявените от Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М. против Г. С. Д., М. П. П., Н. П. М., З. Т. Т., Н. Т. Т., Я. М. П., К. Г. И., Г. Т. И., М. Г. М., П. М. М. и Е. "К", гр. Б., обективно съединени искове за приемане за установено, че ищците са собственици на апартамент среден, втори жилищен етаж, с площ 83 кв. м, находящ се в сграда, изградена в парцел ****, кв. 29 по плана на гр. Б., ул. "К" № 72, заедно с избено помещение № 5 с площ 2.40 кв. м, ведно с 8.55 % ид. части от правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата, равняващи се на 14.70 кв. м, както и да се осъди Е. "К", гр. Б. да предаде на ищците описания недвижим имот. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу изводите на въззивния съд, че притежаваното от ищците право на строеж за построяване на процесния апартамент е погасено по давност, тъй като не е осъществено в 5-годишния срок по чл. 67 ЗС (в който сградата не е изградена), считано от датата на учредяването му - 12.09.1996 г., доколкото правото на строеж не е реализирано до 12.09.2001 г., както и че е без значение, че приобретателят на правото е в невъзможност да го осъществи, тъй като правото на строеж не се учредява с оглед личността. Неправилно според касаторите съдът е отказал да признае фактическата и обективна възможност правото на строеж да бъде реализирано, поради смъртта на търговеца-предприемач Е. "Д", от който те са придобили правото на строеж и който е бил длъжен да построи по договор цялата сграда, вкл. и обектите на ответниците. Твърди се, че осъществяването на правото на строеж, вкл. и това отнасящо се до апартамента на втория етаж е започнало, но не е довършено не по тяхна вина. Считат, че е недопустимо заради поведението на трето лице, поело задължение да осъществи строителството, респ. поради смъртта на това лице да се приеме, че правото им на строеж е погасено по давност. Молят съда да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което предявените искове да се уважат. За ответниците по касация М. П. П., Н. Т. Т., К. Г. И. и Г. Т. И. жалбата е оспорена по съображения изложени с писмен отговор от процесуален представител по чл. 50, ал. 2 ГПК адвокат Л. Становището е, че те не са пасивно легитимирани да отговарят по делото по предявените обективно съединени искове по чл. 97, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС по отношение на процесния апартамент, тъй като те нито владеят, нито държат апартамента и никога не са има претенции към него. Считат, че жалбоподателите-ищци в процеса не са активно легитимирани, тъй като никога не са били собственици на процесния апартамент. Имали са само учредено право на строеж, което право не е било реализирано в 5-годишния срок и е погасено по давност. Липсват доказателства до момента на изтичане на 5-годишния давностен срок да са извършени каквито и да било строителни работи по изграждането на сградата. Ответникът по касация Е. "К" - Бургас е оспорил жалбата. Счита, че решението е правилно. Твърди, че не е сключвал договор за строителство с ищците и че е сключил договор за строителство със собствениците на дворното място, който договор е изпълнил, както и че не е имал връзка с "първия строител" Е. "Д". Ответниците по касация З. Т. Т., Г. С. Д., Я. М. П., М. Г. М., П. М. М. и Н. П. М. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на част от страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците (касатори) са закупили от строителна фирма Е. "Д", представлявана от Д. Х. Ч., част от придобитото от едноличния търговец право на строеж за построяване на жилищна сграда в процесното дворно място, а именно: правото на строеж на среден апартамент на втория етаж от сградата, като покупко-продажбата е оформена с нот. акт № 1* том ХХII, нот. д. № 6929/12.09.1996 г. Като купувачи по сделката са участвали първата ищца и нейния съпруг И, който впоследствие е починал. Делото е заведено от законните му наследници-преживяла съпруга и двама сина. Едноличният търговец Д. Х. Ч. през 1999 г. също е починал. С нот. акт № 8* том V, рег. № 7* нот. д. № 651/14.09.2004 г. собствениците на дворното място- ответниците Г. С. Д., М. П. П., Н. П. М., З. Т. Т., Н. Т. Т., Я. М. П., К. Г. И., Г. Т. И., М. Г. М. и П. М. М. са прехвърлили на друга строителна фирма с представител едноличния търговец Й. Е. П. в качеството на Е. "К" правото на строеж върху процесния парцел **** срещу поето от последния задължение да построи в парцела масивна жилищна сграда с пет жилищни и един мансарден шести етаж, както и да стане изключителен собственик на обекти в сградата, между които и на средния апартамент на втория етаж ведно с избено помещение № 5 и 8.552% идеални части от общите части на сградата. Към настоящия момент договорът е реализиран от Е. "К" и строителството на процесната сграда е приключило. Според свидетеля Ч. строителството на сградата е започнало в периода 1996-1998 г., като в дворното място са били изградени избени помещения и е подготвен кофраж. Според свидетеля В през 1999 г., когато той е отишъл да живее в същия квартал, дворното място е било разградено, имало е само изкопана дупка с боклуци. От правна страна въззивният съд е приел, че с нот. акт от 12.09.1996 г. ищците са придобили право на строеж по отношение на процесния апартамент от 83 кв. м, от който момент е започнал да тече предвиденият с чл. 67, ал. 1 ЗС давностен срок. Срокът е изтекъл на 12.09.2001 г. без правото на строеж да е било реализирано, поради което правото на строеж е погасено по давност. Доводът на ищците, че не са имали обективна възможност да упражнят притежаваното право на строеж, поради смъртта на техния съконтрахент строителният предприемач Д. Ч. е преценен от съда като неоснователен, като е посочено, че договорът за покупко-продажба на правото на строеж не се сключва с оглед личността на строителя. Не е приет и доводът им, че поетото задължение за строителство не може да бъде изпълнено от трети лица и по този начин правото на строеж да се реализира в законовия петгодишен срок. Възражението на ответниците за погасяване по давност на притежаваното от ищците право на строеж е прието за основателно и на това основание е оставено в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба е основателна. В нарушение на материалния закон (чл. 67 ЗС) са правните изводи на въззивния съд, че началният момент, от който в случая е започнал за тече петгодишния давностен срок е датата, на която ищците са придобили правото на строеж-12.09.1996 г., както и че правото им на строеж се е погасило с изтичане на пет години или на 12.09.2001 г. С разпоредбата на чл. 67 ЗС петгодишният срок за извършване на строителството се окачествява като погасителна давност, но липсва изрична законова уредба за началния момент, от който петгодишният срок започва да тече. Този момент е денят, в който притежателят на правото на строеж е получил възможността да започне строителство върху чуждото място. На практика този момент не съвпада с датата на придобиване на правото на строеж. В момента, в който притежателят на правото на строеж започне да строи започва да тече и петгодишния срок по чл. 67 ЗС. Ако по една или друга причина започнатото строителство спре от деня, в който се възобнови строителството започва да тече нов петгодишен срок (идентично е разрешението при прекъсване на обикновената погасителна давност). За начало на строителството следва да се окачестви дори складирането на материали в дворното място за извършването му. Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила (чл. 205 ГПК), в резултат на което не са изяснени действителните правоотношения между страните - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Предявени са обективно съединени искове за собственост на недвижим имот- положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗС и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. С оглед очертания предмет на спора още с исковата молба е следвало да бъдат ясно и точно определени конкретните правопораждащи юридически факти, от които ищците извеждат твърдението, че са собственици на процесния среден апартамент на втория етаж от жилищната сграда. Ищците са се позовавали на сключен договор за покупко-продажба на част от притежавано от строителен предприемач право на строеж без да е ясно дали последният е бил носител на правото, част от което е предмет на сделката. Липсва по делото документ за притежавани от строителния предприемач права. Липсва и договора за строителство, сключен между последния и собствениците на дворното място, данни за съществуването на който има в т. 4 от нотариалния акт, с който ищците са се легитимирали по делото. Основен по предявените искове е въпросът за активната материалноправна легитимация на ищците. Доказателствената тежест за установяването й е на ищците и то при условията на пълно и главно доказване (независимо дали е оспорена от ответниците, но в случая е налице и оспорване). По въпроса дали ищците са активно материалноправно легитимирани по предявените искове съдът следва да се произнесе преди да се произнася по възражението на ответниците за изтекла погасителна давност. Във връзка с възражението по чл. 67 ЗС съдът следва да обоснове началния момент, от който в конкретния случай следва да се приеме, че е започнал да тече петгодишния давностен срок. Би следвало да обсъди и отговори на довода на ищците, че са били в обективна невъзможност да изпълнят строителството на процесния апартамент. Въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК. Съдът е възприел решаващите изводи на първоинстанционния съд без да изследва фактите и обстоятелствата, имащи значение за спорното право и без да изложи самостоятелни мотиви относно доказателствата и доводите на страните. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът преди всичко следва да уточни предмета на спора, да изясни по реда на чл. 109, ал. 2 ГПК становищата и възраженията на страните относно релевантните за спора обстоятелства, следва да прецени относимостта и допустимостта на събраните по делото доказателства, които следва да се обсъдят и преценят съгласно изискванията на чл. 188 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.