Решение № 3528 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Длъжностни лица по регистрация (Д. ДЛР) към Агенция по впиванията (АВ) против решение 268/ 09.02.2023 г., постановено по адм. дело 3112/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо поради неправилно конституиране на страните или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР АД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР АД е обявена нищожността на отказ на директора на Дирекция Длъжностни лица по регистрация в Агенция по впиванията към министъра на правосъдието, обективиран в писмо с Изх. 66-00-1164 от 25.11.2022 г., да бъде върната сумата от 1 500,00 лв., представляваща заплатена държавна такса по заявление с вх. 66-00-1164 от 15.11.2022 г. на ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР АД. За да обяви нищожността на отказ на директора на директора на Дирекция Длъжностни лица по регистрация първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от лице, което не притежава нужната материална компетентност. В тази връзка административният съд е посочил, че уведомителните писма, с които се уведомяват лицата за отказ за връщане на недължимо платени такси по сметка на Агенция по вписванията, съгласно приложение 1 към Вътрешни правила за връщане на недължимо платени държавни такси, постъпили по сметки на Агенция по вписванията, утвърдени на 19.07.2022 г. от изпълнителния директор /ИД/ на АВ, се подписват от изпълнителния директор на АВ или оправомощено от него лице. В настоящия случай съдът е направил извод, че издателят на отказа за връщане на държавна такса не е сред лицата по чл. 6, ал. 6 от УПАВ, според който това са изпълнителният директор на АВ или оправомощено лице. Липсват доказателства за делегиране на правомощия или произнасяне в хипотезата на заместване на изпълнителния директор на АВ. По тези съображения първоинстанционният съд е обявил нищожност на отказа и е върнал преписката по заявление с Вх. 66-00-1164 от 15.11.2022 г. на ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР АД на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по компетентност. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират със събраните по делото доказателства и същите не се оспорват от страните. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон и е свързан с това кой е компетентният орган, който дължи произнасяне по искане за връщане на недължимо платени такси по сметка на Агенция по вписванията. Разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси гласи, че недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В настоящият случай редът за това е определен в издадените Вътрешни правила за връщане на недължимо платени държавни такси, постъпили по сметки на Агенция по вписванията, утвърдени на 19.07.2022 г. от изпълнителния директор на Агенцията (Правилата). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Правилата, същите уреждат ред за връщане на недължимо платени държавни такси, събирани за действия и услуги по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Към момента на постановяването на оспорения пред съда отказ от 25.11.2022 г. са в сила посочените по- горе Правила, утвърдени на 19.07.2022 г. от изпълнителния директор на Агенцията. Административният съд подробно е разгледал разписаната в посочените Правила сложна и многофазна процедура по разглеждане на заявления за връщане на недължимо платени такси по сметка на Агенция по вписванията. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилата, заявлението за връщане на недължимо платена такса по сметка на ТРРЮЛНЦ се насочва към директора на дирекция Длъжностни лица по регистрация. Когато върху заявлението е поставена резолюция, че посочената в него сума не подлежи на връщане или на връщане подлежи само част от нея, преписката се насочва към началника на отдел Анализ, методология и организация (чл. 6, ал. 1 от Правилата), за изготвяне на уведомително писмо до заявителя. Процедурата по разглеждането приключва с изготвянето на уведомителното писмо, като последното се подписва от изпълнителния директор на Агенция по вписванията или оправомощено от него лице и в него се указва възможността за оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 6, ал. 4 от Правилата). Следователно правилно са определи страните в съдебното производство, издателят на акта е изпълнителният директор на АВ, в какъвто смисъл са разписаните Правила на самата агенция и същият е конституиран по чл.153, ал.1 от АПК. Безспорно в случая лицето, издало оспореното пред съда уведомително писмо, не е ИД на АВ, поради което съдът е обсъдил дали е налице делегиране на правомощия от страна на последния. Както е посочено от решаващия съд, съгласно чл. 6, ал. 6 от УПАВ изпълнителният директор определя функциите на заместник - изпълнителните директори и може със заповед да делегира правомощия на тях или на директорите на регионалните дирекции. В цитираната норма изрично са посочени лицата, на които изпълнителният директор на АВ може да делегира свои правомощия, като същите не включват директора на Д. ДЛР към АВ. Освен това съдът посочва и липсата на доказателства, уведомителното писмо да е издадено в хипотезата на заместване. Настоящата инстанция изцяло споделя правния извод за нищожност на оспорения пред него административен акт. По изложените съображения, решението на АС - Пловдив е правилно като постановено в съответствие с приложимото материално право и е обосновано. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените и поискани в настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, доказани с договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г. като е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Не е направено възражение за прекомерност. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение