Решение № 13292 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2012 г.

Решение № 13292 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Област София против решение по адм. д. № 6942/2011 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което има за правна последица неправилно установена фактическа обстановка. Твърди, че не са обсъдени всички доказателства и не е зачетена материалната им доказателствена сила. След като Ариф Агуш не е бил роден към момента на изселване, същият не е правоимащ, няма и данни за продължителността на репресията. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5400/28.11.2011 г. по адм. д. № 6942/2011 г. по описа на АССГ е отменен отказ на областния управител със заповед № Р1-149/ от 14.06.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне, тъй като комисията не се е произнесла по въпроса дали има репресия, а е формирала становище, че Ариф Сами Агуш не е правоимащ. Като краен резултат съдът е постановил правилно решение, но следва да се вземат предвид и мотивите към настоящото съдебно решение. За да постанови отказ по заявлението на Ариф Сами Агуш да му бъде признато право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ заради принудително изселване, административният орган е приел, че наложената принудителна административна мярка "изселване" в периода от 17.07.1949 г. до 30.04.1952 г. се отнася до майката, братът, дядото и бабата на жалбоподателя, но не и за него, който е роден на 27.04.1953 г. Позовал се и на решение на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ от 5.07.2010 г. Комисията е била сезирана от областния управител на основание чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ с писмо от 22.04.2010 г. за началната и крайната дата на изселване на Ариф Агуш, по което искане Комисията се произнесла като приела, че нероденият към момента на изселването не би могъл да търпи репресия. Правилно съдът приема, че принципното становище на Централната комисия и на областния управител относно § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ е неправилно. В понятието "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" попадат както адресатите на принудителната административна мярка, така и членовете на тяхното семейство, като законодателят е вложил широк смисъл в понятието и изрично е посочил, че това са и малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца. Доказването става с удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на Централната комисия, ако в тези актове е посочено, че е изселено цялото семейство. Следователно законодателят не ограничава правото на обезщетение само до родените деца към момента на издаване на заповедта за изселване, след като тя се отнася до "цялото семейство". Изселването като фактическо положение, което продължава в ограничен период от време, засяга и родените по време на изселването деца. Така е, защото репресивната мярка не преустановява своето действие с налагането й чрез издаване на административния акт, а продължава до нейното изтърпяване. Към административната преписка липсват доказателства обаче за периода на репресията. С удостоверение № 16497/2007 г. на Дирекция "Информация и архив" на МВР е посочено, че семейството на Сами Ариф Агуш е било изселено на 14.10.1949 г. от с. Могилица, Смолянско в с. Мийковци, В. Търновско и с. Сандрово, Русенско, без да има запазен административен акт, който да разпорежда отмяната на изселническия режим. Това налага събирането на доказателства за установяване на това релевантно за правото на обезщетение обстоятелство. След връщане на преписката на областния управител в административното производство следва да бъдат събрани доказателства за периода на изселване на семейството на Сами Ариф Агуш. Произнасянето от страна на Централната комисия не обвързва съда, който може да извърши косвен контрол за законосъобразност върху административен акт, изключен с подзаконов нормативен акт от съдебен контрол, но противопречащ на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ ( виж Решение № 18 от 14.ХI.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 12/97 г.). В случай, че изселването като наложена административна принуда е продължило и след раждането на Ариф Сами Агуш на 27.04.1953 г., за такъв период от време следва да му се признае право на обезщетение. От значение не е доказан период на фактическо пребиваване в посочените села, което може и станало и по желание на семейството, а само онзи отрязък от време, през който пребиваването е станало в резултат на принуда, наложена от властта. Като е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне след събиране на доказателства за периода на репресия, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и като се вземат предвид мотивите към настоящото съдебно решение, Върховният административен съд, III отделение