Решение № 3885 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на ТП на НОИ Търговище, против Решение 159/13.11.2023г., постановено по адм. дело 56/2023 година, по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено Решение 2153-25-21/13.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-1/30.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Търговище, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, по подадено от Б. Ибрям от гр. Търговище, Заявление вх. 2213-25-7/14.01.2019г. В жалбата се поддържат възражения, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ДТ за касационно оспорване и депозит за ВЛ в производството пред първата инстанция. Ответникът по касационната жалба Б. Ибрям, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния административен съд за правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че изводът на съда за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с материалния закон чл. 104, ал.2 от КСО е правилен, като оспорващият е придобил право на пенсия по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО преди момента, от който му е била отпусната пенсията по чл. 68, ал.3 от КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решението си Административен съд Търговище е отменил Решение 2153-25-21/13.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-1/30.01.2023г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ - Търговище, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, по подадено от Б. Ибрям от гр. Търговище, Заявление вх. 2213-25-7/14.01.2019г. Съдът е посочил, че спор по фактите между страните не съществува, а основният спор в производството е от правно естество, относно възможността за превръщане по реда на чл.104, ал.2 КСО на придобитият от лицето стаж в друга държава-членка на ЕС, когато стажът съответства на труд от втора категория в България. Ревизираната съдебна инстанция е приела за незаконосъобразен извода на административния орган, че стажът придобит от жалбоподателя в чужбина не следва да се превърне по реда на чл.104, ал.2 от КСО от втора в трета категория при преценка правото на пенсия по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО, с оглед разпоредбата на чл.16, ал.4 НПОС. Административен съд Търговище е анализирал разпоредбата на чл.5 от Регламент 883/2004 на ЕП и на Съвета и нейното приложение в процесната хипотеза, като е изложил обширни доводи, че принципът за ефективност на правото на ЕС изисква цитираната разпоредба на чл.5 от Регламент 884/2004 да се тълкува в смисъл, който не допуска националното законодателство, част от което е и действащата норма на чл.16, ал.4 НПОС, да ограничава правата на българските граждани, произтичащи от упражнено от тях право на труд на територията на друга държава членка на ЕС, каквото е и правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според съдът, нормата на чл.16, ал.4 НПОС противоречи на разпоредбите на чл.5 и 6 от Регламент 883/2004 и съответно на основание чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗНА следва да се приложат правилата на регламента и кодекса. Съдът е изложил аргументи, че правилото на чл.104, ал.2 от КСО е приложимо в настоящия случай по отношение на положения стаж от втора категория от Б. Ибрям в Чехия и Естония и като не е допуснал превръщане на този стаж по реда на чл.104, ал.2 КСО, административният орган е нарушил материалния закон и съответно административният акт се явява незаконосъобразен. Наред с горното съдът е изследвал установените по делото факти и обстоятелства и въз основа на приетите доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до извод, че лицето е придобило право на пенсия при наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 2 КСО към дата 20.12.2020г., който момент е по- ранен момент от момента, от който е отпусната пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, а именно от 30.04.2021г. При така установеното е достигнал до извод, че в разрез с материалния закон на жалбоподателя е отказано да му бъде отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО по подаденото Заявление вх. 2213-25-7/14.01.2019г. Решението на административен съд Търговище е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен при нарушение на материалния закон. Видно от данните по делото жалбоподателят Б. Ибрям е подал до ТП на НОИ - Търговище, заявление с вх. 2213-25-7/14.01.2019 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 696 от КСО. В заявлението, Б. Ибрям е посочил, че получава пенсия от Естония, че има осигурителен стаж, придобит в две други държави - Чехия и Естония, че документите, доказващи осигурителния му стаж са били представени в НОИ през май 2017г. и че продължава да работи във фирма Ким Йохансон като шофьор на ТИР над 12 тона. При така подадените данни, длъжностното лице по чл. 98 от КСО е започнало процедура по проучване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, която е приключила през м. януари 2023г. В рамките на проведеното производство са приети представените от заявителя документи относно осигурителния му стаж и служебно са изпратени до съответните органи по социално осигуряване в Чехия и Естония искания за проучване на молбата за пенсия за старост по реда на Регламент 1408/71 и Регламент 574/72. След постъпване на необходимите за произнасяне по заявлението на жалбоподателя документи, е изготвен Опис на осигурителния стаж на Б. Ибрям, в който е описан придобития от него осигурителен стаж в България и този придобит в чужбина, както следва: в Чехия от 28.04.2007г. до 04.07.2008г. и в Естония от 01.10.2010г. до 31.12.2016г., от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до 13.01.2019г., при условията на II категория труд. Установено в производството е обстоятелството, че до момента на подаване на заявлението до ТП на НОИ Търговище, Б. Ибрям има придобит стаж в чужди държави по международни договори с продължителност общо 10 години и 24 дни, положен при условията на II категория труд. В описа като придобит стаж, от положен в България труд, към 14.01.2019г., е описан общ осигурителен стаж 17 години, 03 месеца и 02 дни, от които осигурителен стаж от II категория труд - 05 години, 08 месеца и 29 дни и осигурителен стаж от III категория труд 11 години 06 месеца и 03 дни, като след превръщане на придобития в България стаж от II категория труд в стаж от III категория труд общият осигурителен стаж на Б. Ибрям в България е определен в размер на 18 години, 08 месеца и 09 дни. При така установените факти, административния орган е приел, че към датата на заявлението, Б. Ибрям е имал изискуемата възраст и необходимия осигурителен стаж от втора категория - 15 години, при условията на чл. 69б. ал.2 от КСО, но нямал необходимите 100 точки от сбора на осигурителния стаж и възраст, предвид че при определянето на сбора от осигурителния стаж и възрастта, чуждият осигурителен стаж не се превръщал към трета категория по реда на чл. 104 КСО, а се вземал предвид само в продължителността, посочена в реда за преценка на правото в СЕД Р 5000/формуляр Е 205. При тези съображения е издадено Разпореждане 2140-25-1/30.01.2023г. на Ръководител ПО ТП на НОИ - Търговище, с което на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. Същевременно е издадено и разпореждане [номер], 1024 111868/107605 от 26.01.2023 г. на Ръководител ПО ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя Ибрям е отпусната пенсия за ОСВ пожизнено, считано от 30.04.2021г. в размер на 263.23 лева. За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства по делото първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на съдебно икономическа експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като мотивирано, ясно и обстойно. Първоинстанционният съд е мотивирал оспореното решение въз основа на третия вариант от приетото към доказателствата по делото заключение на СИЕ. Видно от същото, Б. Ибрям достига 100 точки като сбор от възраст [възраст] + осигурителен стаж от 33 години, 08 месеца и 11 дни/получен, след превръщане на стажа му в чужбина от втора в трета категория труд, в т.ч. след отчитане на стажа в Естония за труд от втора категория в размер на 10 години, 09 месеца и 24 дни, преизчислен към III категория труд по реда на чл. 104 от КСО в размер на 13 години, 06 месеца и 08 дни/, към 20.12.2020г., когато отговаря на всички условия на чл. 696, ал. 2, т. 1 КСО. Съдът е взел предвид и е кредитирал напълно направеният от ВЛ извод, че жалбоподателят Ибрям има право да получи пенсия за ОСВ на основание чл. 696 от КСО към 20.12.2020 г., при условие, че целият му осигурителен стаж, положен при условия на II категория труд в чужбина, бъде превърнат в стаж в III категория труд по реда на чл. 104 от КСО, като размерът на пенсията за ОСВ, която следва да бъде изплащана от Р България, изчислена на пропорционален принцип, следва да бъде 254.04 лв. (224/404 от 458.17 лв.). С процесното заявление за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят е основал своето претендирано материално право на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) КСО. Същата дава право на лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд да придобият право на пенсия, при кумулативното наличие на следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че Б. Ибрям е придобил правото на пенсия по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО към 20.12.2020г. предвид наличието към тази дата на кумулативно изискуемите от нормата предпоставки достигната възраст, признат стаж при условията на втора категория труд от поне 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст, който за мъжете е 100. В конкретната хипотеза претендираното право на жалбоподателя произтича от Кодекса за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, или само "Регламента"). Според чл. 94, ал. 1 КСО, в относимата към датата на заявлението редакция 14.01.2019г., при издаване на административния акт, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 - месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съдът при обсъждане наличието на материалните предпоставки във връзка с възникване правото на лицето се е позовал както на националното право, така и на чл. 5, § 1 от Регламента. Съгласно него, когато законодателството на държава-членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава-членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави-членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата професия или, ако е необходимо - по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Ако, след като се зачетат така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на обезщетенията по специална схема, тези периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители, съгласно случая, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми. В случая ограничението, което въвежда чл. 16, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) НПОС, а именно, че "осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа или втора категория труд по българското законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 от КСО", поставя в неравноправно положение българските граждани, положили труд извън пределите на България, за които се прилага Регламента, спрямо тези, положили труд в пределите на Република България, и за които нормата на чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО е относима, след превръщането та стажа по чл. 104, ал. 2 и ал. 9 КСО. Съобразно на чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС Б. Ибрям има призната, като гражданин на ЕС, свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки (решение Salgado Gonzбlez, EU: C: 2013: 86, вж. по-специално решения Bosman, EU: C: 1995: 463, т. 96, ITC, EU: C: 2007: 16, т. ЗЗ и Zentralbetriebsrat der gemeinnьtzigen Salzburger Landeskliniken, C-514/12, EU: C: 2013: 799, т. 35-37 от дело С - 103/13 на Съда на Европейския съюз). Това му право не следва да бъде ограничавано с нормата на чл. 16, ал. 4 НПОС в цитираната по-горе редакция и в частта, с която се забранява превръщането на стажа му, признат по Регламента, по реда на чл. 104, ал. 2 ал. 9 КСО. Принципът на ефективност на правото на ЕС, който намира проявление в конкретната хипотеза, изисква разпоредбата на чл. 5 от Регламента да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като настоящата по чл. 16, ал. 4 НПОС да ограничава правата на българските граждани, свързани с упражнено право на труд на територията на друга държава-членка на ЕС и произтичащото от този факт право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, последното придобито по националния български закон, както и да бъде превърнат осигурителният стаж към трета категория труд, независимо, че е положен в друга държава членка на ЕС. Принципът на равностойност на правото на ЕС не допуска да се прилагат правила, които предвиждат по-благоприятен ред, в случая в производството по установяване правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 КСО за българските граждани, за които правопораждащите правото факти са се осъществили изцяло на територията на Република България, спрямо българските граждани положили труд в друга държава-членка на ЕС. Трудът за последните освен, че следва да се зачита за възникване на правото на пенсия за ОСВ, следва и да се преобразува по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 КСО. Противното разбиране, основано на тълкуването на чл. 16, ал. 4 НПОС дадено от административния орган в оспорения пред първата инстанция административен акт, би нарушило не само правото на ЕС и неговите принципи, но и конституционно установения принцип на равенство, предвиден в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Последният означава равенство на гражданите пред закона и недопустимост на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. На следващо място текстът на чл. 16, ал. 4 НПОС е в противоречие и с чл. 48 от Конституцията на Република България, гарантиращ правото на труд на гражданите, защото с него на практика държавата създава нормативни ограничения за осъществяване на това право, ако след това няма да бъдат зачетени последиците от упражняването му за някои български граждани. Нормата на чл. 16, ал. 4 НПОС е в противоречие и с основен принцип на осигуряването, заложен в чл. 3, т. 3 КСО, а именно принципа на равнопоставеност на осигурените лица, гарантиращ и произтичащите от това равни права при реализиране на правото на социално осигуряване, съответно придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното, правилно първоинстанционния съд е посочил, че текстът на чл. 16, ал. 4 НПОС, в частта " без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 от КСО", противоречи както на нормите и принципите на правото на ЕС, така и на националното законодателство, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 16, ал. 4 НПОС в цитираната й част, не следва да се прилага по отношение на жалбоподателя. Приложим в случая е чл. 104, ал. 2 КСО и зачетеният от втора категория труд на жалбоподателя по силата на Регламента, положен в Чехия и Естония, следва да бъде превърнат към трета категория труд. С оглед липсата на възможност първоинстанционния съд да приложи сам тази разпоредба и да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО, правилно след констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е отменил същия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. По изложените съображения, първоинстанционния акт се явява правилен и не страда от наведените касационни основания за отмяна, предвид което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор, правото на разноски принадлежи на касационния ответник, но предвид че такива не са поискани, произнасяне на съда в тази насока не се дължи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение