Решение № 214 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 569/2012 г.

Решение № 214 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 569/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 274 от 20.12.2011 г. постановено по ВЧН дело № 1350/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 349, ал. 1 т. 1 НПК, като се излага съображение, че първоинстанционният съд е определил първоначален режим и мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в отклонение на изискванията, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като не е отчел поредността на осъждането, а въззивният състав е възприел незаконосъобразния му извод. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и служебно назначения му защитник изразяват становище, че искането следва да бъде оставено без уважение, защото осъждането следва да се третира като първо и за него режима и мястото на изтърпяване на наказанието са определени законосъобразно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С определение № 226 от 24.10.2011 г. постановено по НОХ дело № 352/2009 г. Радневският районен съд е постановил осъденият М. Ж. И. да изтърпи отделно, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наложеното му с присъдата по НОХ дело № 1086/2008 г. на Старозагорския районен съд, наказание една година лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивно решение № 274 от 20.12.2011 г. постановено по ВЧН дело № 1350/2011 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Радневският районен съд, който се е произнесъл като първа инстанция, е обсъдил данните по делото и е приел, че осъдения М. Ж. И. в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 1086/2008 г. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание "пробация", като без основателни причини не е изтърпял пробационните мерки, поради което по реда на чл. 43а ал. 2 НК това наказание е заменено с лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК и е привел в изпълнение условното наказание. Този извод е съобразен и със задължителните указания, дадени в Т. р. № 79/83 г. на ОСНК на ВС, като правилно е прието, че то не е загубило своето действие, независимо, че е постановено с оглед на наказания, които вече не съществуват в системата наказания по Наказателния кодекс. В отклонение с принципа на закона за привеждане в изпълнение на отложено наказание, ако деецът в изпитателния срок извърши друго умишлено престъпление, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание лишаване от свобода, съдът е приел, че това осъждане е първо по ред и е определил първоначален режим и тип затворническо заведение в отклонение с изискванията на специалния Закон за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. След като вече има наложено наказание лишаване от свобода, за деяние извършено в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието по НОХ дело № 1086/2008 г. осъденият не се явява лице, осъдено за първи път. Това осъждане е задължавало съда да се съобрази с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и да определи приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и да бъде настанен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Като не е приложил материалният закон по този начин, първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1 НПК и е основание за възобновяване производството по делото. Въззивната инстанция не го е констатирала и е потвърдила определението, поради което е постановила съдебния си акт при наличието на същото основание за възобновяване. На това основание искането на Главния прокурор на Република България като основателно следва да бъде уважено. Нарушението може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, който следва да приложи точно материалния закон в посочения по-горе смисъл. Въззивното решение на Старозагорския окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Радневския районен съд, който да се произнесе по реда на чл. 306 НПК относно режима и затворническо заведение, където да бъде изтърпяно наложеното на осъдения М. Ж. И. наказание една година лишаване по свобода по НОХ дело № 1086/2008 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение