Решение № 10667 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2019 г.

Решение № 10667 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена ОД на МВР - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт И. Пенкова, срещу Решение № 1271 от 11.06.2019 г., постановено по адм. д № 733 по описа на Административен съд - Пловдив (АС – Пловдив) за 2019 г. С него е уважен частично предявеният от И. Попов от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 800, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 3 от 28.08.2018 г., издадено от началник РУ-гр. Труд, отменено с Решение № 2225 от 21.12.2018 г., постановено по анд № 7288 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г., ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Наред с това, ОД на МВР е осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 360, 00 лв., представляваща разноски за производството по ЗОДОВ. В останалата част над уважената прлетенция от 700 лева искът е отхвърлен. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд становище за основателност на предявения иск за обезщетение, основано единствено на факта на представянето на договора за правна защита и съдействие в производството по обжалване на НП. Излагат се подробни доводи по въпроси, че направените разноски по производството по обжалване на НП не могат да се считат, като вреда, а освен това размера на обезщетението не следва да се обвързва с Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, тъй като сключването на договор предполага договаряне между ранопоставени страни. Допълнително се обръща внимание, че договореното и заплатено в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение е обосновано и е в регламентираните размери по действалата към онзи момент регламентация по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не следва да се взема предвид. По подробно изложените в касационната жалба в тази насока съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендират се разноските по делото и се прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответника по касацията. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – И. Попов представя писмен отговор на касационната жалба и изразява становище за неоснователност, като претендира и разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. И. Попов е предявил пред АС - Пловдив иск срещу ОД на МВР - Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 3 от 28.08.2018 г., издадено от началник РУ към ОД на МВР – Труд, отменено с Решение № 2225 от 21.12.2018 г., постановено по анд № 7288 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на влизане в сила на отменителното решение до окончателното изплащане на обезщетението. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен до размер на 700 лева. Позовал се на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 от 2016 г. по описа на този съд. Съставът на АС - Пловдив счел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1 ЗОДОВ. Направил мотивиран извод, че е налице и вредоносен за настоящия ответник по касационната жалба резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. За да приеме това, съдът се мотивирал, че по делото са били представени несъмнени доказателства, че претендираното в настоящото производство като вреда адвокатско възнаграждение е било действително платено във връзка с проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление. Съдът съобразил факта, че по анд № 7288/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив е бил представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.11.2018 г. между Попов и адв. Царева за оказване на правна защита и съдействие във връзка с обжалване на отмененото наказателно постановление в който е отразено, че е платено в брой. Съдът е приел, че по делото безпорно е установено, че към посочената дата е договорено и платено възнаграждение в размер на 400, 00 лв. от Попов във връзка с обжалването на посоченото по – горе наказателно постановление. По отношение на сумата претендирана за произвоздството по обжалване на решението на РС - Пловдив пред АС - Пловдив е приел, че следва да намали на 300 лева, съобразно направеното възражение относно размера, като съответно се е мотивирал. В заключение съдът посочил, че са налице доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановлениеи това дава основание за уважаване частично на иска за обезщетение. Решението е валидно и допустимо и правилно. То е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Предявеният пред АС - Пловдив от Илиев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление, издадено от началник РУ- Труд, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Пловдив по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора, че Попов не е доказал реално претърпяна имуществена вреда, тъй като адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление не може да се приеме за вреда по смисъла на ЗОДОВ. Цитираното съдебно решение по дело № 3948/2016 г. на ВАС като практика е неотносимо, тъй като казусите са различни с оглед извършената преценка на съда по това дело, дали може да се приеме наличието на установена вреда при ангажиране на допълнителна адвокатска защита предвид наличието на назначени юрисконсулти, които могат да осъществят защитата на дружеството. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Поради това в случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение общо в размер на 700 лева от които 400 лева за производството пред РС и 300 лева във връзка с обжалване на решението на РС. Уважил частично предявения иск. Обосновано в мотивите си съдът е уважил и възражението за прекомерност на възнаграждението платено за произвовдтвото по обжалване на решението на РС пред Администр ативния съд, като изложените мотиви се споделят и от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение на искането за присъждане на разноски за касационната инстанция в производството по ЗОДОВ, съдът счита че ще следва да се уважи въэражението за прекомерност и се присъдят разноски в размер на 300 лева. Видно от представения договор, уговоречо и платено е възнаграждение от 800 лева, което действително се явява завишено с оглед на обема работа извършен по делото. По делото е изготвен единствено отговор на касационната жалба, но не е осъществено процесуало представителство и защита в с. з. на 13.07.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение