Решение № 3547 от 4.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от МД СТРОЙ 07 ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров и от МД СТРОЙ 3000 ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров, и двете дружества чрез представител по пълномощие адв. Г. Златкова-Манолова от Софийска адвокатска колегия за отмяна на Решение 5668 от 10.06.2022 год., постановено по административно дело 1713/2022 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Второ отделение, с което е оставено в сила Решение 7636 от 17.12.2021 год., постановено по административно дело 9846/2021 год. на Административен съд София-град (АССГ). Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, като фактическите обстоятелства, обосноваващи искането са посочени, както следва: По отношение искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е заявено, че в Решение 4097/17.06.2022 год., постановено по адм. дело 7048/2021 год. на АССГ, образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община, както и в Решение 4972/19.07.2022 год., постановено по адм. дело 10328/2021 год. на АССГ, образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж 117/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община, съдебните състави на АССГ са приели, че категорията на строежа (и по двете разрешения за строеж) по чл. 137 от ЗУТ е вписана в разрешението за строеж като 3-та категория. В този смисъл е обосновано твърдение, че двете съдебни решения на два различни състава на АССГ съставляват нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По отношение искането с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК, в сезиращото искане е заявено, че касационният съд е констатирал липсата на достатъчно доказателства относно обстоятелството дали извършеният строеж е част от друг строеж, който попада в по-висока категория от приетата 4-та категория. Твърди се, че липсата на указания, както и липсата на доказателства в каква категория попада изграденото в хипотезата на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ нарушава съответните правила, а именно правото на участие на двете дружества в делото. Развити са доводи, съгласно които възможността за участие в делото не се изчерпва само с физическото присъствие на страната и/или неин представител, като участието в делото обхваща и възможността за страната да упражни ефективно всички свои процесуални права и да използва всички допустими доказателства и доказателствени средства, за да установи своите твърдения в процеса. В съответствие с тези доводи е заявено, че в резултат на порочните процесуални действия на съда, страната е лишена изцяло от ефективно участие в процеса и от възможността да реализира защитата си в пълен обем, тъй като не е имала възможност да представи доказателства относно обстоятелството каква е категорията на строежа в хипотезата, в която се приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение 5668/10.06.2022 год. на ВАС, Второ отделение, с което е оставено в сила Решение 7636/17.12.2021 год. по адм. дело 9846/2021 год. на АССГ и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС. В съдебно заседание, искателите, чрез процесуалният си представител адв. Г. Златкова-Манолова поддържат искането по заявените доводи и аргументи, представят писмени бележки и претендират присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Главен архитект на Столична община, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Х. Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна, като неоснователно и недоказано по подробно заявени доводи и аргументи. Формулира искане за оставяне без уважение на искането и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че искането, с което е сезиран е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд София-град е образувано по повод постъпила жалба от МД СТРОЙ 3000 ЕООД и МД СТРОЙ 07 ЕООД против Заповед РА-30-635/02.09.2021 год. на Главния архитект на Столична община. С оспорения акт, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на двете дружества е разпоредено да премахнат незаконен строеж: Подложен бетон, долна армировка за фундаментна плоча и чакаща армировка за вертикални елементи", находящ се в западната част на УПИ І-5448, 5449, кв. 170а, м. Студентски град, поземлен имот с идентификатор 68134.1605.5449 по КККР на гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Осми декември. Основна защитна теза на оспорващите е, че оспорената заповед е нищожна, доколкото разпоредения за премахване незаконен строеж е определен като такъв от ІV-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, докато същия в действителност е ІІІ-та категория. Твърди се, че в полза на двете дружества са издадени Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж 117/20.07.2020 год. и двете за строеж: Укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ І-5448, 5449 За жилищно строителство, спортен център, магазини, офиси, обществено обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост, като в разрешенията за строеж, категорията на строежа е определена като ІІІ-та категория. По мнение на оспорващия, установеното на място не съставлява самостоятелен строеж, а следва да се счита за част или от укрепителните и възстановителни работи по изкопа, или за част от бъдещата сграда, т.е. във всеки случай представлява строеж от ІІІ-та категория. В съответствие с тези доводи е формулиран извод, че оспорената заповед е нищожна, постановена от некомпетентен орган, доколкото, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, компетенциите на кмета, делегирани на Главния архитект на Столична община са за строежи от четвърта до шеста категория, какъвто настоящият строеж не е. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, горните доводи на жалбоподателите са били изследвани, като в мотивите на постановеното Решение 7636/17.12.2021 год. по адм. дело 9846/2021 год. е прието, че същите са неоснователни. При формиране на този извод, съда е посочил в мотивите си, че при преценката на категорията на строежа не се изхожда от действащия ПУП, нито от инвестиционните намерения на жалбоподателите или от направения изкоп, а от изграденият на място незаконен строеж. В този смисъл, независимо от това, че ПУП и инвестиционния проект предвиждат изграждане на строеж ІІІ-та категория, това не означава, че констатирания на място незаконен строеж е от същата категория. Посочено е също, че в Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. за строеж Укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ І-5448, 5449 не се коментира категорията на строежа. С оглед на това, при определяне на категорията на строежа е отчетено фактически реализираното на място строителство, което е определено от съда, като съответстващо на строеж ІV-та категория. В този смисъл е формиран извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеният съдебен акт е бил оспорен пред ВАС, като са заявени доводи, аналогични с тези заявени пред първоинстанционния административен съд, в т.ч. и по отношение компетентността на органа, произтичаща от категорията на разпоредения за премахване незаконен строеж. В резултат на проведеното касационно производство, състав на ВАС, Второ отделение е постановил Решение 5668/10.06.2022 год. по адм. дело 1713/2022 год., с което е оставил в сила Решение 7636/17.12.2021 год. по адм. дело 9846/2021 год. на АССГ. В мотивите на потвърдителния съдебен акт са анализирани възраженията на касаторите, като е приета тяхната неоснователност. По отношение възражението, че процесния строеж е такъв от ІІІ-та категория, касационната инстанция е приела, че в случая липсват доказателства, че извършеният строеж е част от друг строеж, който попада в по-високата ІІІ-та категория. За правилни са приети изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са представени строителни книжа, в частност разрешение за строеж и одобрени проекти, въз основа на които да е издадено такова разрешение за строеж, за строеж от трета категория, от който да е част нареденият за премахване обект. В съответствие с тези мотиви и като е приел касационното оспорване за неоснователно, ВАС е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. В иницииралото настоящото производство искане се твърди, че в Решение 4097/17.06.2022 год. по адм. дело 7048/2021 год. на АССГ и в Решение 4972/19.07.2022 год. по адм. дело 10328/2021 год. на АССГ, състави на съда са приели в мотивите си, че в Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. и в Разрешение за строеж 117/20.07.2020 год., категорията на строежа по чл. 137 от ЗУТ е вписана в разрешенията за строеж от 3-та категория. Именно така постановените съдебни актове са мотивирали искателите да приемат наличието на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Анализът на установените фактически обстоятелства обосновава извод за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В текста на посочената правна разпоредба е указано, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, посочените от искателите съдебни решения на АССГ не съставляват нови писмени доказателства или нови фактически обстоятелства от значение за делото, които не са били известни на страната. В подкрепа на това твърдение, на първо място следва да се посочи, че анализът на приложените по делото Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж 117/20.07.2020 год., издадени от Главен архитект на Столична община показва, че в същите изцяло липсва текст, който да указва категорията на строеж Укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ І-5448, 5449. На следващо място, дори и да се приеме, че строежа по двете разрешения е такъв от ІІІ-та категория (в какъвто смисъл е заключението по съдебно-техническата експертиза), това обстоятелство не съставлява ново такова, доколкото същото е било заявено от жалбоподателите и е предмет на анализ както от първоинстанционния административен съд, така и от касационната инстанция. Именно в резултата на този анализ, двете съдебни инстанции са приели липсата на доказателства, че установения на място незаконен строеж Подложен бетон, долна армировка за фундаментна плоча и чакаща армировка за вертикални елементи" е част от разрешения строеж Укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ І-5448, 5449. В този смисъл, доколкото между разрешения строеж и фактически реализирания на място няма никаква връзка, то категорията на разрешения строеж не съставлява ново обстоятелство от значение за законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж. Неоснователни са и доводите на искателите за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Разпоредбата указва, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на представените по делото доказателства изцяло оборва обективираните в искането твърдения, че цитираната хипотеза е налице, доколкото жалбоподателите, макар и формално да са присъствали на делото (чрез процесуалният им представител) са били лишени изцяло от обективно участие в процеса и от възможността да реализират защитата си в пълен обем, тъй като не са имали възможност да представят доказателства относно обстоятелството, каква е категорията на строежа, в хипотезата в която се приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Така заявеното твърдение не кореспондира със събраните по първоинстанционното съдебно производство доказателства. На първо място, двамата жалбоподатели (двете търговски дружества) са били надлежно представлявани от упълномощения от тях процесуален представител адв. Златкова-Манолова. Без опора в доказателствения материал е твърдението, че същите са били лишени от възможността да ангажират доказателства в подкрепа на заявените от тях твърдения. Писмени доказателства са представени като приложения още към сезиралата първоинстанционния съд жалба, в т.ч. и многократно коментираните Разрешение за строеж 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж 117/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община. В хода на съдебното дирене, по искане именно на жалбоподателите е допусната, изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която е отговорила в пълнота на поставените въпроси. Страните са били надлежно представлявани в проведеното единствено публично съдебно заседание от 02.12.2021 год. Важно е да се отбележи, че преди приключване на съдебното следствие, процесуалният представител на жалбоподателите изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В този смисъл е некоректно и несъответно на действителното фактическо положение, твърдението, че страните са били лишени от възможността да ангажират каквито и да е доказателства в хода на съдебното производство, при положение, че процесуалният им представител изрично е заявил, че няма такива. В хода на касационното производство, двете дружества, в качеството им на касационни жалбоподатели отново са имали процесуалната възможност да реализиран в пълен обем правата си, чрез представляващият ги процесуален представител адв. Р. Йосева от САК, надлежно преупълномощена от адв. Златкова-Манолова. Видно от протокола от проведеното на 23.05.2022 год. съдебно заседание, процесуалният представител на касационните жалбоподатели отново е заявил, че няма да представя доказателства и няма доказателствени искания. На страните, чрез процесуалният им представител е предоставена възможност както в съдебно заседание, така и в нарочни писмени бележки да изложат своите становища по съществото на спора. Съобразявайки горните факти и обстоятелства се налага извода, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, доколкото страните са били надлежно представлявани и активно са участвали в производството, в т.ч. и посредством ангажиране на доказателства писмени и гласни. Обстоятелството, че както първоинстанционният съд, така и касационната инстанция, въз основа на събраните доказателства са приели оспорената заповед за законосъобразна и са отхвърлили оспорването като неоснователно не означава, че процесуалните права на страните са нарушени, нито, че същите са били лишени от възможността активно и ефективно да участват в процеса. Предвид така развитите мотиви, в случая не са налице предпоставките за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на двете страни в процеса. Предвид изхода на спора, както и на основание чл. 249, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Столична община следва да се присъди сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,