Решение № 15665 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2009 г.

Решение № 15665 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Милчев, пълномощник на община Велинград, представлявана от кмета Лебанов, срещу решение № 216/7.05.2009 г., постановено по адм. д. № 22/09 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно като му се присъдат разноските по делото. Ответникът Борис Ангелов Пеев поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Борис Ангелов Пеев е протокол от 24.11.08 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за оценка на недвижими имоти, отчуждени за улица по влязъл в сила регулационен план. Претендираните от оспорващия имоти са по т. I. 1 и I. 2 - първият с № 6985 целият от 391 кв. м., неоценен, записан временно като общински и вторият - 7346 от 32 кв. м., от които оценени 24 кв. м на стойност 960 лв. Изложени са били твърдения, че имотите представляват част от поземлен имот № 139017, целия от 1, 805 дка, възстановен на жалбоподателя с решение на ПК - Велинград в процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като с влязло в сила решение по гр. д. № 321/97 г. на Велинградския районен съд община Велинград била осъдена да му предаде собствеността и да отстъпи владението върху 300 кв. м. от имота. В хода да съдебното производството първоинстанционният съд е назначил оценителна и геодезична експертизи, чиито заключения са включени в доказателствения материал по делото, въз основа на които е прието, че действителната пазарна цена на отчуждените имоти е в размер на 140 лв (кв. м. и че целият имот 7346 и част в размер на 235 кв. м. от имот 6985 са идентични с имота, предмет на гр. д. № 321/97 г. и представляват част от реституирания имот 139017, целият от 1, 805 дка. При тази фактическа обстановка съдът е уважил жалбата, като е приел, че оценката на имотите следва да бъде изчислена при цена от 140 лв (кв. м, както и че на оценяване подлежат съответно 24 кв. м. от имот 7346 и 270 кв. м. от имот 6985, при което е увеличил оценката от 960 лв на 3 360 лв, а за неоценените 270 кв. м. от имот 6985 е определил оценка в размер на 37 800 лв. Касационното оплакване относно завишена оценка на имотите е основателно. На назначената оценителна експертиза е следвало да бъде поставена задача да даде заключение за действителната пазарна цена на имотите, предмет на отчуждаване, вкл. и претендирания неоценен имот към датата на дадената с протокола на комисията по чл. 210 ЗУТ оценка, при съобразяване възможността имотите да бъдат предмет на отчуждителни сделки предвид тяхната маломерност. Това оплакване е основателно и предвид противоречието в мотивите на решението по отношение обсъждането на геодезичната експертиза, изготвена от в. л. Бурова. Вещото лице е изложило категорична констатация относно обстоятелството, че идентична с имота, предмет на гр. д. № 321/97 г. на РС - Велинград е квадратура от 235 кв. м. от имот 6985, предвид което необоснован се явява извода на съда, че на оценка подлежат 270 кв. м. от този имот. Извън изложеното настоящият касационен състав констатира, че производството е образувано по нередовна жалба, в която не е посочена претендираната от оспорващия пазарна цена на всеки един от двата имота, при липсата на петитум относно размера на поисканото с жалбата увеличение на оценката. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което жалбата се остави без движение с указание да се посочи претендирания размер на увеличение на оценката, след което на оценителната експертиза се постави задача, съобразно мотивите на настоящето решение. Предвид липсата на доказателства за реално направени в настоящето производство разноски тази претенция на касатора не следва да бъде уважена. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение