Решение № 8492 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12404/2020 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на директора на Служба Военна полиция, чрез процесуален представител, срещу решение 250/29.09.2020 г., постановено по адм. дело 275/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АС - Велико Търново/, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на С. Стоянов сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна Заповед ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба Военна полиция за налагане на дисциплинарно наказание строго мъмрене, ведно със законната лихва считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на С. Стоянов сумата от 240 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба Военна полиция за налагане на дисциплинарно наказание строго мъмрене, ведно със законната лихва считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковите претенции на ищеца - отхвърлени. Ответникът С. Стоянов, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. В представен писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки, ангажира подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Намира, че решението е правилно в частта на присъденото на ищеца обезщетение за имуществени вреди и неправилно в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови решението в обжалваната част, административният съд е установил, че С. Стоянов е предявил иск за имуществени вреди в размер на 344, 14 лв. и иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени му от отменена като незаконосъобразна Заповед ВП-5409/12.10.2018 г. на директора на Служба Военна полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене. По делото е установено, че цитираната заповед е отменена като незаконосъобразна с решение 557/18.12.2018 г. на АС Велико Търново. Решението е влязло в законна сила на 17.10.2019 г., след като касационната жалба срещу него е оставена без разглеждане с определение 3943/19.03.2019 г. по адм. дело 1545/2019 г., оставено в сила с определение 13843/17.10.2019 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. дело 10951/2019 г. По същество на исковите претенции, съдът въз основа на свидетелските показания по делото, е приел, че вследствие на наложеното дисциплинарно наказание, за ищеца са настъпили негативни емоционални състояния затваряне в себе си, обида, възмущение, състояние на стрес, неудобство и др. На основание чл. 52 от ЗЗД е присъдил обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на 1000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 2000 лв. По отношение на имуществените вреди, съдът е установил, че след отмяната на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, на същия е изплатена парична награда в размер на 300 лв., а на служители, заемащи сходна и/или идентична длъжност във Военна полиция - 540 лв. Преценил е, че ако не е било наложеното дисциплинарно наказание, то ищецът също би получил парична награда в размер на 540 лв., като разликата от 240 лв. се явява пропусната полза, за която ищецът следва да бъде обезщетен. По отношение на исковата претенция за присъждане на сумата от 24 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в която част искът е признат от ответника за сумата от 5 лв., съдът е приел, че искът е основателен за сумата от 5 лв, и неоснователен за разликата до пълния размер от 24 лв. По отношение на искането за обезщетение за сумата от 6,20 лв. за пощенски разходи, от които ответникът е признал разход в размер на 1,55 лв., съдът е приел искът за основателен за сумата от 1,55 лв., като за разликата до пълния размер, е отхвърлил иска. В обобщение, съдът е приел, че са основателни исканията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лв. и в размер на 246,55 лв. за причинените му имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че ответникът е признал иска за имуществени вреди в размер общо на 6,55 лв., предмет на настоящото производство е съдебното решение, в частта му за присъдени на ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лв. и имуществени вреди в размер на 240 лв. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Административният съд правилно е приел, че от отменената заповед на директора на Служба Военна полиция за ищеца са настъпили неимуществени вреди Следва да бъдат споделени изводите, че от показанията на свидетелите се установява, че вследствие на наложеното дисциплинарно наказание ищецът е бил поставен в състояние на стрес, безпокойство, напрежение, възмущение и др., които са в пряка причинно следствена връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Настоящата съдебна инстанция обаче намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на присъденото обезщетение в размер на 1000 лв. В тази връзка следва да бъде съобразено, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, е със сравнително ниска степен, доколкото същото се явява трето по седемстепенната класификация на дисциплинарните наказания по смисъла на цитираната разпоредба. Следва да се отчетат и безспорно установените от съда факти, че по време на исковия период на ищеца са били наложени и други две дисциплинарни наказания предупреждение за уволнение и уволнение, от което може да се направи обоснован извод, че върху емоционалното състояние на ищеца са се насложили негативни преживявания и от тези дисциплинарни наказания. От значение е и периодът, през който ищецът е търпял неимуществени вреди.- от налагане на дисциплинарното наказание със Заповед ВП-5409/12.10.2018 г. на Директора на Служба Военна полиция, до нейната отмяна с влязло в сила съдебно решение - на 17.10.2019 г. В случая този период не се характеризира с особена продължителност, доколкото времето, през което се е развило и приключило съдебното производство по оспорване на административния акт, е с продължителност една година. Този период не надвишава значително обичайния такъв, предвид обстоятелството, че са се развили производства пред няколко съдебни инстанции, включително пред Петчленен състав на Върховния административен съд. Предвид степента на наложеното дисциплинарно наказание, продължителността на периода, през който ищецът е търпял неимуществени вреди и съвкупното им причиняване и от други две дисциплинарни наказания, наложени през исковия период, настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение в размер на 1000 лв. е прекомерно. Същото следва да бъде намалено до размер на 500 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено за разликата над 500 лв., до размера на присъдените от съда 1000 лв., като се отхвърли иска в тази част до пълния размер на сумата над 500 лв. до 1000лв.,а в останалата част решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. По отношение на присъденото на ищеца обезщетение в размер на 240 лв., представляващо разликата до 540 лв., която сума, според съда, ищецът би получил като парична награда, ако не беше наложеното му дисциплинарно наказание, настоящата инстанция намира, че същото е неправилно присъдено. Със Заповед ВП-6799/12.11.2019 г. на директора на Служба Военна полиция, е разпоредено на ищеца да се изплати парична награда за 2018 г. в размер на 300 лв. Цитираната заповед е издадена след отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, като към момента на изплащане на паричната награда, Стоянов не е бил служител с наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене. Липсват данни волята на ответника за изплащане на парична награда в размер на 300 лв., да е обусловена от наложеното и отменено дисциплинарно наказание Напротив в писмо рег. ПЛ-4423/07.11.2019 г., директорът на РС Военна полиция Плевен, е посочил, че Стоянов отговаря на условията за получаване на парична награда за периода 01.01.2018 г. 31.10.2018 г. Изводът на съда, че Стоянов би получил сумата от 540 лв., ако не беше наложеното и отменено дисциплинарно наказание, почива на предположения, но не и на доказателства по делото. Основателно е твърдението в касационната жалба, че паричната награда е изплатена след като е отпаднала причината, която евентуално би довела до редуциране или лишаване на ищеца от изплащане на такава след отмяна на дисциплинарното наказание. Предоставянето на парична награда по чл. 240, ал. 1 от ЗОВСРБ, вр. чл. 126, т. 3 от ЗОВСРБ, е изцяло в правомощията на съответния административен ръководител, който осъществява преценка за принос в службата, постигнати в работата резултати през отчетния период и др В тази връзка основателно е твърдението на касатора, че паричната награда се определя и изплаща с оглед личността на конкретния служител и е неоснователно сравнението със сходни или идентични длъжности. Не на последно място следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, че на служители със сходни или идентични длъжности изобщо е изплатена парична награда в размер на 540 лв. Този извод съдът е изградил единствено въз основа на показанията на свидетеля Б. Петров пряк ръководител на ищеца, но по делото не са ангажирани писмени доказателства за изплащане на конкретните суми. Предвид изложеното, решението в тази част следва да бъде отменено, а искът на Стоянов за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 240 лв. отхвърлен като неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,