Решение № 4408 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2017 г.

Решение № 4408 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ "С. С." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. против решение № 3196 от 9.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2585 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 29 - 02 - 16 от 20.02.2017 г. на директора на СЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 25 757.00 лв. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, на НПК, ЗИНС и ЗЗО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Столичната здравноосигурителна каса, гр. С., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.-град е писмена покана № 29-02-16 от 20.02.2017 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, с която "МБАЛ "С. С." ЕООД - изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК № 22-2441/2015 г., е задължена да възстанови суми с общ размер 25 757.00 лв. Задължението представлява стойността на отчетени и заплатени медицински дейности за периода 14.12.2015 г. - 28.12.2015 г., извършени от лекарите Х. Д. М. и А. А. М., които са били лишени от право да упражняват лекарска професия с присъда № 134 по НОХД № 1068/15 г. на Софийски градски съд, влязла в сила на 14.12.2015 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният административен съд е приел, че сумите за отчетените медицински дейности, извършени от лекари без право да упражняват лекарска професия, са били изплатени без правно основание и подлежат на възстановяване по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Присъдата е влязла в сила на 14.12.2015 г. и лечебното заведение е било длъжно да я изпълни незабавно. Писмото на СГП от 18.02.2016 г. до управителя на болницата, с което последният се задължава да изпълни присъдата по отношение на лекарите незабавно, има характер на бюрократично оформяне на съответната прокурорска преписка. Така постановеното решение е неправилно. Фактите по делото не са спорни. С присъда № 134 от 23.04.2015 г. по НОХД № 1068/2014 г. Софийски градски съд е осъдил Х. Д. М. и А. А. М., като ги е лишил от право да упражняват лекарска професия за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2015 г., когато е била потвърдена с решение № 432 по в. о. н. х. д. № 793 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение. Съгласно чл. 237, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗЗ) наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят. Ако осъденият упражнява професия или дейност, от правото на упражняване на която е лишен, ръководителят на учреждението, предприятието или организацията е длъжен да го освободи незабавно съгласно ал. 2 на чл. 237. На основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс давността за изпълнение на наказанието "лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност" е две години и започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. Присъдата на двамата лекари е влязла в сила на 14.12.2015 г., но за да бъде приведена в изпълнение по реда на чл. 237 от ЗИНЗЗ, е необходимо да бъдат извършени действията по чл. 416 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С ал. 2 на чл. 416 от НПК (ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г.) е предвидено препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, да се изпраща на прокурора за изпълнение. Съгласно ал. 6 (ДВ, бр. 42 от 2015 г.) действието по ал. 2 се извършва в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата. В разглеждания случай е представено писмо № П-15 от 16.02.2016 г., с което прокурор в Софийска градска прокуратура е уведомил управителя на "МБАЛ "С. С." ЕООД, че следва да изпълни присъдата незабавно по отношение на Х. Д. М., като е приложил препис от акта. По отношение на Х. Д. М. са налице данни, че присъдата е приведена в изпълнение на 4.01.2016 г., когато му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. По отношение на А. А. М. липсват данни за привеждане на присъдата в изпълнение. Приложено е писмо № П-16/26.07.2016 г., с което прокурор в Софийска градска прокуратура е изпратил присъдата на Министерството на здравеопазването с искане за съдействие за незабавно уволняване на лекаря от длъжността в "МБАЛ "С. С." ЕООД. Не са налице данни за съобщаване на влязлата в сила присъда на Българския лекарски съюз, в който двамата лекари членуват съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина като предпоставка по чл. 183, ал. 3 от Закона за здравето за упражняване на медицинска професия. Гореустановените обстоятелства сочат, че присъдите, с които Х. Д. М. и А. А. М. са били лишени от право да упражняват лекарска професия, са влезли в сила на 14.12.2015 г., но за времето до 28.12.2015 г., което е обхванато от проверката, не са били извършени предвидените от закона действия за привеждането им в изпълнение. През периода 14.12.2015 г. - 28.12.2015 г. "МБАЛ "С. С." ЕООД като изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК не е допуснал нарушение на задълженията по чл. 237, ал. 1 и 2 от ЗИНЗЗ да изпълни влязлата в сила присъда. Медицинските дейности са били извършени и отчетени в изпълнение на сключения договор с НЗОК от лекари, работещи по трудови правоотношения, поради което не е налице основанието по чл. 76а от ЗЗО за възстановяване на получени суми без правно основание (в същия смисъл решение № 65 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2017 г., VI о.). Оспорената писмена покана е издадена при неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО и подлежи на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което оспорването е отхвърлено, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. Следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за разноски в размер на 75 лв. за държавни такси за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,